П рез зимния период се обострят тревожно-депресивните разстройства. По тази тема специално за приложението „Златно време” на вестник „Телеграф“ разговаряме с психиатъра д-р Камен Колев, който изброява основните причини - мрачното време, студа и малкото слънцегреене.
Не само на хората, страдащи от депресия, но и на повечето други хора, които приемаме за психично здрави, сезонните колебания се отразяват дестабилизиращо, според психиатъра. Той уточнява, че признаците на тревожното разстройство са три - епизодична висока тревожност (паникатаки), намалена концентрация и повишено безпокойство.
„Страхът от смъртта е заложен като норма при всеки човек, но когато е прекомерен, се явява ненужно притеснение и тревожност към нещо, което е неизбежно да се случи във времето. Трябва да знаете, че рано или късно всеки умира, така че няма смисъл да се тревожите. Както казава проф. Сотир Марчев: „Никой не се е измъкнал жив от живота”. Затова не се притеснявайте и живейте щастливо”, съветва д-р Камен Колев.
За генерализирано тревожно разстройство говорим тогава, когато при болния има постоянното и силно усещане за страх и тревога, уточнява експертът. „Тревожното генерализирано разстройство държи човека много напрегнат, той е в постоянно очакване и в готовност за най-лошото. Пациентът усеща ужас и изпада в паника, без да има реална и разумна причина за това. Такава тревожност може да има дори когато всичко в живота на човека изглежда съвсем спокойно, както и когато има притеснителни факти, но човекът ги съпреживява по един ужасяващ начин, несъразмерно на обективната опасност”, допълва д-р Колев.
Тежка психологическа драма настъпва и при загуба на близък. Много хора имат 50-60 и повече години съвместен семеен живот и като изгубят любимия си човек, изпадат в тежка психологическа криза. При необходимост на пациентите се назначава медикаментозно лечение с антидепресанти или седативи.
При социалното тревожно разстройство - друг проблем, на който д-р Колев се спира, хората се притесняват да не се изложат пред другите, макар че те с нищо не ги превъзхождат. Хората със социална тревожност се стремят винаги да се представят добре, но у тях се наблюдава една несигурност и липса на достатъчно вяра в собствените сили и възможности. При по-напрегнати житейски ситуации те започват да заекват, да се изпотяват, получават замаяност, треперене, напрежение в мускулите, гадене, сърцебиене.
Д-р Румен Какарашев
