В продължение на хилядолетия златото е приемано за ценност, символ е на високо социално положение и лукс. Това е един от първите метали, опознати от човека.
Употребявано е като разменна монета, от него са изработвани красиви украшения и декорации, а също и короните на владетелите. В западния свят златото е обожествявано заради връзката, която се допуска, че има с топлата, животворна светлина на слънцето. Получаването му е било цел на алхимиците в продължение на векове. Вдъхновявало е въображението на хората, подтиквайки ги да сътворят многобройни приказки и легенди. И пак заради него са извършени не едно и две кървави престъпления, разкриващи тъмната страна на човешките страсти.
Питали ли сте се някога откъде идва интересът към златото? Едно от обясненията е, че това е химически слабо реактивен материал, който си е останал почти същият, какъвто е бил преди хиляди години. Освен това златото е относително рядко, но не и оскъдно в природата и в сравнение с редица други ценни елементи не е трудно да бъде извлечено от силикатната мантия на Земята. В сравнение с него платината има значително по-висока температура на топене и е по-плътна, поради което се добива по-трудно - факт, който отчасти обяснява по-високата й цена в сравнение с тази на златото.
В древността предците ни са вярвали, че златото е безсмъртно поради устойчивостта му на корозия и окисление. Затова не е учудващо, че то е използвано в древните култури на Индия, Египет и Китай най-напред в търсене на дълголетие.
Лечение
Първите доказателства за употреба на злато за медицински цели идват от Китай и датират от 2500 г. пр. н. е. Тогавашните лекари са го прилагали широко в практиката си, особено в случаи на треска и инфекции, включително едра шарка и морбили. Злато влиза в древни рецепти за заболявания на ставите и белите дробове, използва се и при язви на кожата. В продължение на хиляди години индийската аюрведа препоръчва златна пепел за лечение на безплодие.
Гален (129-203 г.) твърди, че златото е ефективно срещу меланхолия и плешивост. Средновековните лекари са вярвали, че помага при страдания на мозъка и сърцето.
Същинското медицинско приложение на златото в западния свят (освен използването на бижута като средство за магически заклинания) започва около 1300 г. с откриването на царската вода, смес от солна и азотна киселина, в която то може да бъде разтворено. През следващите 4 века алхимиците са били убедени във връзката между слънцето, златото и човешкото сърце, което според тях е физиологичният еквивалент на слънцето на земята. В Европа се разпространяват редица рецепти за еликсири, много от които съдържат малки количества злато.
Загадъчният лекар и алхимик Парацелз (1493-1541) също е вярвал в лечебните свойства на благородния метал и е използвал „питейното злато” (aurum potabile) за лечение на редица психични заболявания и сифилис. Неговият съвременник, Джовани Андреа, прилага aurum potabile при пациенти с проказа, чума, епилепсия и диария. През 1583 г. алхимикът Дейвид дьо Планис-Кампи, лекар на френския крал Луи XIII, препоръчва своя „еликсир за дълголетие“ - разтвор на малки златни частици във вода (т.нар. колоиден разтвор). Първата книга за колоидното злато, запазена до наши дни, е публикувана през 1618 г. от лекаря философ Франциско Антоний. Тя съдържа данни за получаването и приложението му в медицината, включително практически съвети.
Меланхолия
Злато влиза и в състава на препарати, описани във фармакопеите от 17-и век. Никълъс Кълпепър (1616-1654) го използва при всяко заболяване, причинено от намаляване на жизнените функции, препоръчва го при меланхолия, припадъци и треска.
Съвременната ера в медицинската история на златото започва с откритието на д-р Роберт Кох през 1890 г., че златният цианид може да спре развитието на причинителя на туберкулозата. По онова време не съществува никакво лечение на това заболяване и светът прегръща с много надежда тази възможност. Скоро става ясно, че употребата на златни соли за тази цел не води до желаните резултати.
През 1929 г. французинът Жак Форестие доказва, че златни съединения облекчават болките в ставите на пациенти с ревматоиден артрит (по онова време погрешно се смятало, че заболяването се дължи на причинителя на туберкулозата) и понякога водят до пълна ремисия. Това поставя началото на терапията със златни соли, известна още като хризотерапия (на гръцки chrysos означава злато), която е била широко прилагана до 90-те години на миналия век.
Днес златото намира приложение в стоматологията и реконструктивната хирургия. Златни съединения, включително с наноразмери, са обект на усилено изучаване, специален интерес представляват антитуморните им свойства.
През някои епохи в човешката история, включително по време на Римската империя, среброто е било ценено по-високо, отколкото златото. И двата метала са използвани като парични единици от хилядолетия. Среброто обаче губи позиции през 1717 г., когато сър Исак Нютон, господар на Британския кралски монетен двор, приема златния стандарт, за да намали фалшифицирането и да повиши статута на своя офис.
Египтяните го ядели за божествен тен
Сигурно сте ги виждали в Instagram: красиво суши и десерти, украсени с нежни златни листа и поръсени със златен прах като приказно съкровище.
Обичаят да се яде злато датира от 2-рото хилядолетие пр.н.е. Египтяните са го правели, за да постигнат божественост, тъй като вярвали, че цветът на кожата на боговете е златен. Древните хора в далекоизточните цивилизации също са консумирали злато, водени от желанието да получат благоволението на боговете. Приемът на злато е бил норма и през 19-и век, особено при депресия и мигрена.
Японците са първите, които използват златни люспи и прах за украса на саке и гарниране на уникални ястия.
Традицията навлиза в Европа през Средновековието, когато аристократите организират пиршества, на които се сервират покрити със злато ястия. Обичаят да се опаковат бонбони и хапчета в златни листа започва през 16-и век.
Манията утихва след 17-ото столетие. Възобновена е през 1981 г., когато прочутият готвач Гуалтиеро Маркези поднася известното си шафраново ризото декорирано със златни листа.
Няма вкус и хранителна стойност
Влаганото в храната злато трябва да е 23-24 карата, защото в противен случай може да бъде токсично поради примесите на други метали в него.
Европейската администрация по безопасност на храните (EFSA) одобри злато (E-175) като хранителна добавка (оцветител) за консумация. Предлага се под формата на люспи, листа, прах и цветен спрей. Използва за украса на десерти (торти, понички, сладолед), но и в основни ястия и коктейли.
Хранителните продукти, опаковани или украсени със злато, са едни от най-скъпите, но самите златни листове не са толкова недостъпни.
Съвременната козметична индустрия също възлага надежди на златото в грижите за красотата. Смята се, че златните продукти и процедури възвръщат младостта и сиянието на кожата и забавят симптомите, свързани с възрастта. Прилагано под формата на наночастици, то привлича вниманието на дамите със способността си да намалява бръчките, да подобрява цвета и да стимулира заздравяването на кожата, да успокоява възпалението и да ограничава увреждащия ефект на оксидативния стрес, да забавя изчерпването на колагена и еластина.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
