И зминаха 113 години от най-скандалната кражба на миналия век. На 21 август 1911 г. от Лувъра е изнесена знаменитата картина на Леонардо да Винчи „Джоконда“, известна и като Мона Лиза.
Обирът
Цялата история е смес от нелепости. Похищението става в понеделник, когато музеят е закрит за посетители, и кражбата е открита едва на другия ден. Крадецът е италианецът Винченцо Перуджа – шлифовчик на стъкло в Лувъра. Предишния ден той просто остава да спи в музея, а на сутринта изнася шедьовъра, сгънат на руло и скрит в небрежно наметнатия на ръката му шлифер.
На 4 януари 1914 г. портретът на Мона Лиза е върнат в Лувъра.
Директорът на Лувъра Теофил Омол веднага си подава оставката. Полицията започва разследване, в което са ангажирани 60 детективи. Разпитани са всички служители на Лувъра, включително и Перуджа. Но той си е подготвил алиби - този ден е бил на работа другаде. За кратко като предполагаем извършител на кражбата с чисто провокационна цел - за да демонстрира колко слаба е охраната на Лувъра - е арестуван известният френски поет Гийом Аполинер. Под подозрение попада и неговият приятел, също известният вече художник Пабло Пикасо.
Заподозрян
Най-сериозната версия е, че основен поръчител на кражбата е аржентинският колекционер и мним маркиз Едуардо де Валфиерно. Малко преди кражбата той поръчал наведнъж шест копия на Джокондата и след това ги продава всичките, възползвайки се от шумотевицата. Звучи правдоподобно, но тази версия е основана само на свидетелствата на журналиста Карл Декър. Той твърди, че през 1913 г. тази история му е разказана от самия Валфиерно, а той му обещал да пази мълчание до неговата смърт.
Медии
Главната роля в издирването на изчезналия шедьовър се пада не на полицията, а на пресата, която превръща кражбата в може би първата световна сензация. Дълго време темата „Кой открадна Джокондата?“ е неизменно на първите страници на всички големи вестници по света. Само трагедията с „Титаник“ от април 1912 година успява да измести „световната загадка“ от първите страници. Шумът, който се вдига в пресата, допринася много за популярността на „Мона Лиза“, която дотогава не се е смятала за най-големия шедьовър дори сред колекциите на Лувъра.
Версии
Масло в огъня наливали и всевъзможните налудничави хипотези. Така например съвсем сериозно се разисквало предположението, че Мона Лиза е открадната по заповед на самия германски кайзер Вилхелм II, за да се унизи Франция и да се демонстрира нейната слабост. Германците естествено веднага обвиняват французите в провокация. Което повдига и без това високия градус на напрежението между двете държави, съществуващ в навечерието на Първата световна война.
Гаф
А полицията наистина действа неадекватно. Защото Перуджа е бил буквално в ръцете им. Един от пазачите намира дървената рамка на картината, на която бил открит отпечатък от пръст. Но водещият следствието, знаменитият криминалист Алфонс Бертийон, не вярва на новата техника за сваляне на отпечатъци. А Перуджа е имал такива, защото бил вече съден. Но Бертийон се ограничил с отпечатъците само от тези 257 служещи, които този ден били на работа.
Развръзка
Всичко приключва две години по-късно. Перуджа предлага “Джокондата” на директора на галерията “Уфици” Джовани Поги. Последният веднага се свързва с полицията и крадецът е арестуван. По време на разпитите Винченцо Перуджа признава, че е извършил кражбата, защото искал да върне на родината си нейното национално съкровище. Разследващите обаче са сигурни, че Перуджа е имал намерение да направи копия на шедьовъра и да ги пробутва като оригинал.
Полицейското досие на Винченцо Перуджи.
В запазени писма до баща му той нееднократно пише, че скоро ще се върне богат. Така или иначе патриотичната риторика свършва работа и съдът му налага смешната присъда от една година затвор, от която излежава само 7 месеца. Отива да служи в армията, участва в Първата световна война, жени се и дори се връща да работи във Франция. Умира там през 1925 г.
Посягат й четири пъти
През 1959 година част от Мона Лиза е повредена, след като посетител плисва върху нея киселина. На 30 декември същата година боливиецът Уго Унгаза Вилегас хвърля камък и поврежда слоя боя около лакътя на Джокондата. Вредата е отстранена при последвалата реставрация, а самата картина е поставена зад бронебойно стъкло.
До кражбата през 1911 г Мона Лиза не се е смятала за нещо особено.
През 1974 година, докато “Мона Лиза” е на изложба в Токио, недоволна жена инвалид заради това, че охраната на музея отказва да я допусне с инвалидната й количка в залите, опитва да опръска картината с червен спрей. Последният случай на вандализъм е през 2009 година. Рускиня, на която е отказано френско гражданство, хвърля по защитното стъкло глинена чаша.
*Автор: Цвета Дилова
