- Д-р Тодоров, какъв е вашият поглед върху стоматологичното здраве на българина?
- Впечатлението ми е, че има голям брой зъболекари в страната като съотношение към общото население, макар и да не са равномерно разпределени. Има райони, където се пада 1 стоматолог на 1000 души, другаде е 1 на 500 или 1 на 2000, но като цяло в сравнение със ситуацията в световен мащаб при нас има добра наситеност на специалисти и добро покритие в страната.
И въпреки това като цяло денталното здраве на пациентите е лошо. Забелязват се двете крайности. Хора, които ходят често на профилактични прегледи, интересуват се от новостите по отношение на високите достижения в естетичната стоматология – циркониеви корони, фасети, избелване на зъби... манипулации, които по-скоро са за разкрасяване, отколкото са свързани с функционалната и възстановителна стоматология.
Другата крайност са хора на 30-40 години, които въобще нямат зъби или са изправени пред лечение, което ще им отнеме година и е с необходимост от възстановяване, с хирургични и ортопедични процедури, с изработване на изкуствени зъби.
- Различна ли е картината при децата?
- При тях ситуацията също е много разнопосочна. Има родители, които много късно водят децата на първи стоматологичен преглед. Или деца, които са травмирани при първите посещения при зъболекар, след това с години не влизат в кабинета. В моята практика съм имал фрапантни случаи с дете на 10 години, което почти няма здрав зъб.
- Какъв е правилният подход по отношение лечението на млечните зъби?
- Детето трябва още на две и половина-тригодишна възраст да влезе в стоматологичен кабинет. Дори да не се извършват някакви манипулации, просто да има преглед във вид на игра, за да добие опит с обстановката и след време да не го е страх.
След това проследяването на здравето на млечните зъби е от съществена важност от гледна точка на това, че при ранно смесено съзъбие, когато започват да поникват постоянните зъби, те са в контакт с млечните. Ако те са разрушени и имат кариеси, по съседство могат да развалят и постоянните. Абсолютно погрешно е схващането, че понеже зъбите ще се сменят, не трябва да ги лекуваме.
Все по-често в България се наблюдава и т.нар. кариес на ранното детство, който се наблюдава при съвсем малки деца до 5-годишна възраст. Това е свързано с прекомерната консумация на сладко, близалки, с нощно пиене на сокове и подсладени млека.
- Освен това, което изброихте, какво друго трябва да се избягва при храненето, за да имаме по-здрави зъби?
- Трябва да се знае, че е възможно при добра профилактика в детска възраст въобще да не се налагат някакви по-неприятни и болезнени манипулации. Достатъчни ще са контролните прегледи и насоките как да се почистват зъбите и с какво да се храним.
Най-важното за здравето на зъбите е тяхното почистване и диетата. Трябва да се избягва високовъглехидратното хранене, хубаво е след всяко хапване да се осъществява почистване, като в ранната детска възраст да е с асистенция от страна на родителите.
Впоследствие е важно да се осъществява контрол и почистването на зъбите да се прави достатъчно продължително време с подмяна на четките на всеки 1-2 месеца. Оказва се, че основният проблем по отношение на качеството на измиването на зъбите както при децата, така и при възрастните, е непознаването на техниката.
- На какво да обърнем внимание?
- Около 40 процента от хората в България си мият зъбите само сутрин. Не е лошо да си мием зъбите сутрин, но основното почистване трябва да се прави вечер. То трябва да е най-продължително, най-старателно, 4 до 5 минути с последователно обхождане на зъбите...
Важно е, като си легнем, да няма останала плака и хранителни остатъци, защото те през нощта ферментират и увреждат най-много. Тогава няма говор, търкане при хранене, устни, бузи, слюнката е с намален отток... Би било добре зъбите да се мият след всяко хранене, като, разбира се, не трябва да се прекалява.
Особено при консумация на кисели храни и напитки зъбите не бива да се мият непосредствено след хранене. Ако четката не е наоколо, след храненията може да се прави жабурене и почистване с вода или вода за уста, но двете основни миения са вечер и сутрин след хранене.
- Заливат ни с всевъзможни реклами на продукти за устна хигиена, какво трябва да имаме предвид при избора?
- Шегуваме се помежду си с тези клипове, в които ни казват как 9 от 10 зъболекари одобряват или препоръчват нещо. Питаме се къде е този десетият. Всъщност не е важно каква марка четка или паста ще използваме. Важното е да си мием зъбите редовно, достатъчно дълго и с правилната техника, за да премахваме плаката. Както не може да измием чиния за три секунди, така е и със зъбите.
- Кога най-рано възрастните губят зъб и има ли случаи, в които това може да се приеме като нормално?
- По принцип загубата на зъби при възрастни настъпва по две причини. Обикновено кариесът и неговите усложнения – пулпити, периодонтити и т.н., могат до такава степен да увредят зъба, че той да трябва да бъде изваден.
Другата причина е пародонтитът или пародонтозата в различни разновидности. В този случай има възпаление на зъбодържащата тъкан и като се предаде зъбодържащият апарат и няма добра опора, един дори видимо здрав зъб се разклаща и може да се стигне до загуба.
Третото са травмите, но при тях това е друга ситуация. За да се избегне падането или наложителното вадене на зъб, трябва да се подхожда отговорно и да се ходи редовно при стоматолог. Някои хора може да не подозират, че имат проблеми.
Случвало ми се пациент да се обади за час и да каже, докторе, абе тук ми се счупи един зъб и трябва да дойда. Като дойде и си отвори устата обаче, виждам поне 9 или 12 развалени зъба и зъбен камък с давност от над 5 години.
Това означава, че този човек въобще не е посещавал зъболекар или не е подходено адекватно към него. Ако се правят редовни прегледи и кариесите се откриват още в зоната на емайли или някой малък дентин, нещата се лекуват и доста по-лесно и безболезнено. В противен случай се стига до умъртвяване на зъб, запълване на корени и вместо едно посещение ни се налагат поне 3-4, което е свързано и с разходи.
- Чистенето на зъбен камък колко често трябва да се прави?
- Индивидуално е. По принцип има протокол, който пародонтолозите спазват. Те се занимават със здравето на околозъбните тъкани. Според този протокол пациент, който има зъбен камък и веднъж се е наложило професионално почистване от стоматолог, трябва да има контролни визити на 6 месеца, за да може да се проследи дали той адекватно е приел наставленията за почистване и дали ще спре да трупа.
Ако той влезе в нормална поддържаща фаза, тези визити могат да се разредят и на веднъж годишно, както са стандартните прегледи. Но натрупването е строго индивидуално спрямо генетиката, структурата на слюнката и храненето на пациента. Има хора с повишено ниво на киселинност на слюнката или имат рефлукс, при който се връща стомашното съдържимо в устната кухина, което не трупа зъбен камък.
При тях настъпват обаче други патологии вследствие на киселината. Докато тези, които много трупат зъбен камък, трябва допълнително да бъдат обучени как да си почистват зъбите и да ползват допълнителни средства освен стандартните четка и паста – конци, флосери, четки за междузъбното пространство, води за уста...
- Как се развива технологията с протезирането и какво мислите за имплантите?
- Имплантите са нещо много хубаво от гледна точка на това, което беше преди 20 и повече години. Тогава, ако на един човек му липсва зъб, обикновено се изпиляваха два съседни, за да се направи мост.
Сега в съвременната дентална медицина, която се стреми да бъде минимално инвазивна с минимално отнемане и увреждане на налични тъкани, може да бъде поставен такъв имплант – изкуствен корен, върху който да бъде поставен зъб, без да се засягат съседните. Мога да твърдя, че това е малко по-скъпо, отколкото ако бъде изпълнена правилно класическата манипулация. А ефектът е доста по-добър.
- Достъпен ли е вече масово този метод и има ли политика на дофинансиране?
- От две години насам здравната каса покрива три манипулации плюс прегледа, като манипулациите са ограничени до пломба или вадене. Отдавна съм разсъждавал на тази тема и съм споделял мнение, че политиката на финансиране от НЗОК не е правилна, защото тя финансира болните, а по никакъв начин не финансира здравите. И ако някои имат здрави зъби и са си решили проблема със зъбите навреме и просто ходят само на профилактични прегледи, техните пари не се съхраняват, а отиват при тези, които се отнасят нехайно към зъбите си.
Системата според мен трябва така да е направена, че да има по-рестриктивно отношение към тези, които не ходят на профилактика. Може да се направи такава структура и тогава ще останат финанси за такива по-специализирани дейности като импланти, коронки и мостове, протези...
В развитите държави имат система, която работи по следния начин: като се направи преглед на пациента, стоматологът изготвя план на лечение, който негов колега от застрахователната компания разглежда и казва, че той може да бъде финансиран на 40, на 60, на 80 или 100 процента. Ако не става дума за някакви луксозни процедури, в повечето случаи се финансира изцяло и това нещо се реализира, след което разходите на пациента се възстановяват по фактура.
Това за мен е по-правилно. Защото един здрав човек може 10 години поред да има нужда само от прегледи, но след някакъв инцидент да загуби 6 зъба и за да бъдат възстановени, ще му струва 10 000 лева. Той ще трябва да го прави на частни начала, въпреки че преди това е бил стриктен. А друг, който има 10 развалени зъба и всяка година ходи за пломби, реално е взел повече пари от касата.
- Каква е връзката между състоянието на зъбите и общото здраве на хората?
- Има много сериозна зависимост. Малко се говори за това нещо, но това нещо може да бъде разглеждано в няколко посоки. Първо да кажем, че развалени зъби на горната челюст, които комуникират със синусите, могат да доведат до разни отогенни синуити, възпаление на синусните кухини, които да доведат да проблеми с дишане, с постоянно течащ нос и др.
Друг факт, който се изучава в тази връзка, е, че загубата на определен зъб е свързана със страдание на друг орган. При някои хора заради развален зъб се наблюдава и частична алопеция – плешиво петно по главата. След лечение или вадене на този зъб това петно изчезва и този проблем се решава. Рядкост е, казуистика е в медицината това нещо, но го има.
Най-сериозни проблеми са свързани с това, че при липса на зъби започва да страда стомахът, защото храната не се смила добре. Другото нещо е при изменение на захапката заради липсващи или прорастващи зъби. Защото, когато го няма един зъб антагонист, другите прорастват и търсят контакт. Така настъпва промяна в долночелюстната става, което при някои хора води до главоболие, до пукане, шум в ушите.
Долночелюстната става като разположение на лигаменти и ставен хрущял по анатомични връзки е много близка до вътрешното ухо и може да влияе и на вестибуларния апарат, да води до болки във врата и шията и дори до неправилна стойка на тялото. Има такива специалисти. Науката се казва постурология, която изучава болестите на целия организъм, свързани с недостатъците на дъвкателния апарат.
Имаме такива пациенти, които след коригиране на захапката подобряват стойката и отшумяват някои болки във врата и кръста. Много често колеги уши, нос и гърло насочват към мен пациенти, като казват, че от тяхна гледна точка всичко е наред, но човекът продължава да има оплаквания и тогава търсим проблемен зъб.
- Има ли риск от прекалено често правене на зъбни снимки?
- В съвременните дентални рентгени до такава степен е минимизирана дозата на лъчение, че е по-малка от това, което поемаме при един полет например от София до Париж или до Брюксел.
Това означава, че заради лъчението, което приемаме от атмосферата високо над морското равнище една стюардеса всеки ден си прави снимки. Има по-сериозни комплексни изследвания, които се правят, които могат да бъдат направени на целия череп или на една или две челюсти и там лъчението е доста по-голямо, но такава снимка да кажем се прави веднъж на 5 години, което не носи риск.
Дори т.нар. панорамни снимки се равняват на не повече от 14 зъбни снимки, което един пътуващ човек за два месеца може да ги натрупа.
- А кой лекува зъбите на зъболекаря?
- Има колеги, за които съм чувал, че и сами се справят, но общо взето всеки от нас контактува с колеги.
- Как се оценява като цяло нивото на българските специалисти?
- Чета научни статии, ходя по конгреси и се интересувам от нивото на стоматологията по света и у нас. Може да се каже, че за една такава малка балканска държава, каквото е България, нивото е много добро.
Имаме специалисти, които работят световна стоматология. Правят неща, които в други държави са немислими и постигат отлични резултати. Като цяло подготовката на нашите дентални медици и в трите университета е на доста добро ниво.
- Затова ли продължават да ви търсят и доста чужденци?
- И за това, но най-вече заради цените в България. Скоро правих сравнение на един план за лечение, който беше правен във Франция. Там се плаща по 300 евро за пломба, коронките са от 900 до 1500 евро.
Докато тук може и да има луксозни клиники на тези цени, но масово говорим за доста по-ниски цени и при това в левове. Освен това доста чужденци се възползват от това, че като вземат фактура за услугата, после им я осребряват. Всъщност някои процедури, които тук се смятат за лукс, там не са и ги покриват на 100%. Има клиники, които се занимават изцяло с дентален туризъм и са фокусирани върху работа с чужденци.
- Колко вредни са цигарите?
- Не колкото газираните напитки с фосфорна киселина. Виждал съм млади хора, пристрастени към такива напитки, с буквално разядени зъби. Цигарите като цяло са вредни, но за зъбите има по-вредни неща.
- Бързо ли се възвръщат инвестициите и в образованието, и в оборудването, които един млад стоматолог в България трябва да направи, за да започне работа?
- Подходът е различен. Аз например още като студент имах приятел зъболекар, който ме учеше и ми даде увереност. Бързо почувствах, че мога и сам да си отворя кабинет и да се развивам в тази посока. Съответно предприех стъпки в тази посока. Ако човек няма родители зъболекари, пътят е ясен – теглиш кредити, намираш помещение, апаратура... Ходиш по курсове, учиш се, работиш... Това е начинът.
Други колеги пък избират да започнат веднага след завършването специализация и дори да заминат в друга държава за следдипломна квалификация. Или да започнат в някоя голяма клиника и там да работят, докато натрупат опит.
- Как оценявате нивото на конкуренцията в по-малките населени места като Кюстендил, където е вашата практика?
- Има го усещането за пренаселеност от зъболекари в София и липса в други райони, но претоварването идва от това, че хората бързо усещат къде какво се прави, дали някой ги лъже, дали се работи нормална медицина с отношение към човека или е обърнато на търговия.
Често ми е доста трудно да отговоря, като ми зададат въпроса при кого да отидат. Защото връщам пациенти, а и избягвам да работя с мои приятели, за да не смесваме отношенията. Бих завел децата си или самият аз бих отишъл при не повече от 4-5 човека, за които знам, че са добри специалисти и виждам как работят. А общо в Кюстендил са около 50. Значи останалите 90% някак си не са ми са се доказали, че умеят да работят.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е през 1989 година
Учил дентална медицина в Лвовския национален медицински университет в Украйна
Завършил е Факултета по дентална медицина на Медицинския университет в София през 2015 година
От 2016 година има собствена практика в град Кюстендил
Развива интересите си в областта на протезирането, хирургията и пародонтологията
Людмил Христов
