Сифилисът спада към групата на полово предаваните инфекции (ППИ), наричани още венерически по името на римската богиня на любовта Венера. Причинява се от бактерията Treponema pallidum. Смята се, че сифилисът е пренесен от Новия свят в Европа от моряците на Христофор Колумб в края на XV век.
През 1530 г. Джироламо Фракасторо, колега на Коперник в университета в Падуа, където учи едновременно медицина и философия, пише поемата „Сифилис, или за френската болест“. Творбата му разказва историята на Сифилус, овчар, който обижда Бога на слънцето, като събаря олтарите му, за което е наказан с венерическа болест. Жителите на околните села нарекли болестта сифилис в негова памет.
Пожар
Сифилисът се разпространява на Стария континент като горски пожар, засягайки всички социални слоеве. През 1496 г. немският художник Албрехт Дюрер изобразява наемник, чиято кожа е покрита с множество рани, а текст от лекаря Теодорус Улсениус предупреждава за новата болест, описвайки нейните признаци и симптоми.
В момента инфекцията е в подем. Многобройни фактори може да са допринесли за нея, включително отпадане на страховете от ХИВ след въвеждането на комбинираната антиретровирусна терапия, както и на преекспозиционната и постекспозиционната профилактика срещу инфекция с този вирус. Една от причините е увеличеното използване на приложения за запознанства, случайни сексуални контакти и намалено наблюдение на полово предаваните инфекции по време на пандемията от COVID-19. Сред вероятните обяснения е пропусната или погрешна диагноза в началните етапи. Сложността и разнообразието от клинични прояви на сифилиса неслучайно са му спечелили прозвището Великия имитатор. Сифилисът може да съществува съвместно с други ППИ, като генитален херпес и ХИВ, което да затрудни диагностицирането и лечението му.
Етапи
Първичният сифилис обикновено продължава около 3 седмици. Характеризира се с кръгла, безболезнена, обикновено твърда рана (шанкър) на местата, където е проникнал причинителят. Тя може да остане незабелязана и ще заздравее със или без лечение. Ако не бъде лекувано, заболяването ще прогресира до втория стадий.
Клиничната изява на вторичния сифилис включва несърбящ обрив по кожата, обикновено по дланите и стъпалата. Възможни са главоболие, подути лимфни възли, умора, треска, загуба на тегло, косопад, болки в ставите. Тези симптоми също ще изчезнат независимо дали е било предприето лечение. Без правилната терапия обаче настъпва латентният стадий на сифилиса, който продължава години, дори десетилетия. Предаване на инфекцията все още може да стане и в началото на този стадий (през първата година), но се случва основно по време на първите два стадия. По-късно човекът продължава да бъде инфектиран (възможно е изобщо да не подозира това), но вече не е заразен за останалите. Инфекцията обаче може да се предаде от майка на неродено дете и това е причината да се прави тест за сифилис по време на бременност.
Органи
Повечето хора с нелекувана инфекция не развиват третичен сифилис. Когато това се случи обаче, може да бъдат засегнати различни органи, включително сърцето и кръвоносните съдове, мозъкът и нервната система. Това става 10-30 години след първоначалното заразяване и настъпилите увреждания може да са животозастрашаващи.
Без лечение сифилисът може да се разпространи в мозъка и нервната система, очите или ушите през всеки от описаните етапи. Вроденият сифилис може да причини тежки поражения при новороденото и дори да бъде фатален за него.
Днес болестта се лекува лесно с антибиотици като пеницилин и доксициклин в ранните стадии на инфекцията. В миналото обаче това съвсем не е било така. Прилаганите методи били по-често „наказание за грехове“, отколкото за облекчаване на страданието, а крайният им ефект далеч не бил толкова добър, колкото се очаквало.
Предава се и на бебето
Заразяването със сифилис става чрез директен контакт със сифилисна рана по време на вагинален, анален или орален секс. Жените може да предадат сифилис на бебето по време на бременността. По данни на СЗО някои групи хора са непропорционално засегнати от сифилис, сред тях са мъжете, които правят секс с мъже.
При липса на ваксина най-ефективният начин за ограничаване на разпространението на сифилиса е бързото му диагностициране и лечение, за да се избегне продължаващото предаване на инфекцията по полов път или от майка на дете, както и лечението на всички сексуални партньори, за да се предотврати повторно заразяване. Важно е използването на предпазни средства (латексови презервативи) и избягването на секс със заразен партньор. Някои рани от сифилис може да са трудни за забелязване, понякога се появяват в области, непокрити от презерватив. Не е изключено човекът да не знае, че е инфектиран, понякога това може да бъде установено само чрез тест.
Лекували болните с живак
Според някои изследователи Парацелз (1493 - 1541 г.) е лечителят, който пръв започва да прилага живак за лечение на сифилис, който току-що е завладял Европа. Живакът остава единственото терапевтично средство при това заболяване в следващите близо пет столетия. Лезиите се натривали със съдържащ живак мехлем веднъж или два пъти дневно и пациентите се затваряли в парна баня при висока температура. „Лечението“ продължавало от 20 до 30 дни и било толкова мъчително, че повечето хора предпочитали смъртта.
През 1927 г. Юлиус Вагнер-Яурег получава Нобелова награда по физиология или медицина за въвеждане на подход за лечение на тежки форми на сифилис, засягащи психиката и мозъка, чрез заразяване с малария. Идеята е предизвиканата от малария треска да унищожи причинителката на сифилиса. Самата малария впоследствие е била лекувана с хинин, който вече е бил достъпно и често успешно използвано за тази цел средство.
В началото на ХХ век Пол Ерлих създава салварзана (препарат на основата на арсен), който веднага се превръща в най-продаваното лекарство. Пеницилинът е този, който през 1940-те години отваря нова страница в лечението на сифилиса.
Може да бъде елиминиран
Сифилисът е заболяване, което напълно отговаря на условията за елиминиране, тъй като няма известен животински резервоар, обикновено се диагностицира с прости и евтини тестове и може да бъде излекуван. Въпреки това болестта продължава да бъде предизвикателство за общественото здраве в световен мащаб.
Наблюдават се периоди на покачвания и снижавания на заболеваемостта, като първите са свързани с войни, икономически кризи, миграция на големи групи хора и др. причини. Болестта бележи възход по време на Втората световна война, случаите се увеличават след 1960-те години, а след 1990 г. в почти всички бивши социалистически страни в Централна и Източна Европа.
СЗО съобщи, че през 2022 г. 8 милиона жители на планетата на възраст 15–49 години са се заразили със сифилис. През същата година в света е имало 700 000 случая на вроден сифилис. По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) случаите на сифилис в страната са се увеличили с 80% от 2018 година насам, а честотата на вроден сифилис е нараснала 10 пъти от 2012 г. до 2022 г. Това са най-високите нива, регистрирани след 1950 г.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
