Т оринската плащаница пази снимка на Иисус Христос в момента на неговото възкресение. Това е първата фотография в историята на човечествoто, направена по неведом Божествен път преди повече от 2000 години. Това сензационно твърди новопубликувано проучване на Джулио Фанти - професор по механични и термични измервания в университета в Падуа. Според неговата хипотеза коронният (енергиен) разряд е най-вероятното обяснение за формирането на образа на тялото върху парчето лен. В статия, публикувана в американско научно списание (Journal of Imaging Science and Technology), Фанти пише, че тази конкретна форма на електромагнитна енергия - идваща от възкръсващото тяло на Иисус Христос - може да е формирала изображението. Според учения, за да се получи това изображение, са били необходими десетки милиони волта. „Или, излизайки от научното поле, това е феномен, свързан с Възкресението", казва професорът.
Бронирано стъкло
Реликвата се пази зад бронирано стъкло в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в град Торино и се счита за лечебна. Когато се вади на показ, се извиват опашки. През вековете ту е обявявана за фалшификат, ту за автентичен артефакт. Самият папа Франциск лаконично определя плащаницата като "икона на човек, бит и разпнат", без да споменава изрично Христос.
Папа Франциск се моли пред реликвата, съхранявана в катедралата Св. Йоан Кръстител в град Торино.
Поклонничката Пам Муун коментира следното: „Дори да е фалшива, тя е символ на това, което Библията казва по толкова съкровен начин, че пак за мен тя е ценна. Но аз вярвам в нейната автентичност, защото днес дори не можем да започнем да я копираме, камо ли да създадем такава. Аз лично вярвам, че това е покривалото, от което Иисус Христос възкръсна от мъртвите".
Сведения
Първите исторически сведения за плащаницата са от XIII-XIV век във Франция. През 1988 г. радиовъглероден анализ потвърди тази датировка. Но любопитното е, че още тогава - през 1390 г., местен епископ я обявява за фалшива.
Поддръжниците и от двете страни на спора твърдят, че имат доказателства, които ги подкрепят. Ако резултатите от 1988 г. са точни, то тогава плащаницата е на около 700-800 години и наистина няма нищо общо с Христос. Много от учените обаче вземат проби от краищата й, където тя е била поправяна с по-нови парчета вследствие на пожари и излиняване. Това обяснява, че изследвания по метода с радиоактивния въглероден изотоп С-14, ту доказват, че лененият саван датира от преди 2000 години, ту, че е от Средновековието.
Растения
През 2013 г. обаче италиански учени откриха върху нея влакна, датирани от поне IV век. Взети са и проби от спори на растения, намерени в парчето плат. Три четвърти от тях съвпадат с такива, които растат в Палестина. Това дава основание да се твърди, че плащаницата наистина е била там.
Това изследване обаче също е силно оспорвано. Проф. Кристофър Рамзи, специалист по въглеродни датировки, подкрепи идеята, че резултатите от изследванията на плащаницата могат да бъдат погрешни поради замърсяване. Той заяви, че ще се радва на повторния тест, за да се получи отговор веднъж завинаги. Ето какво заявява той пред списанието „Кемистри Уорлд“ (Chemistry World): „Не мисля, че е много правилно хората да се въртят в омагьосан кръг, защото вярват в различни неща... Бих искал да видя възрастта й окончателно потвърдена“.
Съмнения
Има и изследователи, които твърдят, че ако се вземат маркировките по савана и се направят в 3D модел, наистина се получава реалистична форма на човешко тяло. Първият такъв модел бе представен в катедрала в Саламанка, Испания. Разположението показваше тялото на мъж и раните, които са били нанесени според следите в плата вследствие на бичуването и разпъването.
Фотокопие на плащеницата (негатив) показва ясно очертанията на мъж с рани по тялото. Според отпечатъка в савана бе направен триизмерен модел на човека, лежал в него.
А изображение, което е нарисувано и не „отпечатано“, е по-вероятно да даде изкривен резултат. Това подсказва, че в парчето плат наистина е бил увит човек. Много експерти са съгласни, че плащаницата е съдържала тялото на разпнат мъж, но възрастта на тъканта е това, което наистина трябва да се потвърди, преди да могат да определят кой е този мъж. С течение на годините плащаницата е била докосвана, целувана и овлажнявана, което означава, че тя може да бъде покрита с бактериален филм, който води до грешна датировка при изследванията. Освен това в катедралата в Торино е имало пожар, което също поставя под въпрос достоверността на радиовъглеродния анализ.
Преданието
Според Библейското предание Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Иисус Христос, който бил разпнат и издъхнал на Кръста. Историческите извори свидетелстват, че поне до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, но след това дирите й се губят.
През XIV век във Франция в град Троа се появява покров, който сякаш носи отпечатъка на разпнат мъж като фотографски негатив. Вярва се, че това е самият Иисус Христос. Реликвата е дарена от рицаря Жофроа дьо Шарни, който според писмени сведения я принася в дар на абатството, което основава до града. Там се случвали много чудеса. Графовете от рода Дьо Шарни съхраняват светинята до 1452 г., когато внучката на Жофроа - Маргарита дьо Шарни, я подарява (или продава) на Савойския владетел Людовик I и жена му. От този момент плащаницата става собственост на Савойската династия.
Въпреки съмненията Торинската плащаница се превръща в глобален феномен през 1898 година. Тогава фотографът Секондо Пиа я заснема и проявявайки филма, вижда очертанията на мъж върху нея. Оттогава парчето плат с размери 4,35 м на 1.10 метра се превръща в една от най-тачените и загадъчни реликви на планетата.
За вярващите плащаницата е божествено доказателство за това, че Христос е възкръснал от гроба. Реликвата има жълтеникаво-кафяви петна, които образуват изображение на голо мъжко тяло. Петната носят информация и за мъчения - кръвта и раните точно съвпадат с раните, които Божият син е получил преди физическата си смърт.
Симеон я дари на Ватикана
Дълги години реликвата е собственост на Савойската династия, която през 60-те и 70-те години на ХІХ век обединява Италия. През 1983 г. българският цар Симеон Сакскобургготски дарява плащаницата на Ватикана, като я предава на папа Йоан Павел II.
Симеон II се среща с папа Йоан-Павел II в Лисабон през 1982 г. малко преди да дари Торинската плащаница на Ватикана.
Така Симеон II изпълни волята на своя вуйчо - последния италиански крал Умберто ІІ Савойски (брат на царица Йоана , майка на българския монарх). До ден днешен Симеон Сакскобургготски избягва да говори за този жест, но веднъж сподели следното: "Трябваше пръв да сложа подписа си и не можех да овладея треперенето на ръката си, тъй като с този акт се слагаше край на близо 530-годишния период, в който Савойската династия бе собственичка на Светия покров".
Археолог откри саван от I век
Изследователи изтъкват, че в епохата на Новия завет преди погребението тялото наистина било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни ивици, които лесно се увивали около тялото. Обикновено ивиците били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем части, сред които и sudarium - специално парче за главата. Също така е възможно тялото на Иисус да е било повито в един голям ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения какво се случва с тялото на Божия син след Разпятието. Марко говори за „плащаница” (Марко 15: 46), докато при Йоан става дума за „повивки” (Йоан 20: 6).
През 2000 г. британският археолог Шимон Гибсън открил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския период. В една от нишите имало тяло с все още съхранен кичур коса. Било повито в почерняла от времето плащаница, чието радиовъглеродно датиране показало първата половина на I век. Това вълнуващо откритие показва, че по времето на Исус наистина се използвали плащаници, което донякъде подкрепя претенциите за автентичност на Торинска плащаница.
Любомир Старидолски
