Х ърватин открива третия полюс на планетата, който става известен като Точката Немо.
Кръстена е на героя на Жул Верн от романа му „20 000 левги под водата“, а не на някоя симпатична анимационна рибка.
Недостъпно
Най-близките хора на това място са на Международната космическа станция, която от време на време преминава на около 340 километра над водната шир. Точката Немо е известна още и като Океанският полюс на недостъпността. Това е мястото в Пасифика, което е най-отдалечено от обитаема земя. Намира се в южната част на Тихия океан, на разстояние 2688 км от най-близката суша - атол Дюси на север, Моту Нуи (част от Великденските острови) на североизток и остров Махер (разположен близо до по-големия остров Сипъл край Земя на Мери Биърд, Антарктика) на юг. Островите Чатъм са по-далеч на запад, а южната част на Чили е на изток.
Това е тъжно и опасно място. Районът около тази точка се използва като гробище за космически кораби. По време на контролирано спускане от орбита, излезлите от употреба космически кораби се изпращат в тази зона, за да се намали вероятността от попадане в населени места или на морски транспортни маршрути. Напълно затворен е за корабоплаване.
Точката Немо е открита едва през 1992 година от канадския компютърен инженер с хърватски произход Хървойе Лукатела. Той използва компютърни модели и така открива абсолютния полюс на недостъпността.
Легенди
Любопитно е, че в стари времена, когато мястото все още е било разрешено за плаване, са се разказвали легенди за това, как корабите са посрещани от различни морски чудовища. Сред тях са огромни октоподи и калмари, кракени, морски сирени и всякакви други.
През 2005 г. обаче учените правят изследвания на морския живот наоколо, като смятат, че освен преминаващи риби и дребни безгръбначни, няма нищо друго. Но откриват рака Йети. Едно странно животно, което е излязло сякаш от някой фантастичен филм. То живее на 1500 м дълбочина.
Океанолозите твърдят, че там на дъното, стотици ихиляди метра под водата, има океански хребети - подводни планини, образувани от издигащата се горещата лава и от разделянето на тектоничните плочи. Образува се ново морско дъно и в тези региони са открити примери за някои от най-тънките точки в земната кора и някои от най-високите температури, измервани в океана. Дълго време се е смятало, че там нищо живо не може да оцелее, но тогава е открит този митичен рак Йети. Както става ясно, ракът е кръстен на митичния снежен човек. Той обаче е с размери една 15 см.
Факти
Стотици космически кораби са разхвърляне по дънотко около Точка Немо. Тази година и Международната космическа станция трябваше да бъде добавена към техния списък, но учени и политици, както знаем, решиха да използват станцията до 2028 г. Но явно и нейната съдба е да отиде в това гробище за космически боклук. Вече дори се разработват идеи как компании да добиват ценни метали от космическия скрап.
През 1997 г. учени успяха да запишат необичаен шум, идващ от Точка Немо. Тогава вярваха, че става въпрос за признаци на форма на живот, която все още е неизвестна на науката. Естествено, стана реч и за легендите за чудовища и дори се твърдеше, че може би митичните кракени са намерени. Нищо такова не се оказа, за разочарование на търсачите на сензации. Но всъщност шумът бе разкрит и се оказа, че това е лед. Този нискочестотен звук идваше от пукащ се лед.
Ако по някаква нещастна случайност човек – бил той мореплавател или не, се окаже на Точка Немо, няма да могат да го спасят. Тук не минават самолети, товарни и океански кораби. Най-близките хора са в космоса.
Интересно е, че още преди откриването на точката писателят Хауърд Лъвкрафт в разказа си „Зовът на Ктхулу“ пише за потънал град, в който спи подводно чудовище. Дадените от него координати се различават само с 1 градус от действителните координати на Полюса на недостъпността, тест от Точката Немо.
На това място са наблюдавани най-силните океански бури. Ако те се случат близо до сушата, половината от континент са размерите на Южна Америка би изчезнал, смятат учени.
Георги П. Димитров
