С трана на контрастите. Така може да се опише с две думи Виетнам. Едновременно цветна и хаотична, но в същото време спокойна и праволинейна. Това може би се поражда от факта, че страната официално е социалистическа и има една-единствена партия - комунистическата. Затова има и доста правила, които се спазват. Виетнам обаче е държава с бързо развиваща се икономика. И това всеки един турист може да види в момента, в който кацне в столицата Ханой или някой от другите големи градове в провинцията. Всеки от тях е космополитен, с множество небостъргачи и големи молове, където се надпреварват за клиенти световни луксозни марки. А в страничните улички - малки заведения и ресторанти с маси на тротоара. Но да започнем поред.
Най-голямото предизвикателство всъщност е пътуването до Виетнам.
Пътуване
Полетът е дълъг и отнема поне 12-13 часа в зависимост от маршрута, откъде се лети. Всъщност самолетният билет е най-голямото перо от бюджета и според компаниите и прекачванията варира между 1500 и 2500 евро. За хора с проблемни стомаси и изисквания за удобство е добре да сте във висок клас хотел, където ще може да се радвате и на европейска кухня. Една нощувка в такъв излиза около 130 евро. Оттам нататък - храната, алкохолът и цигарите не са скъпи. Дори за седмица може да се почувствате буквално милионер. Един лев се равнява на около 14 000 виетнамски донги. Така 100 лева са близо 1,4 млн. донги. В почти всеки хотел обменят пари - от евро и долари, но американската валута е предпочитана. Не е нужно да носите постоянно пари в кеш, защото в повечето големи магазини, хотели и ресторанти може да се плаща и с карта. Разбира се, това не важи за базарите, малките кафета и заведения, където плащането в брой е предпочитано.
Практичен съвет - ако не в деня на пристигане, то на другия ден се сдобийте с местна карта за интернет или с устройство. За разлика от България, където почти във всеки парк, градинка или публична сграда има Wi-fi, във Виетнам не навсякъде е така. Това не важи за големите хотели, но все пак. Цената на такава „бисквитка“ за интернет е между 25-30 евро за седмица без ограничения.
Първата ни спирка в туристическата обиколка е площад Ба Дин в Ханой. Там се намира мавзолеят на Хо Ши Мин, както и комплексът, където той е живял. Вътре в мавзолея могат да влизат само представители на официални делегации. Туристи имат право да го разгледат само отвън. Разбира се, под строг контрол от властите. Онези, които искат да се насладят на мащабите му, обаче трябва да знаят, че повечето такива обекти са затворени понеделник и петък. Това важи и за мавзолея. През другото време работи само сутрин - до 10.30 през седмицата и до 11.00 през уикенда. В непосредствена близост е президентският дворец, който е с типична френска архитектура, а на метри до него са и двете къщи на Хо Ши Мин. Влизането за виетнамски туристи е безплатно, но чуждите групи трябва да платят такса - около 25 000 донги на човек.
Къща
Дървената къща на кокилите на Хо Ши Мин се намира в градината на президентския дворец. Това е мястото, където той е живял и работил от 1958 г. до смъртта си през 1969 г. Къщата е скромна. Първото ниво е открито, само с колони и без стени. Има дълга маса, на която Хо Ши Мин е провеждал своите срещи. На нея още се пази и настолният му часовник, който работи до ден днешен. Отстрани са изложени и малки гирички, които е използвал, за да тренира. На втория етаж е разположена малка библиотека с бюро, както и спалнята. Всяка стая е широка около 10 квадратни метра, оборудвана с основните мебели. На метри от къщата е малко езеро с риби кои. Хо Ши Мин е обичал разходките по алеите, както и да храни рибите. Но с една малка подробност - след работно време. В същия комплекс е Къщa 54. В нея обаче Хо Ши Мин е живял кратко - само 4 години - от 1954 до 1958 г. Тя е по-масивна постройка в типично европейски стил. Но там се пази едно от ценните му придобивки - колите. Част от тях са подарени от съветски държавни ръководители, други - от фрaнцузи, живеещи във Виетнам. Такъв е казусът с „Пежо 404“ , която Хо Ши Мин получава през 1064 г. Любителите на културната програма могат да се насладят и на куклено шоу над водата в театър Thang Long. Билетът е между 5 и 10 долара според мястото. Театърът е малък, а представлението е около 50 минути.
Къщата на Хо Ши Мин
Мемориалът на героите и мъчениците
Природа
Неизменна спирка трябва да е и местността Чанг Ан, която от 2014 г. е обявена за световно културно наследство. Намира се в провинция Нин Бин, само на около 3 часа с кола или бус. Местността е разположена до южния край на делтата на Червената река, където има множество долини, отвесни скали, оризови полета, множество подводни пещери. Някои от тях са плавателни с малки лодки. За около 45-50 долара може да се организира пътуване от Ханой до местността, в това число и „круиз“ с лодка през част от пещерите. Те се управляват от местни хора, предимно жени на средна възраст. Всяка от пещерите е с различна големина - от 50 до 360 метра. И с лекота може да докоснете с ръка образуваните сталактити. Мястото е прекрасно за живописни снимки. А покрай това и за заякване - гребането е задължително, за да усетите пълноценно пътуването с лодката.
Каквото и да се напише за залива Ха Лонг, то няма да може да опише красотата му. Буквално спра дъха, особено с предварителната информация в ръка, че там е сниман филмът „Аватар“. Мястото е наистина магично, водата е изумруденозелена, а в нея се оглеждат величествените хълмове. Простира се на площ около 120 км, където са пръснати 3000 острова - малки и големи. Екскурзията там се състои с обиколка с кораб из залива, спиране на няколко различни места, обяд. Цялото удоволствие струва около 47 долара, като отново е включен и транспорт дотам от столицата Ханой. Заливът е включен в обектите на ЮНЕСКО и приет в листата с 33-те най-красиви залива на планетата. Ха Лонг означава „Спускащия се дракон“. Причината е легендата за Червения дракон, който се спуснал от планините до брега на морето. Ударил земята с опашка и тя се разцепила на островърхи планини и дълбоки падини. След това се потопил в морето и водата заляла падините. Виетнам е страна с красива природа. Наред с тропически гори има и плажове с бял пясък. И докато на север е Ха Лонг, на юг можете да се насладите на плажовете на остров Фукуок.
Местността Чанг Ан
Местността Чанг Ан
Улицата
За да се потопите в местната култура обаче, задължително трябва разходка из нощните улици на Ханой, където кипи живот. Трафикът е натоварен. Масово се пътува с моторчета. Носенето на каска е задължително, а за каране в нетрезво състояние има солена глоба - около 300 долара. Почти колкото една средна заплата в страната, която е 300-350 долара. Такива моторчета карат всички - мъже, жени, деца. И покрай тях само нови автомобили. Виетнам дори произвежда собствена марка електрически коли - VinFast. Но това е друг разказ. През уикенда част от центъра на Ханой, в близост до стария град, се затваря за автомобили. И така в сърцето на града изниква нещо като битпазар. Продават всичко - през техника, дрехи, сувенири, улична храна. А сред тълпата, която се опитва да купи сувенир за 10 000 –-20 000 донги или тениска за 100 000, прелитат моторчета с поне два-три пасажери на тях. Кафетата са пълни, а по свободните улуци гърми от млади хора. В единия ъгъл тийнейджъри инфлуенсъри танцуват, а техни приятели ги снимат. На няколко метра до тях други са се събрали в кръг и пеят. А на трети кът малки дечица играят маджонг по средата на улицата. И това е само върхът на айсберга. Встрани по малките улички е също толкова натоварено. На всеки тротоар се редуват паркинг за моторчетата и малък ресторант с ниски маси и столове. И приготвят храната пред теб. Един европеец може да изпадне в лек културен шок, след като, без да иска, забележи гледката - как се мие посудата. Виетнамка, клекнала на бордюра, размята чинии, чаши и вилици от един леген в друг. А мръсната вода отива накрая в канала. Но ако се абстрахираме от това, виетнамската кухня си заслужава да бъде опитана. Едни от предпочитаните меса са телешкото и патешкото. Първото масово се слага в основните ястия, а второ в супите им. Сред най-традиционните им храни са т.нар. пролетни ролца. Обикновено се приготвят от свинско месо, което предварително се пече като шишче на скара. След това се поднася с хрупкави оризови ролки (нещо като нашите кори за баница), пресни билки и сладък и пикантен сос. Сред деликатесите са стридите на скара с пролетен лук, фъстъци и чесън. Предлагат се и във вариант с корнфлейкс. За десет може да опитате виетнамско кафе, което се приготвя с яйчен жълтък или някой пресен плод - ананас, драконов плод и др. И се пригответе. Цената в менюто не е окончателната. Винаги към нея се добавя някакъв процент данък, както и бакшиш. Каквито и очаквания да имате предварително за Виетнам, забравете ги. И се насладете на пътешествието.
Оживените улици на Ханой
Тихомира Михайлова
