О т завладяващия роман „Дракула“ на Брам Стокър, публикуван в далечната 1897 г., до блестящото изпълнение на Едуард Кълън в поредицата „Здрач“ от началото на 21-ви век - едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е потръпвал от ужас, пленен от мистерията на книга или филм, посветени на вампирите.
Те са едни от най-плашещите и тайнствени чудовища, създавани някога от човешкото въображение. За пръв път образът на хора, които макар и мъртви не напускат света на живите и всяка нощ излизат от гроба си, за да пируват с човешка кръв, се появява още при древните гърци. Подобни истории са част от много култури по света, разказват се във Филипините, Чили, Шотландия, сред местните племена в Австралия. В Европа започват да набират популярност в началото на 18-и век, първото споменаване на думата „вампир“ в английския език е през 30-те години на 17-ото столетие. Предполага се, че идват от Балканите, където на територията на днешна Румъния в областта Трансилвания е и замъкът на Влад Цепеш – героя на Стокър. Любопитното е, че роденият в Дъблин писател никога не е посещавал тези земи.
Папа Бенедикт XIV (1675-1758) нарича вампирите „погрешни измислици на човешката фантазия“, а владетелката Мария Терезия осъжда вярванията в тях като „суеверие и измама“.
И все пак какво е вдъхновило преданията за вампирите?
Подобно на много други митове, не е изключено те също да се основават отчасти на факти. И не е чудно да са свързани с някои болести, за които нашите предци не са имали никакви познания. Ето главните заподозрени:
Порфирията е група редки наследствени заболявания на кръвта, при които организмът произвежда по-малко хем – важен елемент от структурата на белтъка хемоглобина, който пренася кислорода в тялото ни.
Хората с порфирия са анемични, чувстват се уморени, изглеждат бледи, имат повишена фоточувствителност. Уязвими са към слънчева светлина, дори в облачен ден има достатъчно ултравиолетови лъчи, за да причинят образуване на болезнени мехури, сърбеж и обезобразяване на откритите части на тялото, ушите и носа. В най-тежките случаи венците се отдръпват от зъбите, правейки ги да изглеждат по-дълги.
В миналото излизането само през нощта и препоръката да пият животинска кръв са били единственият начин за облекчаване на симптомите. Това, както и фактът, че урината на хората с порфирия е тъмночервена, вероятно са подхранвали легендата за вампирите.
Огледало
Според вярванията вампирът не може да види отражението си в огледалото. Обезобразяването на лицето, причинено от порфирията, се е влошавало с времето и не е никак чудно, че тези хора са избягвали огледалата. Съдържанието на сяра в чесъна може да доведе до пристъп на болестта и това е основателна причина за отвращението им към него. По време на испанската инквизиция (1478-1834) 600 „вампири“ са били изгорени на клада, което би могло да обясни страха на невинните страдащи от порфирия хора по отношение на християнските символи.
Изолация
Порфирията, особено тежките случаи, е много рядко състояние. Но честотата й може да е била по-висока в отдалечени общности, които са имали по-малко контакти с външния свят и по-бедно генетично разнообразие. В миналото някои малки селца в Трансилвания са се вписвали напълно в този профил. Не е изключено изолацията и местоположението на тези райони (често високо в планината) да са довели до недостиг на ценни микроелементи в диетата, правейки хората по-податливи на болести, да е изострило изявата на някои състояния, скрити в техните гени.
Вирусът на беса атакува нервната система и в крайна сметка достига до мозъка, причинявайки безпокойство, объркване, възбуда, безсъние, халюцинации и необичайно поведение, преди да убие (без лечение) заразеното животно или човек. В статия от 1998 г. в сп. Neurology д-р Хуан Гомес-Алонсо излага поредица от аргументи, поставящи това заболяване в центъра на митовете за вампири. Заслужава да се отбележи, че по времето, когато драматичните истории за тях тръгват за пръв път от Източна Европа, голяма епидемия от бяс при кучета, вълци и други диви животни е регистрирана в същия регион между 1721-1728 г.
Ритуали
През 19-и век Роуд Айлънд е смятан за вампирската столица на Америка. През 18-и и 19-и век суеверията за вампири са широко разпространени в Нова Англия, както и туберкулозата. Лечение няма и страдащите от туберкулоза губят тегло и сили, имат треска и кашлят кръв. В допълнение туберкулозата се разпространява от човек на човек. Това води до поредица от смущаващи инциденти. Най-известен сред тях е този с Мърси Браун в Ексетър. През 1892 г. 19-годишната Мърси умира от туберкулоза, преди нея по същата причина са си отишли майка й и сестра й. Седмица след смъртта на момичето става ясно, че и брат й Едуин е болен. Загрижени съседи се притесняват, че някоя от наскоро починалите жени от семейството може да е вампир и да навреди на Едуин от гроба. При ексхумирането на телата им подозрението пада върху Мърси и е изпълнен специален антивампирски ритуал, който от днешна гледна точка звучи меко казано странно (сърцето й е извадено и изгорено, а пепелта е погълната от Едуин). Естествено, прилагането му не помага и малко по-късно момчето също умира.
Тъжното е, че по това време причинителят на туберкулозата – бактерията Mycobacterium tuberculosis, вече е била открита от д-р Робърт Кох. Това става през 1882 година, но е нужно време, за да се превърне в общоизвестен факт.
В книгата си „Вампири, погребение и смърт“ Пол Барбър твърди, че идеята за вампирите е възникнала поради неспособността да се обясни различната скорост, с които човешките тела се разлагат. Днес знаем, че тези вариации се дължат на различни фактори, включително температура и състав на почвата. През Средновековието и векове преди и след него хората все още не са имали представа за това.
Познание
С развитието на познанието през 20-и век вярването във вампирите отшумява. В края на 60-те години за кратко настъпва странно възраждане. Повод за това дава изказване на ръководителя на Британското окултно общество, че вампир кара хората да виждат странни неща в лондонското гробище Хайгейт. Някои медии подемат темата и разкрасяват твърденията му. За щастие, здравият разум взима надмощие и паниката бързо отшумява.
Историята за вампирите за пореден път ни напомня, че единствено науката може да даде отговор на въпросите, които си задаваме. А светът отчаяно се нуждае от здрав разум и любов.
Лечението днес
Лечението на остри порфирии днес включва избягване на провокиращите пристъп причини (някои медикаменти, хормонални промени, физически или емоционален стрес, тютюнопушене, употреба на алкохол и/или слънчева светлина) и предотвратяване на усложнения, когато атаката се появи. Често се прилага и интравенозно инжектиране на хемин. Надежди възлагаме и на възможностите на генната терапия.
Докато вампирите са мит, порфириите са реални, макар и редки състояния. Зад които стоят истински хора, на които са необходими нашите обич, подкрепа и разбиране. Точно така както трябва да се отнасяме към всички – здрави или борещи се с някакво страдание. Без етикети, сензации и стигма.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
