П тичият грип не се предава от човек на човек. Макар и рядко, хората също могат да бъдат инфектирани с него. През 1997 г. огнище от грип А(H5N1) сред домашни птици в Хонконг доведе до 18 свързани с него случаи при хора. Шестима от заразените губят живота си. В периода 2003-2023 г. общо 878 души са дали положителен тест за А(H5N1), от тях 458 не успяват да се преборят с болестта (≈52%). През 2003-2019 г. повечето случаи при хора са регистрирани в Азия и Африка, особено в Китай, Египет и Индонезия. От 2020 г. до юли 2023 г. случаите на заразяване с А(H5N1) при хора са 16, като поне 3 от тях са завършили със смърт.
Инфекция
Заразяването на хората става при близък контакт с инфектирани живи или мъртви птици или замърсени с вируса материали. Към момента няма данни за предаване на А(H5N1) от човек на човек. Според една от хипотезите приспособяването на вируса към мигриращите птици е отдалечило вируса от хората и е затруднило адаптацията му към тях.
Публикация в Nature от 2024 г. съобщи, че млякото от заразените с птичи грип крави съдържа „астрономически брой вирусни частици“, които могат да оцелеят с часове в него. Не бързайте да изпадате в паника обаче, защото пастьоризацията (топлинната обработка на млякото, която се прилага от 1860 г. насам) убива вредните микроорганизми в него и го прави безопасно за консумация.
Към днешна дата не са регистрирани случаи на заразяване на хора с птичи грип чрез прием на сурово мляко. Не е изключено обаче наличието на А(H5N1) в млякото да е гибелно за някои животни. Внимание сред специалистите предизвика доклад на CDC за смъртта на котки, обитаващи мандра в Тексас, които са били хранени със сурово мляко от заразени крави.
Най-правдоподобният източник на инфекция за бозайниците е близкият контакт със заразени птици, включително тяхното поглъщане. Възможно е А(H5N1) да се е предавал от бозайник на бозайник в някои случаи, включително в европейски ферми за норки, при южноамерикански морски бозайници и млекодайни говеда в САЩ.
Най-често клиничните признаци при заразени с А(H5N1) бозайници са от страна на нервната и дихателната системи. При някои животни заболяването протича без или с много леки симптоми - тези инфекции са тревожни, защото не се откриват лесно, а отделяният от заразените животни вирус представлява риск за екосистемата и човешкото здраве.
В исторически план свинете са приети за оптимални междинни гостоприемници, които помагат на вирусите на птичия грип да се адаптират към бозайниците, преди да преминат към хората. С оглед на настъпилите промени в поведението на А(H5N1) няма как да не си зададем въпроса възможно ли е млекодайните говеда, отглежданите във ферми норки или южноамериканските морски лъвове да послужат като нови еволюционни портали за вируса в прехода му от бозайниците към хората.
Лекарства
Добре познатите противогрипни лекарства, с които разполагаме, се очаква да бъдат ефективни срещу птичия грип. Открити са обаче поне две мутации, които обуславят понижена чувствителност на вируса към тях.
Налична е и ваксина. Тя е различна от тези, които си поставяме срещу сезонния грип и не се произвежда и прилага рутинно. Публикация в Еconomist от 5 юли 2024 г. съобщи за предстоящо ваксиниране срещу птичи грип на работещи във ферми за птици и кожи във Финландия. Четиринадесет други страни от ЕС се подписаха да доставят ваксини срещу птичи грип чрез програма, създадена от Европейската комисия. Американското правителство също закупи ваксини.
Болестта предизвика пандемия сред животните
Докато населението на Земята се задъхваше в хватката на пандемията Ковид-19, светът на животните беше разтърсен от най-голямата панзоотия (пандемия при животните) от птичи грип, причинен от високопатогенния за птиците щам А(H5N1).
Вирусът е идентифициран за първи път при домашни водолюбиви птици в Южен Китай през 1996 г. Впоследствие претърпя промени, които му позволиха в началото на нашия век да засегне мигриращи птици и да се разпространи чрез тях към нови територии, достигна и до бозайниците.
По данни от Световната информационна система за здравето на животните от октомври 2021 г. насам А(H5N1) е довел до смъртта и унищожаването на повече от 280 милиона домашни птици, нанасяйки опустошителни щети на птицевъдството. Общият брой на смъртните случаи при дивите птици не е изчислен, но се оценява на милиони, включително представители на застрашени и ендемични видове. Очаква се възстановяването на някои от дълголетните видове морски птици да отнеме няколко години. Но това далеч не е всичко. В периода 2020-2023 г. 26 страни съобщиха за над 48 вида бозайници, заразени с вируса А(H5N1).
Епидемията засегна всички континенти с изключение на Океания и достигна до най-южния край на планетата – района на Антарктика. Повече от 20 000 южноамерикански морски лъвове (вид тюлени) са загинали в Чили и Перу, което е почти една десета от числеността им в района. Приблизително 17 000 малки морски слонове (вид тюлени) са умрели в Аржентина, равняващо се на 96% от тези животни, родени в страната през 2023 г.
През октомври 2022 г. възникна огнище от птичи грип във ферма за норки в Испания. Това е първият пример за преминаване на вируса от диви птици към бозайници със сериозни доказателства за последващо предаване от бозайник на бозайник.
Инфектират се работници в млечни ферми
През месец март тази година птичият грип започна да се разпространява сред добитъка в САЩ и това е първият път, когато болестта се открива при крави. По информация от Центъра за превенция и контрол на заболяванията в страната (CDC), публикувана на 4 септември 2024 г., до момента са засегнати повече от 200 стада. Наблюдавани са отделни случаи на заразяване на хора, работещи в млечни ферми. Протичането на инфекцията при тях е било леко, което според специалисти може да се дължи на неспособността на вируса А(H5N1) да се свързва ефективно с рецепторите в горните дихателни пътища на човека. Това обаче не бива да приспива бдителността ни, защото грипните вируси се отличават с изключително висока изменчивост и не спират да се развиват.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
