- Ваше Високопреосвещенство, Вие сте определен да водите делегацията в Йерусалим и ще донесете Благодатния огън на българския народ. Вълнувате ли се от тази изключително важна и отговорна мисия?
- Всяко отиване до Йерусалим и поклонение на Гроба Господен и Голгота вълнува сърцето на вярващия човек. Няма как да бъде иначе, там всичко напомня за живота на Спасителя, пътекитеq по които е минавал, срещите Му с хората, беседите с апостолите, раздялата Му на кръста с Пресвета Богородица. Душата ни търси своя Създател и там, на Гроба Господен, релефен осъзнава, че без Христос, без Неговото Възкресение всичко е преходно, тъжно и печално. И още, виждаме в сърцето си Неговият земен път, смиреното Му приемане на хули, унижение, предателство, болката на кръстните страдания, молитвата Му за нас, хората, неговите мъчители, както и накрая славното Му Възкресение. Влизането в храма на Гроба Господен, особено на Пасха, носи тази ярка палитра от преживявания в духовните ни сърца.
- В днешно време да си добър и смирен сякаш е някак старомодно. Какво не е наред с ценностната ни система?
- Сега във време на прагматизъм и себелюбие трудно може да видим духовните достойнства на смирението и добротата. А те безспорно съществуват. Как да ги докоснем в делници, които са натоварени с динамика и преходни ценности? Разбира се, като се научим да се вглеждаме в сърцата си. Може и да се изненадаме, но ще открием, че те жадуват за духовност и обич. Част от пътя ни към тази духовност е да се борим ежедневно със злото, което постоянно иска да превземе вътрешния ни свят. Духовната ни тъкан е непрестанно атакувана от злобата, алчността, гордостта, съмнението и омразата. Ако те се настанят трайно във вътрешния ни свят, душата ни залинява и загубва мира си. Губим покой, започваме да вършим всичко механично и в един момент осъзнаваме, че вече нищо не ни радва, ако и да имаме много видими блага. Извиняваме се, че сме преуморени или имаме някаква форма на депресия, а всъщност душите ни търсят своята утеха, своята „къщичка“, където могат да си отдъхнат, а тя е при нашия Небесен Отец. Духовното търси духовна среда, душата ни е вечна и само в перспективата на вечността тя осмисля своя земен път. Доброто няма алтернатива, то носи в себе си вечен живот. Злото няма собствено битие, то е само липса на добро и историята ясно го е доказала. Що се отнася до старомодността, истинските ценности са над времето. Би било много тъжно, ако се определят от конюнктурата на времето.
- Кога и как Бог чува молитвите ни?
- Бог чува молитвите ни, когато са от сърце. Молитвата е път и вдъхновение, но това могат да го разберат само тези, които се трудят в нея. Чрез молитвата ние привличаме Божията благодат, а тя е готова да се стаи в душите ни, когато се обръщаме към Бога с горещи и чистосърдечни молитви. Те ни учат да обичаме Небесния си Отец и ближния. А ближен ни е всеки човек, с когото делникът ни среща. Думичките братя и сестри, които употребяваме често, не са само обръщения, а същностни духовни истини! Неслучайно Спасителят ни казва: „...по това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“ /Йоан 13:35/. Тази любов се проявява и когато се молим всички заедно в Божиите храмове. В тази връзка Спасителят отправя много важния за нас призив „където са двама или трима събрани в Мое име, там Аз съм посред тях“. Бог ни помага и е с нас, когато намерим малко обич в себе си и привлечем Него - Истинската Любов. Молитвата пред домашните ни иконостаси също не трябва да бъде забравена. Там ежедневно трябва да отправяме своите утринни и вечерни молитви, да търсим духовна подкрепа за проблеми и предстоящи решения.
- Бог е любов, но вместо да се обичат, хората се мразят все повече. Как да преоткрием любовта?
- Ние сме призвани да вървим по пътеките на нашия Господ Иисус Христос, да проявяваме любовта, която Той ни остави като пример, с която ни обича и отдаде Себе Си за нас. Нека оценим, че за да ни подтикне към доброта и разумност, Спасителят претърпя за нас хули, кръстни страдания, смърт. Говорим за смирение. По-лесно е да се смиряваме пред Бога, защото осъзнаваме своите немощи и нищожността пред Величието Му. Но много трудно се смиряваме и не питаем обич към ближния си. Светителят Серафим Софийски обяснява този феномен с нашето съзнание за мнимо превъзходство над хората около нас. Ние се считаме за по-добри, макар и в действителност да имаме много и големи недостатъци, които сме склонни да омаловажаваме. Затова пък недостатъците на своите ближни рядко извиняваме, а понякога им приписваме и такива, които не съществуват, плод на нашето гордо съмнение. Пътят към другия се изгражда със смирение, без което няма обич.
- Молитвата към Бог може ли да ни помогне да преодолеем стреса?
- Смирената и искрена молитва може да помогне на всекиго при всички тегоби и стръмнини в живота, при изпитания и отчаяния. Ето сега сме в навечерието на Възкресение Христово, Пасха. В църковните химни на този Празник на празниците се казва, че Светлината му премахва отчаянието и безнадежността на човешките души и утвърждава силата на вярата като единствено средство, разкъсващо веригата на злото, обхванало душите ни. Иисус Христос дава нова перспектива за всички изповядващи Неговото Възкресение. Нека не забравяме, че Църквата е духовна лечебница - реална, истинска, носеща здраве за духа ни, без който душите и сърцата ни са мъртви. За да съхраним физическото и духовното си здраве, трябва да спазваме Божиите заповеди. Да се научим да виждаме болките на хората и да помагаме в кръстоносенето им. Бог вижда всяка добра наша мисъл или дело и дава сили, за да продължаваме да вървим по пътя на доброто.
- Как да укрепим вярата си в Бог?
- С молитва, усилия, постоянство в изповедите и редовно приемане на Светото Причастие. Вглеждането в себе си и усърдната молитва, за които вече стана дума, също имат важна роля в духовното ни израстване. А то продължава цял живот и изисква ежедневно побеждаване на „вехтия човек“, както светите отци наричат греха и злото в нас.
- Освен активното църковно служение на територията на Старозагорска епархия работите добре както с държавната и местната власт, така и с културните институти. На Велика сряда застанахте на диригентския пулт на Държавна опера - Стара Загора за „Стабат Матер“ от Джоакино Росини. Откъде се поражда любовта към музиката?
- Любовта ми към музиката е още от дете. Първия си досег с нея имам в школата на Петя Павлович, след това в Музикалното училище в Стара Загора, сега НУМСИ „Христина Морфова“. С хора „Св. Софроний еп. Врачански” на Врачанска епархия, който дирижирах, станахме лауреати на Фестивала на руската църковна песен (София, 2002), на Международния конкурс „Пееща душа“ (Бялисток, Полша, 2003). Няколко пъти спечелихме голямата награда от Международния фестивал на православната музика „Достойно есть“ в Поморие, а също и бронзов медал и специалната награда за най-добро изпълнение на православна музика в Международния хоров конкурс в Превеза, Гърция, през 2013-а. Гостувахме в редица държави. Още с пристигането ми в Стара Загора се срещнах с ръководството на Държавната опера в града и пожелах да работим заедно. Изказвам сърдечна благодарност на директора Огнян Драганов, неговия екип, хора, солистите и оркестъра за усърдието в съвместните ни проекти. В Страстната седмица решихме да потопим зрителите в историята за страдание, горест и вяра, в която е важно, че любовта и красотата винаги намират път към сърцата ни.
Благословия за читателите на „Телеграф“
Пасха е най-великото събитие в историята на човечеството. Светата Църква и всички християни тържествуват, защото с Възкресението Си нашият Спасител отвори дверите на Царството Божие за хората и никой не може вече да ги затвори. Народът ни нарича този ден „велик“ и той е такъв не само поради факта, че е над времето и логиката ни, а защото е дар на безсмъртие и вечен живот.
Отечески поздравявам всички хора с вярващи и търсещи сърца с всепобедния празник - Светлото Христово Възкресение!
Всесърдечно пожелавам мира, благостта, светлината и обичта на Нашия възкръснал Спасител да носят в сърцата на всички много радост и топлина, която никога не угасва.
КОЙ Е ТОЙ:
Негово Високопреосвещенство митрополит Киприан е митрополит на Старозагорска епархия. Роден е на 8 март 1976 г. в Казанлък. Има музикално образование Завършил е Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Д-р Румен Какарашев
