У чени и снимачен екип анализират проби от вълнест мамут в размразяващи се ледове. Събужда се древен вирус и нищо неподозиращите участници в събитието започват да проявяват симптоми на тежко, подобно на шарка заболяване скоро след като се завръщат в родните си страни. Не, това не е сюжет на научнофантастичен филм, а сценарият на проведеното от СЗО в началото на април 2025 г. международно учение за готовност за пандемии.
Замръзналост
Арктика се простира на 14 милиона квадратни километра в осем държави и е покрита от слой дебела вечна замръзналост – смес от почва, скали, лед и органичен материал. Тя се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на земното кълбо от 1979 г. насам. Скоростта, с която ледниците изчезват, се е увеличила с 57% от 90-те години на миналия век. Приблизително четири секстилиона микроби (това е четири с 21 нули) се освобождават всяка година поради разтопяване на вечната замръзналост. Какво дебне в ледените покривки на Земята?
През 2014 г. ръководена от Жан-Мишел Клавери група от университета Екс-Марсилия във Франция успя да „съживи“ вирус на 30 000 години, изолиран от вечната сибирска замръзналост. Историята се повтори девет години по-късно, когато същият екип идентифицира 13 древни вируса, запазили способността си да инфектират клетки в лабораторни условия. Най-старият от тях е на 48 500 години.
Китайски изследователи насочиха вниманието си към тайнствените „обитатели“ на ледника Гулия, намиращ се на 6700 метра височина в Тибетското плато. Изолирани бяха 33 вируса, 28 от които – непознати на съвременната наука. В същия ледник през 2024 г. бяха открити над 1700 вируса, повечето от които също са нови за науката. Те датират отпреди 41 000 години и обхващат три големи прехода от студено към топло. Климатични промени се случват далеч не за пръв път в историята на планетата. Микроорганизмите, доминирали през топлите и студените периоди, са различни. Сравнителният им анализ може да разкрие пътищата за адаптация, през които те са преминали.
Заплаха
Добрата новина е, че откритите до момента древни вируси не представляват заплаха за нас. Причината е, че са изолирани от съвсем прости организми, каквито са бактериите и амебите. В еволюционно отношение те са твърде далече от хората и е малко вероятно „техните“ вируси да използват и човека за гостоприемник.
Това обаче съвсем не означава, че в леда не се крият (например в останки от телата на отдавна умрели хора и животни) и други агенти, които биха могли да предизвикат заболявания при хората. Намерени са геномни следи от поксвируси (такъв е вирусът на едрата шарка) и херпесни вируси, които са добре познати човешки патогени.
Бактерията на антракса изплува в Сибир
Че риск съществува, стана ясно през необичайно горещото лято на 2016 г., когато бактерията, причиняваща антракс (Bacillus anthracis), уби повече от 2500 северни елена на отдалечения полуостров Ямал в Сибир, причини заболяване при десетки хора и отне живота на 12-годишно момче. Последните случаи на антракс в тази област са били в средата на миналото столетие. Предполага се, че сегашната инфекция е тръгнала от труп на починал от антракс елен, излязъл на повърхността вследствие на високите температури и топящия се лед. B. anthracis образува устойчиви на условията на околната среда спори, позволяващи му да оцелее в продължение поне на десетилетия. Неслучайно местата, където са били погребвани животни с антракс, от стари времена са били известни като „прокълнати полета“. Специалисти от Китайската академия на науките изследваха проби от сняг и лед, събирани от 21 ледника в Тибет в периода от 2010 до 2016 г. Открити бяха 968 вида бактерии, 98% от които не сме виждани никога преди.
Колкото по-дълбоко в леда навлизаме, толкова по-стар става той, а съдържащите се в него вируси и микроорганизми са все по-древни. Нещо като своеобразно пътуване назад във времето. Не е изключено там някъде, много навътре, да се съдържат вируси на милиони години. Самият Homo sapiens се е появил „само“ преди около 300 000 години. Не знаем как би реагирала имунната ни система при среща с вируси и микроорганизми, с които никога преди не е била в контакт. Така сценарият, при който неизвестен вирус, заразявал някога неандерталците, се завръща при нас, макар и малко вероятен, се превръща в реална възможност.
Пазят ги ниските градуси и липсата на кислород
Ако се питате как целият този микросвят се е съхранил във времето, то отговорът включва ниските температури и липсата на светлина и кислород – условия, които са идеални за запазване на биологичен материал. Да, учените успяха да събудят заспалите древни вируси в лабораторни условия, но за целта им предоставиха благоприятни условия. Каква би била съдбата на един такъв вирус, напуснал обятията на леденото си убежище и изложен на значително по-високи температури и убийствените ултравиолетови лъчи на слънцето? Дори да не загине веднага, той би имал нужда от подходящ гостоприемник, който да помогне за размножаването и разпространението му. В тази история има прекалено много „ако“ и „дали“. Което не бива да приспива бдителността ни, а да ни вдъхновява за нови проучвания.
Добивът на петрол и руди покачва риска
Топящите се сняг и лед в Тибет, „родното място“ на новооткритите древни бактерии и вируси, захранва няколко реки, достигащи до гъсто населени райони в Китай и Индия. Три реки в Сибир изхвърлят материал от вечната замръзналост в Берингово море. Поет от океанските течения, той обикаля света за две седмици. Затова е нужно да научим повече за микробите, които скоро ще бъдат освободени от ледовете по целия свят, за да разберем дали и каква заплаха може да дойте от тях. Очакванията са Арктика да бъде индустриализирана, планира се добив на петрол и руди, а това покачва рисковете. На ход е международна мрежа за наблюдение, която би разпознала ранните случаи на заболяване, би осигурила карантина и лечение за заразените хора в опит да ограничи разпространението на инфекцията.
Разгадаването на ледените мистерии може да ни помогне в изясняването на произхода, еволюцията и биоразнообразието на живота. И кой знае, може да ни запознае с микроорганизми, произвеждащи полезни за нас биологично активни молекули.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
