Н а 10 Неделя след Петдесетница, която тази година се пада на 21 август, от амвоните се разказва за изцелението на бесноватото момче, описано от тримата Свети евангелисти – Марко, Матей и Лука. Свети евангелист Марко предава по-пълно проявите на болестта – момчето било обхванато от ням дух. Където и да го хванел, духът го тръшкал и момчето се запеняло, скърцало със зъби и се вцепенявало (Марк. 9:14-29). Свети евангелист Лука ни дава още някои подробности – обсебеното от нечистата сила момче крещяло и се гърчело (Лука. 9:37-42). Но дошъл да помогне Иисус Христос. Той запретил на нечистия дух и му казал: “Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него и не влизай вече в него” (Марк. 9:25). Така Господ изцерил момчето и го предал на баща му (Лука. 9:42).
Безсилие
Преди да дойде при народа и болното момче, Месията бил на планината Тавор, където се преобразил пред тримата Свои апостоли - Петър, Иаков и Иоан. Останалите Негови ученици се оказали безсилни да излекуват страдащото момче. Друг път те демонстрирали, че имат дарбата да лекуват, но този път силите им се оказали недостатъчни. Затова книжниците и фарисеите използвали случая да осмеят безсилието им (Марк. 9:15).
Условието
Това разказал на Христос и бащата на момчето, като настойчиво Го помолил: “Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!” (Марк 9:22). На това човешко “ако” Господ поставя като насрещно условие Своето божествено “ако”. Затова той казал на бащата: “Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия” (Марк. 9:23). Човекът веднага разбрал тази зависимост между двете “ако”, между чудото и вярата, между искането и изпълнението и със сълзи извикал: “Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми” (Марк. 9:24).
Раздвоение
Тълкуватели на светите книги изтъкват, че евангелският баща изповядва две противоположни неща – своята вяра в своето неверие. Той безсъмнено е бил човек на вярата. Иначе щеше ли да доведе сина си при Господа, ако не вярваше, че Той може да го излекува. Да, но бащата живо съзнава и своето маловерие, равно на неверие, и моли Спасителя да му помогне. Тук Божието милосърдие не може да не откликне. Необходимата вяра, за да се прояви силата Божия, е налице и чудото става.
Изцеляването на обсебеното от злия дух момче произвело силно впечатление сред присъстващия народ и апостолите, които след като останали сами със своя Божествен Учител, побързали да го попитат “Защо не можахме ние да го изгоним?” (Мат. 17:19). А Иисус им отговорил: “Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” (Мат. 17:20-21).
Тя е оръжие срещу злото
Притчата за изцеряване на бесноватото момче поставя пред хората въпроса за силата и възможностите на вярата. Вярата е потребност за човешката душа, сила, която поддържа и одухотворява живота. Според Св. апостол Павел тя е “жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1). Тази вяра ни дава сила, опора, утеха, радост, светлина, надежда и спасение. Вяра, молитва и пост – това са най-силните, най-ефикасните оръжия срещу “поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), срещу болестите и изпитанията.
