В секи ден НАСА обяснява на света Космоса и Земята или поне се опитва да даде изглеждащ разумно отговор на многобройните въпроси. Този път подбрахме от предоставените за свободно ползване снимки на НАСА такива с мъглявини и звездни купове. Както винаги, Слънцето и Луната остават основен обект на изследване. А този път име и една прелюбопитна снимка от Земята с мълнии над Хималаите, които не вървят по традиционни начин (облак – облак или облак – земя/вода), а отиват нагоре в атмосферата. Изследваме Космоса, но на Земята има толкова много неща, които са необяснени и тепърва трябва да ги проучваме. Ето подбора ни от всекидневните снимки на NASA.
Стрида
За звезден куп Стрида астрономите решили, че им прилича на отворена мида с перли. Намира се в близост до Малкия Магеланов облак, сателитна на Млечния път галактика. Снимката е уникална и съчетава изображения, правени по едно и също време от космическия телескоп „Хъбъл“, рентгенови от обсерваторията „Чандра“ и инфрачервени лъчи от телескопа „Шпитцер“. Виждат се и множество галактики в далечината.
Спиралата на времето
В центъра на Спиралата на времето е Големият взрив преди около 13,8 млрд. години. В рамките на няколко милиарда години се образуват атоми, после звезди и галактики. Нашето Слънце се формира, последвано от Земята, преди около 4,6 млрд. години. Животът на Земята започва преди около 3,8 млрд. години, последван от клетки, след което фотосинтеза в рамките на 1 млрд. г. Преди около 1,7 млрд. г. многоклетъчният живот на Земята започва да процъфтява. Рибите са започнали да плуват преди около 500 млн. г., а бозайниците тръгват по сушата преди около 200 млн. г. Хората се появяват за първи път преди около 6 млн. г. и създават първите градове преди около 10 000 г. Поне това е водещата теория.
Комета
Кометата 13P/Olbers се завърна след 68 г. На 30 юни тя бе най-близо до Слънцето и на места в Северното полукълбо я наблюдаваха дори през бинокъл. Но това изображение през телескоп е съставено от подредени експозиции, направени в нощта на 25 юни. За фон се виждат бледи звезди от съзвездието Рис.
Змия
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ е заснел раждането на звезди в мъглявината Змия. Прилича на дискотека, но линиите са изходящи успоредни потоци звездна маса, от която ще се образуват звезди след време. Мъглявината е на около 1300 светлинни години от Земята, а цялото изображение е дълго около 1 светлинна година.
Дракони
Бият ли се дракони на олтара на небето? Този въпрос задава НАСА. Мъглявината се нарича Дракони и астрономи, когато телескопите са били далеч по-слаби и не са давали добри изображения, са видели там няколко от митичните същества едно срещу друго. Драконите са на около 4000 светлинни години близо до ръба на голям молекулярен облак в южното съзвездие Ара (Олтар) – така се изписва – първо е „Ара“, а в скоби е „Олтар“.
Мълнии наопаки
НАСА показа изключително рядко документирано явление на гигантски вихри, където мълниите сякаш вървят наопаки – от земята, в случая от Хималаите, към небето. Те много приличат на червените спрайтове – светкавици в горните слоеве на атмосферата, които отиват директно в космоса. Запечатаната на снимката мощна гръмотевична буря се е разразила на границата между Китай и Бутан. Смята се, че зарядът възниква като заредени електрически струи в йоносферата, но явлението далеч не е изучено и по-скоро е от тези, които нямат все още логично обяснение.
Калмари
Красивата мъглявина сякаш е съставена от два огромни космически калмари, които плуват на фона на още по-огромна звездообразуваща маса в червено. Странното е, че засега учените не могат да определят истинското разстояние на калмара от нас, но се предполага, че е на 2300 светлинни години. Синьото излъчване е от двойно йонизирани кислородни атоми на фона на червеникавия регион от водород. Космическият калмар може би е грандиозно изтичане на материал от тройна система горещи и масивни звезди, каталогизирани като HR8119 и наблюдавани близо до центъра на мъглявината.
Къдравото Слънце
Слънцето, каквото никога не сме виждали. С дигитални средства е изострено изображението, за да се наблюдават по-добре процесите на нашата звезда. И сега сред изпъкналостите се виждат в тъмно слънчевите петна. От тях изригват протуберанси и се образува слънчевият вятър, който, попадайки в капана на земното магнитно поле, поражда магнитни бури. Снимката е направена на 15 май, в интервала между две мощни слънчеви изригвания от клас X, които после създадоха доста работа на земното магнитно поле.
Зарево
Зората мощно се въздига над планината Карконоше в Полша, в близост до границата с Чехия. Преди по тези места, толкова на юг, не са забелязвали Северното сияние Аврора, но в нощта на 10 срещу 11 май силната магнитна буря предизвика истинско зарево. Лилавият цвят се дължи основно на високоенергийни електрони, които взаимодействат с азотните молекули в земната атмосфера.
Айфеловата луна
Синият фар, излъчващ от Айфеловата кула в Париж, сякаш закача обкръжената от сияние Луна. В нощното небе над френската столица земният спътник е заобиколен от оцветени ореоли, придаващи приказност – страховита или романтична, въпрос на усещане. Една великолепна лунна корона.
Георги П. Димитров
