- Д-р Алексиев, инсултът у нас нараства, а по света намалява, на какво се дължи това?
- Това се дължи на достъпността. Достъпност до информацията какво трябва да правим, какво трябва да знаем изобщо от малки деца, от училище. Да знаем, че има социално значими заболявания, които са тежки и които са лесно разпознаваеми. Първите симптоми на инсулта са лесно разпознаваеми.
- Какви са първите симптоми на инсулта?
- Внезапно възникнала слабост в левите или десните крайници, изкривяване на лицето, нарушаване на говора по отношение на изговаряне на думите или изобщо липсата на реч. Това са основните неща. Може да има различни симптоми самият инсулт, но това е основното. Ако видим, че на някого пред нас това му се случва, веднага трябва да ни светне лампичката, че имаме четири часа и половина, максимум шест часа да свършим някаква работа. Може да не е инсулт, но нищо няма да ни струва да се задействаме. Това е спасен живот, това е спасен от тежка инвалидизация живот. Представете си, че остават тези симптоми, не стигаме в болницата, чакаме, ляга си човекът да си почине, уж да му мине. И това което остава след това е, че той остава така за цял живот, не може да стане, не може да работи, не може да комуникира, не може да говори, не може да разбира реч, не е същият човек и това е най-голямата трагедия в цялото нещо.
- Отскоро има инфобот за инсулт. Организаторите му казаха, че с негова помощ хората ще могат да диагностицират човек на улицата, как ще става това?
- Нашата идея не е да диагностицираме, нашата идея е да се сетим за това нещо. Ако имаме възможност, да напишем инсулт във вайбър и да видим основните симптоми само с една дума. Другото, което ще ни предпази от прекомерното действие, т.е. от това да започнем да правим неща, от които няма никакъв ефект, е именно това приложение. Ние може да си прочетем за 20 секунди кои са основните симптоми, това няма да промени нещата. Не говоря да търсим във всички части и на други места как изглежда, защото така ще изгубим много време. Ако имаме точната информация за 3-4 неща, които трябва да видим, това е абсолютно достатъчно. Използването на смартфона е навсякъде и е идеална възможност, когато се използва по предназначение. Информираността на младото поколение е доста по-голямо и ще става още по-голямо, важно е съдържанието да бъде точно.
- Българите идват ли навреме, когато получат инсулт?
- Не, не идват навреме, но са с положителна тенденция да се сещат повече. Бавят се с по няколко дни. Класическото е, че са получили изтръпване и слабост в крайниците, имах непохватност и си легнах. Изчаках и до утре, за да видя дали няма да се оправя. Разбира се, на другия ден не се е оправил и ако не се е влошил, идва, защото вече някой му е казал, че може да е с инсулт или се е обадил на личния лекар. Оттам обаче нашите терапевтични възможности да намалим зоната на засягане намалява. Инсултът е - или сме изкървяли или съд, който захранва мозъка, се е запушил, това е инфаркт на мозъка.
- На какво отдавате случаите, в които медиците от Бърза помощ не могат да разпознаят инсулта в началната му фаза?
- На системен проблем. През октомври Българското дружество по инсулт ще имаме конгрес, на който ще поканим различни специалисти, за да може да изговорим какви са проблемите ни, какъв е проблемът в информираността на колегите. Смятам, че въпреки това нещата се подобряват в това отношение.
- Кой е по-опасният инсулт – хеморагичният или исхемичният?
- И двата, няма по-малко опасен. Всичко, което уврежда мозъка, е опасно. Уникалното за това състояние е, че то действа на момента, това се случва веднага. Може да има и инсулт в развитие. Другият проблем – може да имаме т.нар. преходна исхемична атака – имате слабост, но тя преминава, след малко пак се появява, пак преминава. Това означава, че кръвоснабдяването на дадена област в някакъв момент е затормозено, после се подобрява, но това увеличава многократно риска от инсулт.
- Пиенето на лекарства за разреждане на кръвта може ли да доведе до инсулт?
- За исхемичния инсулт, който е в по-голямата част от случаите – 80-85%, имаме няколко основни рискови фактора – артериалната хипертония, захарния диабет, предсърдното мъждене, високия холестерол, обструктивнага сънна апнея, наднорменото тегло. Това са няколко рискови фактора. Проблемът е, че хипертония има всеки на тази възраст. Проблемът е, че не е ясно колко си следим кръвната захар, не е ясно какво ядем, да не говорим за алкохола, който се пие като количество, както и колко си контролираме холестерола. Само тези неща ако се обхванат от първичната профилактика и превенцията, оттам нататък сме спечелили много. Предсърдното мъждене е първото място, което удря мозъка. Това означава, че сърцето се свива под определен ритъм, части от него. За да може да изпомпа ефективно кръвта – това са съчетани процеси. В определени моменти обаче се получава така, че сърцето излиза от ритъм, което води до образуването на съсиреци. Когато такъв се „изстреля“ нагоре, запушва голям мозъчен съд и имате проблем.
Хеморагичните инсулти имат почти същите рискови фактори като исхемичните. Представете си, че сте с кръвно от 220/120 и нямате проблем. Това си го представете като една затворена система под много високо налягане. 120/80 е високо, но това ни позволява да съществуваме и съдовете са пригодени. Когато обаче стойностите са толкова високи 220/120 продължително време, рискът някое крайно съдче да изгърми, и то в кофти зона, която е свързана с двигателната функция, прави мозъчен кръвоизлив. Диабетът, високият холестерол, това всичко са неща, които увреждат съдовата стена, която от мека и еластична става твърда и се пука. Това са само основните неща, но ние тях да обхванем, сме спечелили.
- Колко са инсултите на година?
- Според статистиката всяка година у нас има нови между 40 000 и 50 000 инсулта. Те като цяло са различни като тежест. На нас ни стига 30% от тях да са тежки, това прави много голямо количество инсулти. Говоря за хора, които са инвалидизирани.
- Покачва ли се броят на спасените от трайна инвалидизация?
- Да, с тромболизата успяваме да постигнем тази цел, но в случай на исхемичен инсулт. В центъра в „Св. Анна“ сме първенци в това нещо и активно пропагандираме да се използва повече, защото тя изисква сериозна логистична и организационна подготовка. Това е относително лесна процедура, при която вкарваме вещество, което разтваря съсирека. В идеалния случай той изчезва, всичко се възстановява и практически нямате поражения. Ако обаче не успеем да разтворим съсирека чрез т.нар. Тромбектомия, се прави опит да се премахне. Влиза се през крака и се достига с катетър и камера до мозъка. Времето за действие в този случай е до шестия час. При хеморагичния инсулт трябва да се направи скенер, трябва да имате неврохирург, който да каже дали в дадената зона може да се оперира или не. Трябва да се усмири кръвното. Напълно е възможно след исхемичен да получите и хеморагичен. Всякави комбинации са възможни.
- Тези, които не прилагат тези два подхода, лекуват само с медикаменти ли?
- Дава се лечение, което обаче е доста по-малко успешно. Лекуват с лекарства, но това е съвсем различно нещо като успеваемост на терапията. Надявам се тромболизата да стане конвенционално лечение, а не само медикаментозното.
- Мозъкът възстановява ли се след инсулт?
- Мозъкът се възстановява, но не по този начин. Той има т.нар. невропластичност, невромодулация. Това са процеси, които помагат едни части на мозъка да поемат други функции. Въпросът е, че има някои зони, които са доста критични и много трудно тяхната функция се подобрява или подменя. Ние сме установили във времето, че до 4 часа и половина ние сме в състояние да възстановим и да постигнем максимално добри резултати за преживяемостта на пациента.
Това е той:
Д-р Филип Алексиев е невролог в УМБАЛ „Св. Анна“ и специалист по нервни болести в Медицински център INSPIRO
Член е на Българското дружество по неврология, Българско дружество по неврофизиология и Българското дружество по сомнология
Зам.-председател е на Българското дружество по инсулт
Придобива степен „Доктор по медицина“ от Медицински университет - София
Д-р Алексиев е високоспециализиран и в дейностите „Клинична полисомнография“ и „Клинична електроенцефалография“
Научните и клиничните интереси на д-р Алексиев са в нарушенията на съня и бодърстването, епилепсията, мозъчносъдовата болест, спешната неврология, автоимунните енцефалити и др.
Д-р Филип Алексиев е автор е на 39 публикации
Владимир Христовски
