О пасна гъба се разпространява по света и превръща инфектираните хора в зомбита. Предизвиква пандемия, продължила поне двадесет години, и е на път да сложи край на човечеството. Спокойно, това не е извънредна новина по телевизията, а сюжет на спиращ дъха сериал с красноречивото заглавие „Последните оцелели“, който прикова вниманието на милиони зрители. Доста стряскаща история, като се има предвид, че когато чуят думата „гъба“, повечето хора си представят вкусна пица с ароматни гъби. Кои са гъбите и какво знаем за тях?
Царство
Царството на гъбите включва най-малко 6 милиона вида, вариращи от най-големия организъм на Земята (патогенната за растенията гъба Armillaria solidipes, която тежи 35 000 тона и се простира на площ от 10 квадратни км), до безброй микроскопични представители, някои от които са патогенни за растенията и животните. Смята се, че приблизително 625 вида гъбички заразяват гръбначните животни, 200 от тях засягат хората като безобидни наематели (коменсални микроорганизми) или част от микробиома, но и като причинители на инфекциозни заболявания. Приблизително 8000 вида гъби са свързани с болести по растенията и може да предизвикат опустошителни епидемии при тях, застрашаващи продоволствената сигурност в световен мащаб.
За разлика от вирусите и бактериите гъбите са много по-слабо известни като болестотворни агенти. Те обаче отнемат над 1,6 милиона човешки живота всяка година. Най-широкоразпространени са повърхностните инфекции (на кожата, косата, ноктите и очите), засягащи около един милиард души; инфекциите на лигавиците (например орални и вагинални), от които страдат приблизително 135 милиона; предизвикани от гъбички алергии, се наблюдават при около 23,3 милиона души. Смята се, че 75% от жените ще преживеят поне един епизод на вагинална гъбична инфекция през целия си живот. Хроничните тежки и острите инвазивни гъбични инфекции засягат няколко милиона души и се съпътстват от висока смъртност, която при определени групи пациенти с тежък имунен дефицит може да достигнат до 50%.
Патогени
През 2022 г. Световната здравна организация посочи четири гъбични патогена като „критични“ сред 19 гъбички, които представляват най-голямата заплаха за общественото здраве. Това са Cryptococcus neoformans, Candida auris, Aspergillus fumigatus и Candida albicans, които са отговорни за приблизително 90% от смъртните случаи, дължащи се на гъбични инфекции. СЗО подчерта опасността от наличието на ограничен брой противогъбични лекарства, с които разполагаме; разширяването на гъбичните заболявания поради глобалното затопляне и международните пътувания и търговия, както и нарастващата им устойчивост на лечение. Гъбичките са активни участници и във вътреболничните инфекции.
Гъбите са изключително устойчиви! Повреденият реактор в Чернобил е домакин на десетки видове гъбички въпреки високите нива на радиация. Вид антарктическа гъба (Cryomyces antarcticus) оцелява при условията на Марс, симулирани от космическата станция. В биосферата гъбите играят важна роля в разграждането на органичната материя, което позволява освобождаването и повторното използване на елементи и хранителни вещества. Те са и своеобразни фабрики за производство на важни за медицината продукти (т.нар. вторични метаболити) като антибиотици, имуносупресорни молекули и микотоксини. Последните може да бъдат вредни за здравето на хората, животните и растенията.
Филм
Нека се върнем към филма, който насочи вниманието на публиката към тъмното лице на гъбичките и чийто следващ сезон се очаква в началото на 2025 г. По-голямата част от гъбичките не могат да растат при 37оC, каквато е температурата на тялото ни. Затова е малко вероятно сценарият на филма да се превърне в реален житейски сюжет. И все пак способността им да се приспособяват, както и климатичните промени, на които сме свидетели, ни напомнят, че не бива да изпускаме от поглед тези патогени и трябва да сме активни в търсенията на стратегии за противодействие.
Създаването на лекарства е трудна задача
Създаването на противогъбични препарати е трудна задача поради еволюционна връзка между гъбите и животните и приликата между техните клетки. Броят на мишените в гъбите, които може да бъдат атакувани, за да спрем растежа или да предизвикаме гибелта им, без да бъдат засегнати клетките на гостоприемника, е крайно ограничен. Сред тях са клетъчната стена и клетъчната мембрана при гъбите – първата липсва при животните и човека, а съставът на втората е доста по-различен.
Системните гъбични заболявания при хората (засягащи цялото тяло, а не отделни части или органи) са били рядкост до средата на миналия век. Гъбичните инфекции влизат в полезрението на специалистите едва през последните няколко десетилетия. Основна причина за това закъсняло внимание към тях в сравнение с вирусите и бактериите е промяната в ландшафта на човешките заболявания. 50-те години на ХХ век бележат началото на сериозен напредък в медицината – в клиничната практика широко навлизат антибиотиците, започва използването на имуносупресивни агенти при пациенти с трансплантирани органи или автоимунни състояния, лекарствената терапия на раковите заболявания бележи ръст, развитие претърпяват интензивните отделения, въведени са катетрите, които осигуряват достъп на микроорганизмите, включително гъбичките, от повърхността на тялото към неговата вътрешност.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
