П рез 1994 г. в медиите в САЩ се разгаря скандал, който за дълго се превръща в тема № 1 за коментар сред американската спортна общественост. Скандалът е свързан с един далече не толкова популярен в САЩ спорт, какъвто е фигурното пързаляне, който благодарение на тази случка изведнъж се превръща в интересен на повечето американци.
В „ледения скандал“ са замесени имената на двете най-добри американски фигуристки от онова време: Тоня Хардинг и Нанси Кериган. По няколко думи за двете състезателки и как те се оказват въвлечени в този скандал, разразил се отвъд океана и назован от медиите в САЩ „най-голямата криминална мистерия, разиграла се във фигурното пързаляне“.
Тоня Хардинг е една доста интересна личност. Освен с фигурно пързаляне тя се занимава и с бокс. Започва да тренира кънки от тригодишна възраст благодарение на амбициозната си майка, която решава, че дъщеря й може да бъде втората Катарина Вит. Между 1986 и 1989 г. тя прави главозамайваща спортна кариера, като е избрана за шампион на САЩ през няколко поредни години. Другата дама, замесена в скандала - Нанси Кериган, в началото на 90-те години на ХХ век печели бронзови медали на световния шампионат през 1991 г. и на зимните олимпийски игри през 1992 г. Как имената на двете най-известни кънкьорки се преплитат в грандиозен скандал, разтърсил цяла Америка.
Конкуренция
През 1994 г. Хардинг и Кериган са най-добрите фигуристки в Съединените американски щати. Но в борбата за квотите за предстоящата олимпиада в Лилехамер мястото е само едно. Това означава, че една от двете ще трябва да се прости с мечтата си за участие там. Няколко месеца преди олимпиадата фигуристките са на участие в държавното първенство на САЩ. На 6 януари 1994 г. в Арена Кобо в Детройт, докато върви по коридора към залата, Кериган внезапно е пресрещната и атакувана от непознат мъж с полицейска палка в ръка, който я напада и нанася няколко удара по коленете й. След намесата на треньорите и на охраната нападателят е задържан, след като опитва да излезе през заключената входна стъклена врата, и е предаден на полицията, а жертвата му е отведена в болница. Кериган не е в състояние да стъпи на краката си и се налага да бъде настанена в инвалидна количка. След направените медицински изследвания се оказва, че ударите с палката всъщност не са причинили сериозни поражения и не са успели да строшат коленете на жертвата. След кратък престой в болницата спортистката е изписана. А седмица по-късно тя подновява и подготовката си за олимпийските квалификации.
Щатската полиция започва разследване по случая с нападението на фигуристката и скоро детективите успяват да разнищят случая и да извършат няколко ареста, които взривяват американската общественост и привържениците на фигурното пързаляне. Нападателят е американски гражданин на име Шейн Стантс. По време на разпитите той, притиснат от следователите, признава, че е бил нает от бившия съпруг на спортистката Тоня Хардинг – Джеф Гилуули и бодигарда й Шон Екхард. Двамата откриват Шейн по обява за търсене на работа във вестниците и му възлагат доста трудна задача. Той трябва да нападне съперничката на Хардинг – Нанси Кериган, и да я контузи така, че тя да не може да участва в квалификациите за предстоящата олимпиада. Тъй като „килърът“ никога не е виждал „жертвата“ си, след като успява да се добере за залата за тренировки, той моли зрител от публиката да му я покаже. След това я пресреща и се нахвърля върху нея. Поради вълнението, което изпитва обаче, нападателят не успява да улучи спортистката в коленете, каквито са инструкциите, и за щастие не успява да й строши краката.
Пешкир
В първите дни след ареста си нападателят отрича да е бил наеман от някого. След като от полицията „дружески“ му обясняват, че ще „опере пешкира“ и може да бъде осъден за опит за убийство, той признава вината си. На базата на неговите самопризнания веднага са арестувани и поръчителите на нападението. Притиснат от полицията, съпругът Гилуули също се признава за виновен. Той разказва, че наемникът Стантс е трябвало да строши коленете на Хардинг за да не й даде възможност да участва в квалификациите и така да отвори пътя на неговата съпруга Нанси.
Първоначално идеята била фигуристката да бъде нападната в дома й, но наемникът така и не успява да открие къде живее „жертвата“ и затова сам решава да извърши нападението в залата за тренировки, която е възможно най-неподходящото място за подобно действие. Два месеца след извършване на нападението полицията задържа и Тоня Хардинг. Пред разследващите тя признава, че е участвала в заговора за нападение на съперничката й и получава тригодишна условна присъда, 500 часа обществено полезен труд и 100 хиляди долара глоба.
Наказания
Професионалната федерация по фигурно пързаляне взема драконовски мерки спрямо Хардинг, на която е забранено да участва в състезания както като спортист, така и като треньор. След няколко години отчаяна борба спортистката успява отново да си върне състезателните права. Тя взема участие на следващите олимпийски игри, където завършва осма. А „жертвата“ на нападението Кериган печели сребро. Що се отнася до прекия извършител на нападението, той е изправен пред съда и признат за виновен и осъден на 18 месеца лишаване от свобода. Така за щастие без жертви завършва този спортен скандал, останал в историята като „строшените крака на кънките“. Пред 2014 г. са създадени два документални филма за Хардинг – „Нанси и Тоня“ и „Цената на златото“.
Наели го да пререже сухожилията на жертвата
След като ги излежава и е освободен, Стантс не говори с медиите повече от 20 години въпреки щедрите хонорари, които журналистите му обещават и предлагат, за да разкаже за участието си в историята с Кериган. Преди няколко години нападателят Стантс все пак решава да разкаже и своята версия за историята. В американското телевизионно шоу Inside Edition той разказва, че първоначално е бил нает да пререже с нож сухожилията на „жертвата“ си и така да я осакати за цял живот. „Аз обаче смятах, че това е много жестоко и не пожелах да го направя. Казах на поръчителите, че ще й строша коленете, за да я извадя временно от спорта“, споделя биячът. Преди арестуването си за нападението над фигуристката той е добре познат на щатската полиция. Бивш щангист, той зарязва спорта и започва да се занимава с дребни престъпления. В един от случаите е арестуван, след като задига от магазин бутилка плажно масло за 6 долара. Тъй като прокурорите не намират свидетели на кражбата, апашът е освободен. Само месец по-късно обаче той е арестуван отново, след като с приятелите си открадват четири леки автомобила от паркинг с намерение да ги продадат. Подгонени от полицията, те изоставят колите и бягат. Вместо за кражба обаче Стантс и приятелите му са обвинени само за управление на превозно средство без съгласието на собственика и отново се разминават само с по 15 дни престой зад решетките. След изтърпяване на присъдата си по случая с Кериган, Шейн Стантс споделя, че вече е станал примерен християнин и никога повече няма да извършва престъпления. Той става почтен бизнесмен и се занимава с отглеждане на марихуана, но с медицински цели.
Поръчителката Тоня спасява човешки живот
Призната за съучастничка в нападението над своята съперничка, Тоня Хардинг спасява човешки живот. През 1996 г. тя се озовава в американски бар, в който се играе покер. В разгара на играта една от участничките, възрастна дама, припада и си гълта езика. В този момент Тоня се притича на помощ, като прави дишане уста в уста на припадналата и така я връща обратно към живота. Това по-късно дава основание на адвокатите й да поискат от съда да я освободи предсрочно от затвора заради направеното безвъзмездно добро дело. Съдът тогава обаче отказва да уважи молбата на спортистката.
Иван Георгиев
