Е пископска резиденция в Русе пази трона на папа Йоан-Павел II. На него Светият отец е сядал при посещението си в България през май 2002 година. Ценната реликва сега се намира в епископския параклис във впечатляващата сграда на ул. „Братя Симеонови“ 26А, където е седалището на Католическата Никополска епархия. Тронът е от масивно дърво и е един от трите, на които е сядал папа Йоан-Павел II в България. Те са били изработени специално за идването му у нас. Седалката и облегалката са облечени в бяло, както може да се види на снимки от посещението на Светия отец, но за да се предпази оригиналната тапицерия, отгоре сега е сложен червено-кафяв плат.
„Чест е за нас да притежаваме тази реликва, ние я пазим и ценим. Посещението на папа Йоан-Павел II в България беше много важно“, сподели пред „Телеграф“ Никополският епископ монсеньор Страхил Каваленов.
Папа Йоан-Павел II е първият папа, който е идвал в България. Пристига на 23 май 2002 г. и остава до 26 май. Посещава две от трите католически епархии у нас – Софийската епархия „Свети Йоан XXIII“ със седалище в София и Софийско-Пловдивската със седалище в Пловдив. Не идва само в третата – Никополската епархия със седалище в Русе.
Кондиция
Монсеньор Страхил Каваленов е бил студент, когато папа Йоан-Павел II е на посещение у нас. Присъства на голямата тържествена литургия, отслужена от главата на Римокатолическата църква на централния площад в Пловдив. Представен е на папата в Католическата църква „Свети Йосиф“ в София.
„Дали сме си казали нещо? Господи, нямах статут да вляза в личен контакт с папата, все още не бях дори свещеник, тогава започвах моето следване. Посещението в България бе едно от последните на папа Йоан-Павел II, той почина три години по-късно – през 2005 г. Беше в количка, но даде невероятно свидетелство на духа. При това здравословно състояние, а той наистина не беше в добра кондиция, той свидетелстваше за силата на духа си. Ние имахме нужда от това свидетелство“, разказва за впечатленията си от посещението на папа Йоан-Павел II монсеньор Каваленов.
За да се предпази оригиналната бяла тапицерия, е сложен червено-кафяв плат.
След като Светият отец отпътува, по решение на епископската конференция трите трона, на които е сядал в България, са подарени на трите католически епархии – по един за всяка.
И ако по време на посещението на папа Йоан-Павел II монсеньор Каваленов не е успял да разговаря с него, при идването на папа Франциск в България през 2019 г. има огромната чест да бъде определен за негов преводач.
Впечатления
„От посещението на папа Франциск имам повече впечатления. Тогава още не бях станал епископ, бях генерален викарий, заместник на епископа в Русе. Това бяха изключителни три дни, през които седем пъти бяхме само аз и папа Франциск в неговия автомобил, разбира се, с шофьора. Непрекъснато си говорехме. Папа Франциск е много достъпен човек. Тогава баща ми имаше тежък здравословен проблем и аз бях много притеснен. Помолих папа Франциск за молитва и съм сигурен, че се е молил за баща ми, защото нещата тръгнаха добре след това“, споделя впечатленията си Никополският епископ.
Монсеньор Каваленов е присъствал на церемонията на площада във Ватикана през 2014 г., когато папа Франциск провъзгласява за католически светци папа Йоан-Павел II и папа Йоан ХХIII – Анжело Ронкали, наричан още Българския папа заради любовта му към България. Монсеньор Ронкали идва у нас точно преди 100 години – през 1925 г., като папски представител и остава в България до 1934 г., обяснява монсеньор Страхил Каваленов. Известни са думите на Българския папа: „Ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен, достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце".
Забележителен паметник на архитектурата
Сградата на Католическата Никополска епархия е забележителен паметник на архитектурата. Построена е през 1895 г. по проект на архитект Нигохос Бедросян, който е проектирал и сградата на банката на братя Симеонови, в която сега се помещава русенският клон на Банка ДСК, разказва монсеньор Каваленов.
Салонът
Сградата е паметник на културата от национално значение и е построена за дом и кантора на банкера и предприемач Иван Симеонов. Тогава улицата се е казвала „Полицейска“. Братя Стефан и Иван Симеонови са едни от най-богатите българи, замогнали се след Освобождението и допринесли за икономически възход не само на Русе, а и на България. След смъртта на Иван Симеонов през 1930 г. семейството продава къщата на Никополската католическа епархия с епископ Дамиан Теелен. През 1948 г. сградата е национализирана и през комунистическия период е имала различно предназначение – била е детска музикална школа, за кратко е и седалище на Историческия музей. През 1992 г. е реституирана и върната на Никополската епархия. На същата улица се намира и къщата на Симеон Симеонов, построена през 1892 г. по проект на швейцарския архитект Хайнрих Якоб Майер. Наскоро общината я реставрира и върна великолепието й.
Жанета Йорданова
