Ч удна сила има светлината. И една-единствена запалена свещица може да разсее мрака, колкото и сгъстен да е той. А ако те са две, три или повече, мракът бързо се стопява и неговото угнетяващо въздействие изчезва.
Така е и с молитвата. Колкото повече хора се молят заедно в единомислие, в душите просветва. Затова светата Църква като общност от вярващи християни е наредила общи моления.
Название
Мястото, където се извършват те, се нарича пак църква. Но най-точното му име е свети храм или дом Божи, защото в него се извършват тайнства. Там при богослужението от ръкоположен свещеник невидимо слиза Дух Свети и просвещава, обновява и освещава душите на богомолците.
Светият храм е сграда, над която непременно има кръст. Без него тя е място, където се събират хора, но отсъстват тайнствата.
Сградата на светия храм е обърната на изток. В това е вложен духовен смисъл. Слънцето изгрява от изток, а Христос е духовното Слънце. Храмът се състои от три части.
Най-напред се влиза в притвор, където богомолците мислено се отделят от света и се настройват за молитва. Втората просторна част е мястото, където се молят християните. Третата, най-източната, се нарича свети олтар, където свещеникът свещенодейства. Там влизат само служещите.
Иконостас
Светият олтар е отделен с иконостас. В средата има двойна врата, наричана царски двери. Отдясно е иконата на Иисус Христос, до нея на свети Йоан Кръстител и други. Отляво е иконата на Света Богородица, до нея на светията, чието име носи храмът, и други. Най-великото тайнство, което се извършва там, е светата литургия. Тя изобразява целия живот на Христос от рождението до кръстната смърт. В средата на светия олтар се намира каменна маса, на която хлябът и виното чрез слизането на Дух Свети се претворява в Тяло и Кръв Христови, с които се причастяват вярващите.
Евангелието
Видим за богомолците е така нареченият Малък вход. Свещеникът излиза от северната врата, вдигнал високо светото Евангелие, като пред него върви църковен служител, носещ запален свещник. Това изобразява излизането на Христос на проповед.
Идва моментът на Великия вход. Свещеникът пак излиза със светата чаша в ръка, предшестван от носещия свещник и кадилница, и влиза през дверите. Това изобразява отиването на Христос на кръстна смърт.
Всичко това не е някакво подобие, а действително тайнство, при което Христос отново безкръвно се принася в жертва за нас. Важни моменти са четенето на Символа на вярата, Отче наш и особено молитвата “Тебе поем”, когато Дух Свети слиза и освещава даровете. Тогава богомолците трябва да се молят по-усърдно.
В светия храм не бива да се говори, да се движи без нужда из него. Трябва да се пази пълна тишина и молитвена съсредоточеност, защото там невидимо присъстват ангели и светии.
Из Вероучение, издателство светогорски манастир „Св. вкм. Георги Зограф“
Паленето на свещите е символ на душите
Паленето на свещи има символично значение. Пламъчетата напомнят, че душите ни трябва да горят пламенно във вярата. Кадилният тамян е символ на молитвата. Както димът на тамяна се издига нагоре, така и нашата молитва трябва да възлиза към Бога.
Християнинът трябва да се стреми по-често да посещава богослужението, особено на празници, а в определените постни дни да се причастява. Ако не прави това, душата му ще линее поради духовния глад.
