- Д-р Васви, какви са симптомите при пациентите с дискова херния?
- Дисковата херния може да причини различни проблеми. Не бива да се забравя, че дискови протрузии могат да се наблюдават и при напълно безсимптомни пациенти. Това е много важно да се каже, защото не всяка дискова херния причинява симптоматика. Има пациенти, които нямат абсолютно никакви симптоми и водят нормален начин на живот. Най-честият симптом е болката. Много важно е да се каже, че болката в крака е много по-силна от болката в кръста. Има едно интересно проучване, което казва, че от хората, които имат болка в кръста, само 1% всъщност имат симптоматична дискова херния. Повечето пациенти си мислят, че щом тази болка е налична, имат дискова херния. Не е точно така.
- Какви други симптоми са налице?
- При пациентите могат да се появят сетивните смущения. Те се проявяват във вид на изтръпвания. Възможно е да имат загуба на дълбока сетивност, която може да е причина за загуба на координация и падания. Най-често пациентите съобщават за изтръпване на крака. Третият симптом са двигателните нарушения. Пациентите могат да имат неврологичен или моторен дефицит. Те имат слабост в крака и най-често казват, че замятат крака, като вървят. В това се изразява двигателното нарушение. Интересното е, че често пациентите не забелязват наличието на лек двигателен дефицит. Когато легнат по време на прегледа, се забелязва и се установява от лекаря. Когато двигателният дефицит е тежък и по-манифестен, пациентите го забелязват. Обикновено леката пареза минава от само себе си. Човек може да прави някакви упражнения. Често имам пациенти, които идват с лек двигателен дефицит, а на контролен преглед след няколко седмици той сам е изчезнал. Изключително рядко лекият двигателен дефицит може да прогресира. Пациентите могат да имат и сфинктерни нарушения, т.е. нарушения на тазовите резервоари, на уринарната функция. Това е изключително рядък симптом, но е изключително алармиращ. Ако пациентите имат нарушения с уринирането, това означава, че по спешност трябва да направят консултация с лекар. Всички тези симптоми - болка, сетивни смущения и двигателни нарушения, водят до влошено качество на живот, защото когато човек го боли, не ходи на работа и не може да върши ежедневните си дейности. Има едно спешно състояние при дисковата херния, което се казва синдром на кауда еквина. Той се характеризира със седловидна анестезия, т.е. около седалището е изтръпнало и могат да имат болка и слабост на долните крайници. Това е абсолютно спешна индикация за оперативно лечение. Колкото по-бързо се извърши операцията, толкова по-добра е прогнозата за възстановяването на пациента.
- Какво трябва да се направи, за да се постави диагноза на пациента?
- Златният стандарт, за да се постави тази диагноза, е да се направи ядрено-магнитен резонанс. По принцип в някои случаи може да се направи скенер, но той има по-ниска чувствителност и специфичност, защото показва повече костната анатомия. Важно е да се каже, че при ядрено-магнитен резонанс няма абсолютно никакво облъчване, т.е. той е абсолютно безопасен и безвреден за пациента. Невинаги има корелация между симптоматиката и находката от образната диагностика. Може да има пациент с болка в крака, който да има дискова херния, която се вижда, но всъщност тази болка на крака да се дължи на друг проблем. Това е много важно, защото, ако имаме пациент с проблем в тазобедрената става, ние не можем да обвиним визуализираната дискова херния за болката в крака. Тук е голямата роля на клиничния преглед. Затова човекът трябва да се прегледа от лекар, за да се помисли дали болката идва от дискова херния, от проблем с тазобедрената става или от друга патология. При дисковата херния се лекува симптоматиката на пациента. Понякога имам пациенти, които имат големи дискови хернии, но не изпитват абсолютно никаква болка. Размерът на хернията не е водещ.
- А пациентите с дискова херния, при която няма симптоми, трябва ли да правят нещо?
- Не. Не трябва да приемат добавки и лекарства. Това е част от естествените дегенеративни проблеми при остаряване на тялото. Има някои проучвания, които казват, че остаряването на гръбнака започва след 20-годишна възраст при някои хора. Това е много рано, но не означава задължително, че човек ще страда и ще има някакви болки. Затова е много важно да се определи дали хернията е симптоматична или не. Когато пациентът дойде на преглед, трябва да се изключат така наречените червени флагове - притеснителни симптоми, които могат да говорят за наличието на онкологични заболявания например. Сред тези симптоми са температурата и внезапно рязко отслабване. Първо се опитва с период на консервативно лечение, т.е дават се обезболяващи медикаменти, за да може човек да преживее този период на острата болка. 90% от симптоматичните дискови хернии отзвучават от само себе си. Това се случва в рамките на 6 до 8 седмици. Начинът, по който се случва това нещо, е чрез регресия и намаляване на размера на симптоматичната херния. Водното съдържимо в нея намалява. Има различни други описани механизми, в които имунната система и макрофагите изяждат парчето от хернията и когато тя намали своя размер, спира притискането на нервния корен и съответно намалява и болката в крака. В 90% от случаите болката изчезва сама. Идеята е чрез медикаментите пациентът да толерира този период на болка.
- Кога пациент с дискова херния трябва да потърси спешно неврохирург?
- Наличието на тежък моторен дефицит е алармиращ симптом, при който човек трябва да намери по най-бързия начин помощ от неврохирург. Най-доброто лечение при пациенти, които куцат или са на инвалидна количка, е да се направи операция в рамките на първите часове на настъпилия неврологичен дефицит. Тогава вече прогнозата за прохождането им отново е добра. Имам такива пациенти, но за щастие това са редки случаи. Това са 1-2% от всички симптоматични хернии. Тоест рядко виждаме тази картина на тежък моторен дефицит. Няколко души на 1000 случая. Изключително тъжна е гледката, когато видя млад човек, който идва в инвалидна количка след няколко седмици. Тогава вече прогнозата е по-лоша в сравнение с ранното оперативно лечение. А то е изключително съвременно и модерно. Извършва се в рамките на 60 до 90 минути. С много малък разрез от 2 до 3 сантиметра се отстранява парченцето дискова херния, което притиска нерва. Изправянето на пациента става изключително бързо след една такава операция. След няколко часа той е на ход и се движи. Идеята на оперативната намеса е да катализира един процес, който така или иначе ще се случи от само себе си. Маха се парченцето, което притиска нерва, за да не го боли. Хората не бива да се страхуват. Рискът от усложнение е изключително нисък, който е в порядъка от 1 до 2%. Успеваемостта на тези операции е 90%. Рискът за рецидив при херния не е по-висок при операция. Той е еднакъв както при консервативно, така и при оперативно лечение.
- Когато е налице индикация за операция, в какъв времеви диапазон трябва да се случи? Колко често рецидивира дисковата херния?
- Максимум до първите три дни, а най-добрите резултати се постигат с оперативна намеса в първите осем часа от настъпил неврологичен дефицит при дискова херния. Характерното за дисковите хернии е, че могат да рецидивират от 5 до 15%. Това се случва както при хората, които са лекувани консервативно, така и при тези, при които е извършено оперативно лечение. Човек може да го боли един-два месеца, болката да отмине и след няколко месеца тя отново може да се изяви. Тези хора съобщават за влошено качество на живот, повишена консумация на обезболяващи медикаменти, често вземат болничен, защото не могат да ходят на работа.
- Какъв процент от хората с дискова херния стигат до операция?
- 90% се лекуват консервативно, а 10% стигат до оперативна намеса. Индикациите за операция са три. Първата и най-честа индикация в 80% от случаите е болката в крака, заради която оперираме човека. В 15 до 20% от случаите има наличие на тежък моторен дефицит – куцане и влачене на крака. В 1 до 5% от случаите оперираме заради тежка парализа на краката и седловидна анестезия.
- Във вашата практика срещали ли сте хора, които търсят алтернативно лечение на проблема си?
- Имам фрапантни случаи. Имах пациент, който беше посетил някакъв лечител в България, който му обещал, че ще му изсмуче дисковите хернии с пиявици. Това се случва в 21 век. Този човек си беше докарал сериозна инфекция на кръвта, която се нарича сепсис. Друга пациентка си беше инжектирала хомеопатични продукти в седалището и си беше докарала наличието на абсцес, който беше колкото един пъпеш, т.е. кухина, пълна с гной. За щастие и двамата пациенти оцеляха. Имал съм и други фрапантни случаи. Апелът ми е хората да се доверят на научно базирана медицина, а не на шарлатански методи. Лекарят трябва да постъпва честно и морално с пациенти. Да им се съобщи, че при дискова херния естественият ход е към намаляване и отшумяване на болката. Това е честно спрямо пациента. Ние сме емоционални същества, когато човек го боли много силно, се притесняваме дали зад тази болка не седи някакво сериозно заболяване. Важно е човекът да се успокои и да знае, че в рамките на няколко седмици в 90% от случаите болката така или иначе ще отшуми. Ако не отшуми след няколко седмици, трябва да си направи ядрено-магнитен резонанс, за да се види какво се случва. Разбира се, това се случва, след като се изключат така наречените червени флагове.
- Защо според вас хората се доверяват на подобни лечители?
- Първо, хората ги е страх от операция. Второ - зависи от социалната култура и образование на всеки човек.
Това е той:
Завършва медицина в Медицинска академия, София, през 2015 година.
В Клиниката по неврохирургия на болница МБАЛ „Света Анна-Варна“ е в периода 2016-2022 година.
Придобива специалност по неврохирургия през 2021 година.
През 2019 година е специализирал гръбначна хирургия при проф. Мехмет Зилели в гр. Измир, Турция, който е сред най-изявените и известни световни специалисти по неврохирургия.
От 2022 година и понастоящем работи в Аджъбадем Сити Клиник Варна.
Снимки: Личен архив и iStock
Милена Димитрова
