Н а 8 юни ще станат три години от кончината на акад. Стефан Воденичаров. Една наистина ренесансова личност в българската история и в тази на БАН в най-ново време. Тези дни беше и премиерата на документалния филм „Академик на духа“ за учения и за човека Воденичаров. Лентата е дело на режисьора и сценарист Петко Горанов, който отблизо познава живота и делото на Воденичаров.
Малко след като почина с мен се свърза съпругата на академика д-р Светла Христова, разказа пред „Телеграф“ Петко Горанов. Той е имал разговори и снимки с Воденичаров отпреди време и така се ражда идеята за бъдещия документален филм. Спомени за него разказват куп знаменитости и авторитети от различни сфери на обществените и технически науки, познанието и изкуството в България.
Всички те се обединяват около това, че Стефан Воденичаров е бил един голям човек със стратегическо мислене за науката и за страната ни.
Брони
Спомени за големия наш учен споделя във филма и братът на Воденичаров - Веселин, който е 6 години по-млад от него и също работи в сферата на технологията на металите. Сегашният шеф на БАН акад. Юлиан Ревалски също разказва интересни подробности за своя предшественик. Малко неща се знаят за приноса на Воденичаров за българската отбранителна промишленост. Например той е сред авторите на уникални брони за хеликоптери, изпитани на машини в САЩ и в НАТО, както и на специални интелигентни системи за охрана на пристанища, на умни мини и др. Има разработки, свързани със защитата от кумулативни боеприпаси и балистичната керамика. Той беше един истински съвременен будител, казват негови приятели и колеги.
Акад. Стефан Воденичаров е роден на 1 септември 1944 година в София. Бил е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” при БАН, а в периода 2013-2017 г. - председател на Българската академия на науките.
Член бе на УС на БСК от 25 април 2014 г., а преди това е председател на Съвета по икономическа политика към БСК.
Стефан Воденичаров
Биография
Завършил е Техническия университет - София, със специалност "Технология на металите". След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989-а и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 г. и за академик на 11 октомври 2012 г.
От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.
Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са:
- механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
- управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения - корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
- импулсно деформиране;
- създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
- разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.
Стефан Воденичаров
АЕЦ
Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.
От 6 февруари 2013 г. до 13 март 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката.
Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г. Още при проектирането на АЕЦ „Козлодуй“ работи по проблемите на целостта на корпусите на реакторите в централата. В емоционално изказване във филма проф. Атанас Семов нарича престъпление затварянето на малките реактори на „Козлодуй“. За съжаление и сега има български политици, които се опитват да задраскат ядрената енергетика, обобщава проф. Семов.
Силни думи за Воденичаров споделят още академиците Георги Марков, Дамян Дамянов и Петър Кендеров, член. кор. Иван Гранитски и д-р Николай Петров, Петър Манджуков и др. Беше голям приятел на операта, винаги с оценка за красивото, за изкуството, казва за него акад. Пламен Карталов.
Награди
Носител е на редица отличия, сред които:
- Орден “Стара планина”;
- почетен знак “Марин Дринов” за значителни заслуги към БАН;
- звание „доктор хонорис кауза“ на Техническия университет във Варна;
- почетна значка за заслуги като изобретател на Министерството на икономиката;
- плакет от министъра на отбраната за заслуги.
- Голяма награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност
- Вписан е в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство (София) за 2006 г.
- „Управляващите трябва да разберат, че без науката страната ни няма шанс за развитие. Трябва да направим така, че младите хора да живеят и работят в България“, пророчески заявява във финалните кадри на филма акад. Стефан Воденичаров.
Пламен Енчев
