Ю жните ни съседи използват една популярна фраза, която е повече от описателна: “Няма място като Халкидики“. Спори се дали това е продукт на местните възприятия, които виждат „нашето“ село като най-красивото в света, или просто една от многото, родили се някъде в случаен разговор фрази. Въпреки това изразът, дори и преувеличен, казва една голяма истина. Това бързо става ясно на пътешественика, който е решил да обиколи трите „ръкава“, както са популярни сред нашите сънародници. Това са Касандра, Ситония (ударението е на второто „и“) и Атос или Атон.
И така, какво прави тази област толкова специална? Съвсем просто, красотата на пейзажа и високото качество на плажовете му. От всичките около 600 плажа в Гърция, удостоени със „Син флаг“, 90 са на територията на този полуостров, който има брегова ивица почти два пъти по-голяма от тази на България. Природата на Халкидики, тази зелена природа с борови гори, достигащи до сами морето, е безценното богатство на района. Това е причината тя да се превърне в една от най-добрите туристически дестинации в Гърция. Има места с повече исторически забележителности и по-драматични пейзажи. Има и, разбира се, места, където строителството трудно се удържа под контрол и за щастие обаче все още не е успяло да промени драматично околната среда. Това е обаче предимно на първия ръкав, Касандра, където е и основният туристически наплив.
Касандра
Да, това е първият ръкав и любимо място за почивка на жителите на Солун. Той е и най-натоварен. Защото не само солуняните прекарват уикендите си тук. Напоследък го прави почти целият Балкански полуостров и като казваме целият, имаме предвид точно това. Защото освен традиционните български, сръбски и румънски коли, все повече се забелязват автомобили с регистрация от Истанбул и Одрин. И при все това Касандра остава място със забележителна природна красота. Тук е и каналът Потидия, каналът, който прави полуострова да изглежда като остров. Според най-ранните исторически сведения е строен още по времето на гръцко-персийските войни по заповед на самия страшен Дарий. Това е едно от най-космополитните кътчета на Северна Гърция. Близкият курорт Сани пък е популярен с белите си пясъци и летния си фестивал.
Най-голямата атракция на тази област обаче е природата: маслиновите горички, нивите с реколтата, боровите гори от този род разклонени средиземноморски борове, известни тук като пефка, които създават живописни пейзажи, но освен това са и основно гориво за ужасните пожари. Пясъчните дюни и езерата Ставроникита и Герани с богатата си фауна. Ако погледнете отсреща, ще видите планината Олимп, огромна и внушителна, която добавя още драматични щрихи в картината. На юг е Сивири, в чийто амфитеатър се провежда фестивалът в Касандра. Скала Фуркас и Посиди с удивителния му плаж, тясна пясъчна ивица земя, която навлиза в морето.
Продължавайки покрай брега, са Неа Скиони и великолепните плажове: Гларокавос, Пефкохори, Полихроно, Криопиги, Калитеа… Афитос, разбира се, Афитос. Невероятно живописен и с тесните си каменни улички. С глъчката от цял свят и зашеметяващите гледки. Самото село се намира на висок скален бряг и предлага изгледи, които донякъде напомнят тези от калдерата на Санторини. За нас поне е най-забележителното място на целия ръкав.
На ръкава се намира и пещерата Петралона. Има обща дължина от около 2 километра.
В пещерата са установени 34 геоложки пласта, като във всички има следи от живот. Открити са фосили на различни видове животни – лъвове, хиени, мечки, пантери, слонове, носорози, бизони, елени и други, както и 25 вида птици, 16 вида гризачи и 17 вида прилепи. Тя е и най-посещаваната пещера в Гърция.
Ситония
Не останаха май много хората, които да не са чували за Вурвуру. Безкрайните пясъци и плиткото топло море. Що се отнася до най-живописното населено място обаче, на полуостров Ситония е Никити. Всъщност тук и в околността се намира и една от най-големите групи наши сънародници, защото по време на гласуване секцията събира по над 1200 гласа. Но нека кажем за стария Никити, който е построен на хълм. Много от старите му къщи все още стоят, някои от които са изключително добре поддържани. Характерните комини на къщите се считат за запазена марка на селото. Плажът е забележителен и неслучайно привлича тълпи от народ.
И така, продължавайки по змиевидно вървящото на юг асфалтово шосе, закрито от вековни борове, стигаме до Торони и, разбира се, Порто Куфо. Малкото рибарско селце е построено в дъното на впечатляващо естествено пристанище, което се смята за едно от най-безопасните в Гърция. Тук има и доста къмпинг зони, а за водата няма да говорим. Тя е просто кристална.
Следват Каламици, Криарици, Сикия и Сарти. Все любими места за неохипи летуване… Тогава срещу погледа ни от самите дълбини на морето се издига стената на внушителния Атон. Неговата маса и библейското величие са неописуеми и остават без думи. Тук забележителни са плажовете на Сарти и Платаници. Това са безброй заливчета с малки пясъчни плажове и кристално чисти тюркоазени води. Скалите край Сарти пък напомнят за някакъв фантастичен свят от друго измерение.
До Атон и Света гора
Ако продължите по крайбрежието, неизменно стигате и до третия ръкав. Заглеждайки се в дивните гори и планинските отвеси, може би ще забележите проблясъците от куполите на църквите. Поемате към Йерисос и ноздрите ви се изпълват със специфичния мирис на средиземноморски храсти и треви.
Оттам към Уранополис, минавайки през тесния морски проход, който разделя Амулиани, единствения обитаван остров на Халкидики, от полуострова. Градът също се нарича „прагът на Света гора“. Кулата на Уранополис доминира над селището и е по-впечатляваща, отколкото изглежда на снимките. За първи път се споменава в документи от 1344 г., но се смята, че е по-стара.
Според преданието света Богородица заедно със свети Йоан тръгнали за Йопа в Кипър, за да посетят свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Исус Христос да превърне това място в нейна градина. Оттогава планината е посветена на света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията майка.
Според гръцката конституция Атонската планина (Света гора) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастира с правото на самоуправление, което се извършва от Светата общност, управляваща автономията. Единият е българският манастир „Зограф“. Главен град и административен център е Карея, която е седалище на гражданския управител. Духовно Света гора е под директната юрисдикция на Вселенския патриарх в Цариград.
Все пак и жени могат да се любуват на красотата му, но само от туристически корабчета, които обикалят полуострова. Всъщност между Урануполи и Йерисос се простира и тази част от полуострова, която е достъпна за туристи, а Амулиани е особено притегателен.
Иван Петрински
