С медицинския специалист Златка Борисова се срещаме по обяд. Кухнята ухае на вкусно. Експертката, с която разговаряме за витамините, е приготвила супа от диворастящи растения за енергийно зареждане, подсилване на организма и за успокоение на нервите.
„Рецептата за това ястие я консултирах с моя добър приятел известния проф. Пенчо Далев”, споделя Борисова, която е завършила Медицинскиs институт "Йорданка Филаретова" през 1989 г. със специалност медицински лаборант за клинична лаборатория, микробиология, хистология и паразитология. Работила е по създаването и по производството на хранителна добавка за желязодефицитна анемия "Профер" съвместно с проф. д-р Пенчо Далев, д.т.н.
„Сварила съм коприва, глухарче, щир, диворастящи гъби, маточина и за да стане още по-вкусна супичката, накрая я застроих с прясно яйце и кисело мляко. Трябва да знаете, че диворастящите растения са по-богати на витамини и минерали от културните растения. В дивите растения се съдържат витамини, и то всички, като се започне от водноразтворимия витамин С и се стигне до мастноразтворимите А и Е. Диворастящите билки са изключително богати на микроелементи като желязо, мед и цинк и на макроелементи като калций. На практика тези растения съдържат всички необходими хранителни компоненти в големи количества и в балансирано съотношение, поради което като хранителна стойност те се оказват много по-пълноценниq отколкото културните растения и продуктите, приготвени от месо и риба. Доказателство за това е, че мечките в гората не ядат домати и краставици, а пасат горските треви и храсти. Нещо повече, установено е, че месото не съдържа витамин С и този витамин трябва да си го набавяме от растенията. Както вече казах, изключително полезни са диворастящите растения, обаче трябва много да внимавате с тяхq като ги берете и консумирате”, споделя експертката.
Алкалоиди
Част от диворастящите растения съдържат биологично активни вещества, които в по-големи количества са токсични. Човек трябва да има предварителна информация кое растение може и кое не може да се използва за храна и за лечение. Флавоноидите, съдържащи се в някои растения, в малки количества са полезни, но не и в големи. Други растения съдържат алкалоиди, които са опасни дори и в малки количества. За щастие безопасните за употреба диворастящи растения са повече от отровните и те са изключително богати на витамини.
Понятието витамин впрочем се заражда през 1912 г., когато американският биохимик Казимир Функ извлича от оризови люспи вещество, съдържащо витамин B1, необходим за лекуване на болестта бери-бери. Витамините представляват нискомолекулни вещества от органичен характер. Те спомагат за пълноценната жизнена дейност на човека и на животните, като са катализатор на много процеси в организма.
Към ден-днешен познаваме около 30 витамина, които активно действат върху растежа, обмяната на веществата, имунната, нервната, ендокринната система, кръвообращението, съсирването на кръвта и върху други жизнени функции, споделя Златка Борисова. Най-голямо съдържание на витамини има предимно в растенията.
Значително повишена потребност от витамини има най-вече при развитието на бременност, по време на кърмене, при извършване на тежки физически дейности, при натоварен умствен труд и при инфекциозно болните. Липсата на достатъчно витамини в организма води до хиповитаминоза или авитаминоза. Обратното състояние, при което се наблюдава предозиране на витамини, се нарича хипервитаминоза, обяснява експертката.
Голяма част от витамините, използвани като лекарства, се получават чрез химичен и чрез микробиологичен синтез, обаче по-безвредни, според нея, са витамините, извлечени от растенията. Едната група витамини са мастноразтворими витамини, които се съдържат в храната. Към тях принадлежат витамините А, D, E и К заедно със съответните им подгрупи А1, А2, D1, D2, D3, D4, D5 и D6. Мастноразтворимите витамини от групите D, Е, К се съдържат в плодовете и в зеленчуците, докато в продуктите от животински произход можем да намерим витамините от група А.
Предозиране
Не бива да прекалявате с приема на витамини и да си позволявате да ги предозирате. Запомнете, че суплементирането с витамини е вредно за вашето здраве, предупреждава специалистката. И уточнява, че мастноразтворимите витамини са отровни, когато се приемат в големи дози.
Експертите класифицират витамините според това как се държат в тялото на човека. Много от витамините са водоразтворими. Излишъкът от тях се изхвърля от тялото, пояснява специалистката. Като общо правило, водоразтворимите витамини е добре да се приемат на празен стомах. Важно е да набавяте редовно тези витамини чрез храненето или чрез хранителна добавка, за да поддържате оптималните им нива в организма.
Що се отнася до мастноразтворимите витамини, те могат да бъдат опасни, защото се натрупват в организма и се изхвърлят по-трудно от него. „Черният дроб поддържа постоянни количества на склад от мастноразтворимите витамини, а излишъкът от тези витамини се съхранява в мастната тъкан на тялото, от което следва, че хората със затлъстяване могат да се интоксикират при прием на голямо количество мастноразтворими витамини. Запомнете, че мастноразтворимите витамини следва да се приемат по време на хранене заедно с някаква мазнина - зехтин в салата, мазничко месце, натурални маслини, краве масло или авокадо”, споделя Златка Борисова.
Тялото усвоява водоразтворимите витамини най-добре на празен стомах, поради което те се приемат 30 минути преди хранене, независимо дали става дума за закуска или за обяд. Като алтернатива можете да консумирате водоразтворими витамини четири часа след хранене. Ако ги приемате по време на хранене или скоро след нахранване, те просто няма да се резорбират. Тогава, както ги изпиете през устата, така ще ги изхвърлите през ануса си, без да усетите ползата от тях, съветва още Борисова.
Функции
- Витамин А помага за растежа. Той се съдържа в черния дроб, яйчния жълтък, киселото мляко и маслото.
- Противорахитичният витамин Д е полезен за изграждането на костите и зъбите. Той участва в обмяната на калция и на фосфора в организма.
- Витамин Е способства правилното функциониране на жлезите с вътрешна секреция и най-вече благоприятства нормалната работа на половите жлези. Той има антиоксидантни свойства и участва в обмяната на мазнините. Има роля за нормалното функциониране на нервната система и на мускулатурата.
- Витамин К е важен при процесите на съсирване на кръвта и спомага за правилната сърдечна дейност.
B групата дава енергия
Витамините от група В вземат участие в множество процеси в тялото - подпомагат нормалното функциониране на главния и гръбначния мозък. Те са от съществено значение за производството на енергия в тялото.
Тази група включва: В1 или тиамин, В2 или рибофлавин, В3 или ниацин, В5 или пантотенолова киселина, В6 или пиридоксин, В7 или биотин, B9 или фолат (фолиева киселина) и В12 или кобаламин. Някои от тях притежават свойствата на коензими, което означава, че работят съвместно с ензими, за да подпомогнат разграждането и изграждането на различни молекули. Витамин В12 е особено важен за метаболизма, енергията и настроението, поради което никак не е зле два пъти годишно да си правите профилактичен курс с него. Можете да ползвате и инжекционните форми на витамин В12, разбира се, след консултация с лекар, препоръчва Златка Борисова.
Приемът на витамини от В групата според нея трябва да е първото нещо, което правите сутрин 30 минути преди закуска, за да се заредите с енергия за предстоящия ден. А ако вземете витамин В комплекс твърде късно вечерта, това може да ви причини живи, цветни сънища и кошмари.
Д-р Румен Какарашев
