Ч овек носи цял живот името си. Често то е избрано преди още да се роди.
Дядовците и бабите, или поне много от тях, смятат, че ако не бъде дадено тяхното име, то това е сигурен знак за неуважение. Някои дори се отказват от синове и дъщери, ако последните не нарекат рожбите си на тях. Тук обаче има и обратното мнение. Все повече модерни метафизични учения казват, че това е грешка, тъй като така децата приемали по нещо от характера (и кармата) на своите предтечи. Реална ли е тази орисия обаче никой не знае. От гледна точка на кабалистични учения името на човек определя съдбата му не само на смислово ниво (Веселин ще бъде весел, Явор – здрав, и т.н.), но и всяка буква носи енергийно-вибрационен код, който се визуализира с цифри. Счита се, че имената с повече букви носят по-голяма хармония и дават повече възможности за развитие – духовно, ментално, кариерно. Кратките орисват човека често с по-малко възможности и повтарящи се ситуации, тъй като човек живеел по няколко години в енергийната орисия на всяка буква. Двойните имена с тирета обаче трябвало да се избягват, твърдят някои нумеролози.
Индуизъм
Разбира се, има още куп теории и традиции по света. В някои мюсюлмански страни родителите пишат няколко имена, свещеникът ги поставя в Корана и на случаен принцип избира едно. В индуизма се вярва, че името дава характера на детето, например - Крипал (състрадателен), Кайрав (чист като бял лотос). На почит са още божества от източния пантеон като Бог Слон, Кришна, Лорд Вишну, Буда. Но общото между всички традиции е, че детето трябва да се кръсти с вода възможно най-скоро, за да бъде защитено от нисши духове и зли сили.
Св. Дух
Християнството учи, че е най-добре детето на първо място да бъде кръстено по канона с призоваване на Св. Дух. Както сам Исус Христос е завещал: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие" (Йоан 3:5). След това е желателно детето да получи име на светия (другото влиза в графа суеверия). Така то получава небесен покровител, който невидимо ще закриля растящия човек и ще го напътства в житейските бури.
Традиции
Доста суеверия обаче действат паралелно с християнските норми и светоглед. Например счита се, че не е хубаво детето да се кръщава на починал роднина. Само че свети отци учат, че за Бога няма мъртви и живи, защото всички са живи. В миналото по време на войните пък, ако някой се споминел на фронта, едно дете задължително се наричало с неговото име. Ако преди раждането майката овдовеела, традицията повелявала да се кръсти детето на умрелия му баща.
От дедите ни е останало и правилото - „Детето си идва с името“. То важи, когато раждането съвпадне с някой голям религиозен празник – Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден, Св. Константин и Елена и др.
Петилетка
Възрастни хора, патили си заради своите имена, казват в никакъв случай родители да не се поддават на политическата конюнктура. След 1944 г. някои хора попадат в крайно неудобна ситуация, защото престаралите се да демонстрират верността си към режима родители са кръстили наследниците си Адолф или Бенито. Същото се повтаря с Ленин, Сталин и абсурдното име за девойки Петилетка. След промените от 1989 г. мнозина от тях изпаднаха в неловки ситуации.
Наричат бебоците на артисти и футболисти
Днес масово у нас нахлуват имената на култови артисти от сапунените сериали, на спортисти, най-често футболисти, както и на моделки и певици. Или направо такива, заети от чужди езици, които трудно се адаптират към българската действителност. Така в желанието си родители да нарекат бебето нестандартно, уникално, често се стига до доста претенциозни и дори комични резултати. Колкото и да е красиво едно име, ако то не си подхожда с българската фамилия, може да предизвика насмешки и подигравки, което да се отрази на хлапетата. Така например звучат комбинации като Роналдо Иванов, Касандра Григорова или Елвис Карагьозов.
Константин Събчев
