Т очно четири десетилетия след дебюта си на червения килим в Кан френската актриса Жулиет Бинош ще застане начело на журито на кинофестивала, смятан за един от най-престижните в света. Тази година той ще се проведе от 13 до 24 май.
"През 1985 г. изкачих стъпалата за пръв път с ентусиазма и несигурността на млада актриса", казва Бинош, припомняйки първото си стъпване на червения килим на Лазурния бряг. Тогава тя е в Кан с филма "Среща" (Rendez-vous) на режисьора Андре Тешине. "Никога не съм си представяла, че ще се върна 40 години по-късно в почетната роля на председател на журито", добавя тя.
Когато говорим за легендите на френското кино, първото място най-вероятно ще бъде за Катрин Деньов. Следващи в този списък може да са такива звезди от миналото като Бриджит Бардо, Мишел Мерсие, Анук Еме, но сред съвременните актриси Жулиет Бинош има най-сериозни причини за висок рейтинг.
Грациозна и женствена, тя не се страхува от остаряването, защото духът й е млад. На 9 март ще стане на 61. Филмографията й включва повече от 50 заглавия, носителка е на „Оскар” и БАФТА за най-добра второстепенна женска роля в „Английският пациент“ (1996), получава „Сезар” за най-добра актриса (1994) за филма „Три цвята: Синьо”, номинирана за „Оскар” и за ролята си в „Шоколад” (2000), има награди от Венецианския, Берлинския и други филмови фестивали, както и академични награди. Нейната изтънчена изисканост и естествена непринуденост спечелиха сърцата на милиони зрители от двете страни на океана и я превърнаха в най-високоплатената френска актриса.
Детство
Брилянтната Ла Бинош, както я наричат феновете й, е родена парижанка (9 март 1964 г.), въпреки че сред роднините й е баба й, която емигрира от Полша по време на войната. Баща й Жан-Мари Бинош е актьор, директор на куклен театър и скулптор. Майка му, Моника Сталенс, преподава френски език и също се интересува от театър. Родителите на Жулиет се развеждат, когато тя е на четири години. Заедно със сестра си Марион, която по-късно също става актриса, тя живее при баба си и дядо си, в частни пансиони, а от 15-годишна възраст сама. Нейните артистични наклонности се изразяват в обучението й по рисуване (което Жулиет Бинош продължава да прави и до днес), безкрайни прослушвания за филми и обучение в Парижкото национално училище по изкуствата, както и в консерваторията. Бъдещата актриса отбелязва, че финансовите затруднения и необходимостта от самостоятелно решаване на проблеми рязко я отличават от връстниците й. И в началото й е трудно да намери общ език с режисьори.
Под псевдонима Жулиет Андриен младата актриса стъпва на театралната сцена през 1980 г. и дори става режисьор и главна героиня в пиеса по пиесата на Йонеско.
Първата й поява на екрана е във филма „Красива свобода“ (1982). На следващата година тя участва в телевизионен сериал, а през 1984 г. в прочутия „Здравей, Мери!“ на Годар.
Първата й сериозна роля обаче е тази на Нина във филма "Среща" на Андре Тешине (1985), където Жулиет играе себе си - амбициозна актриса.
Легенди
Благодарение на Тешине Жулиет Бинош става търсена актриса. По същото време започват да се носят легенди за нейния непреклонен характер. Основната причина за това е трудната връзка с режисьора Лео Каракс. По негово желание за снимките на филма "Отровна кръв" (1986) Жулиет трябва да свали пет килограма, да стане вегетарианка и да посещава училище по танци. Режисьорът дори тайно разпитва родителите на Бинош за детските страхове и слабости на актрисата. Този филм донася голяма слава както на младата актриса, така и на режисьора. Жулиет Бинош е поканена да играе в Холивуд (нещо, което рядко се предлага на френските актриси). Филмът „Непосилната лекота на битието“ (1988), режисиран от Филип Кауфман, в който партньор на Бинош е Даниъл Дей-Люис, донася на актрисата международна слава. Въпреки това в името на Лео Каракс Жулиет се завръща във Франция. Заедно те започват да снимат филма „Любовниците от Пон Ньоф“. Бинош прави собствени рисунки за филма, почти не умира, докато кара водни ски, и изразява чувствата си към режисьора на екрана. Досадната работа продължава три години, разорява трима продуценти, но въпреки наградата "Феликс" филмът не жъне успех и през 1993 г. пътищата на Каракс и Бинош се разделят.
Жулиет получава покана от Спилбърг да се снима в „Джурасик парк”, но я отказва. Първият филм от трилогията на Кшищоф Кешловски „Три цвята: Синьо“ (1993), за който Бинош получава награди на филмовия фестивал във Венеция и националната филмова награда „Сезар“ за най-добра актриса, тя нарича най-големия си успех.
Най-престижният филм в нейната кариера е "Английският пациент", за който Жулиет Бинош получава не само "Оскар" (вторият сред френските актриси), но и британски, европейски и други академични награди, както и наградата на Берлинския филмов фестивал.
Но веднага след такъв огромен успех Бинош отказва всички роли и играе в лондонските театри за още един сезон. Обширният й списък от следващи филми включва номинираната за „Оскар“ адаптация на бестселъра на Джоан Харис „Шоколад“ (2001) и спечелилия филмовия фестивал в Кан „Код непознат”.
Бинош не се страхува от политически филми („Няколко дни през септември“), комедии („Да се влюбиш в булката на брат ми“) или откровено скандални теми („Откровения“). За филма "Алиса и Мартин" тя се учи да свири на цигулка, а през 2008 г., спомняйки си уроците по хореография, участва в балетния спектакъл In-I.
Самота
Жулиет Бинош не рекламира твърде много личния си живот, но не крие, че й липсва силен и надежден мъж. Легендата на френското кино е обект на внимание от филмови звезди, известни режисьори и дори президенти, тя получава четири пъти предложения за брак - и никога не се омъжва, разделяйки се с любовниците си без кавги.
След раздялата си с Лео Каракс тя започва афера с професионалния водолаз Андре Хали, от когото има има син Рафаел (р. 1993 г.) и дъщеря Хана (р. 2000 г. ) от връзката й с френския актьор Беноа Мажимел, с когото се срещат във филма “Децата на века” (1999), където Бинош играе Жорж Санд, а той - Алфред дьо Мюсе. Любовта им обаче е до време.
Актрисата живее с децата си в малко старо имение в парижко предградие. Бинош уверява, че не е готова за монотонност в живота си и не възнамерява да се откаже от реализирането на нови творчески идеи. Снима се във филми и играе в театъра - както в Париж, така и на Бродуей, танцува, рисува и пише стихове. Нарича себе си режисьор на живота си и смята чувствата си, децата си и работата си за най-важните ценности. Въпреки това Бинош продължава да взема по няколко стъпала в кариерата – вече със самочувствието и сигурността на звезда, постигнала успеха с талант и упорита работа.
Любими цитати
* Актьорството е като беленето на лук. Трябва да махнеш всеки слой, за да видиш по-долния.
* Никога не съм се вкопчвала в младостта. За мен единственият начин да не остарявам е да не превръщам възрастта в проблем.
* Първият ми спомен в живота е за една голяма самота. С това е трудно да живееш.
* Филмите са отворени врати и на всяка от тях аз променям характера и живота. Живея винаги в настоящето. Приемам риска. Не отричам миналото, но то е обърната страница.
* Колкото повече роли играя, толкова повече разбирам, че всички хора си приличат. Всички минаваме през предателства, раздели, примирение, любов.
* Никога не съм се чувствала красива. В детството ми у дома нямахме огледало. Докато не тръгнах на училище, не се бях виждала нито веднъж, а майка ми никога не ми казваше, че съм красива.
* Сега се чувствам по-добре, отколкото на 20 години. Тогава се стараех да се харесвам на другите. Сега вече мога да си позволя да се харесвам само на себе си. Разбира се, факт е, че когато жените в нашата професия остареят, получават по-малко роли. Но нима е възможно да живееш до края на живота си със страха да се погледнеш в огледалото?
* Ако звезда е човек, който излъчва светлина, то искам да съм звезда. Но ако това е някой, който бръщолеви непрекъснато за пари и корици на списания, е отвратително и не го искам.
* Когато се върнах във Франция след спечеления "Оскар", към мен се отнасяха като с кралска особа или футболен герой.
* Обичам неизвестното. Може би, защото то поражда страх, а да приемеш страха е най-прекрасното чувство.
* Не съм велика французойка. Жорж Санд, Маргюрит Дюрас и Симон дьо Бовоар са велики французойки.
* Каквото и да се наложи да изтърпим в живота, трябва да се отнасяме към него като към урок, като към обучение. Точно така възприемам всичко.
* Не сме на тая земя, за да печелим пари, а за да променяме себе си, да разширяваме кръгозора си.
* Ако имаш всичко, няма как да продължиш напред. Именно липсата те кара да търсиш по-доброто.
* Винаги живея за настоящето. Поемам риска. Не забравям миналото, но то е страница, която трябва да бъде обърната.
* Не съм обсебена от външния вид. Мисля, че така можеш да станеш затворник на своя собствен образ.
* Да си известна актриса може да ти даде усещане, че си важна, но повярвайте ми, това е илюзия.
* За мен навикът не e нищо повече от синоним на смъртта.
* Всичко, което съм направила, съм го избрала сама.
* Единствената ми амбиция е да бъда истинска във всеки един момент от живота ми.
* Човек е секси, когато не се опитва да е секси.
* Привличането понякога е отвъд нашите воля и желание.
* Имала съм четири предложения за брак. Два пъти в началото и два пъти в края на връзката. Никога не отговорих с „не“. Просто не дадох отговор. Трябва да призная, че едва ли ще ме споходи рицарят на бял кон.
* Какво означава щастлив край? Това, което научаваме от живота, е щастливият край. Винаги го търсим, но пътешествието е това, което има значение. Щастливият край се крие в истинското предизвикателство. Да разберем кои сме от начина, по който се променяме, когато имаме трудности.
* Хората си мислят, че актьорите водят много бляскав живот, но всъщност те отиват там, където никой не иска да стъпва.
* Аз компромиси не правя!
* Не вярвам в случайности.
* Играла съм журналисти и имам много приятели журналисти. Мисля, че да бъдеш актьор не е далеч от това да си журналист. Защото разследваш, опитваш се да разбереш, задаваш въпроси и се интересуваш от другия.
* Мисля, че основата на актьорството е да забравиш себе си, за да дадеш най-доброто от себе си. То по-скоро преминава през теб, отколкото да произлиза от теб.
* Ти не си цветето, а вазата, в която поставят цветето.
* Нашите емоции, радости и себеуважение неизменно се изписват на лицето ни. Няма истинска красота без вътрешен баланс.
* Най-добрата майка е тази, която се адаптира. Най-добрите деца също са тези, които се адаптират.
* Искрено вярвам, че истинската любов, това безусловно чувство, което обвързва двама души, съхранява желанието дори когато телата са остарели.
* Това, което най-много обичам в този луд живот, са приключенията в него.
* О, аз също ще бъда забравена, не се тревожете.
Кристи Петрова
