Б ългарски специалисти от три научни организации тестват екстракт от мексиканското растение каменен лотос срещу COVID-19. Това съобщиха преди дни от Българската академия на науките. След настъпване на пандемията екипът провежда изпитвания за антивирусно действие на екстракти и активни фракции от растението върху човешки короновируси. Интересът към каменния лотос идва, след като става ясно, че растението действа оздравително при хора с конюнктивит и херпес симплекс, което предизвиква учените да изследват неговия фитохимичен състав и антимикробното му действие.
Учени от три института на БАН, Агробиоинститута на Селскостопанската академия и от Националния център по заразни и паразитни болести работят съвместно за получаване и изследване на общ екстракт и изготвянето на метаболитен профил на растението. Ръководител на проекта е доц. д-р Надежда Маркова от Института по органична химия с Център по фитохимия към БАН. Общият екстракт и получените фракции са тествани върху различни щамове, вируси и бактерии с цел да се изпита тяхното цитотоксично, антивирусно и антибактериално действие. Растението е сухоустойчиво от семейство Crassulaceae, което се отглежда като декоративно стайно цвете в умерените климатични райони. То е широко разпространено в тропичните и субтропичните райони като декоративно растение, но се използва в китайската медицина като лечебна билка.
И други природни продукти от растителен и животински произход от България се изследват, за да могат да се включат в терапията на някои инфекциозни, злокачествени и нервнодегенеративни заболявания. Екстракти от природни източници като например билки и слуз от градински охлюви се използват при получаването на биоактивни нискотоксични средства. От няколко години учените изследват нови природни пептиди от градински охлюв - C. aspersum с инхибираща активност срещу Грам-отрицателни бактерии (Stenotrophomonas maltophilia, Escherichia coli, Salmonella enterica) и Грам-положителни бактерии (Clostridium perfringens, Propionibacterium acnes и Staphylococcus aureus). Те проучват също така как действат и върху гъбичнтеи щамове Aspergillus fumigatus, Penicillium chrysogenum, Fusarium oxysporum и Cladosporium sp, които са високо рискови патогени и са доказани като мултирезистентни видове. Новополучените биоактивни вещества от охлюв се изследват и за тяхното въздействие при лечението на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
Учените от БАН изследват и канабиса. В инвитро експерименти те са доказали силна антитуморна активност на екстракта от канабис. Изследванията са проведени в Института по молекулярна биология на Академията. Извлекът от растението канабис се оказал с много висока биологична активност и изключително токсичен за раковите клетки. При изследванията си учените са използвали чист канабидиол (CBD) – едно от двете основни активни вещества на канабиса. В България обаче достъпът до това растение е силно рестриктивен и това затруднявало учените, които сами трябвало да правят тези извлеци и били принудени да го купуват. Те са използвали канабидиол и са третирали с него туморни клетки от млечна жлеза, бял дроб и шийка на матка. Природното вещество показва ясно токсично действие върху клетките, съизмеримо с това на синтетичните цитостатици.
БАН направи маски с въглен и кайсиеви костилки
От началото на пандемията учените от БАН се включиха в битката с коронавируса, като дори създадоха предпазни маски с филтри с активен въглен от костилки на кайсия. Още през 2020 година те получиха сертификат от италианска лаборатория. Предпазното средство е разработено от екип учени от Българската академия на науките в рамките на Центъра за компетентност за чисти технологии и Националната научна програма БиоАктивМед. „Първо намерихме компания, която да произвежда платове и филтри за маските. После биологическият факултет трябваше да тества тези филтри. Те са тествани и сертифицирани”, разказват учените. Една маска струва само 5-6 лева, но може да се използва многократно – да се пере и да се сменя филтърът ѝ.
Патентоваха кит, помага при карцином на простатата
Институтът по биология и имунология на размножаването с научно постижение за 2021 г. Проф. Красимира Тодорова-Хайрабедян е направила патент на метод и приложен кит, с който може да бъде определена степента на злокачественост при карцином на простатата. Патентът помага за диагностичното откриване на онкофузионни протеини, имащи значение за метастазирането. Методът бе приложен за откриване на нивата на мутантите протеини в серуми на пациенти с рак на простата и позволява по-точно определяне на степента на злокачественост на туморите. Това се дължи на способността му да разпознава само структури, запазили функционалните си свойства. Всички сливания, водещи до неправилно навити протеини, без ефект в клетките, не се разпознават. С помощта на същия е установен и нов механизъм на действие на известни генни регулатори, имащи значение за раковото метастазиране в костите и бързия туморен растеж. По този начин разработения метод позволява по-добро разделяне на пациентите с оглед ефективно лечение (андроген-депривационна терапия, химиотерапия). Заради своето постижение проф. Тодорова-Хайрабедян бе удостоена с наградата „Изобретател на годината 2021“ от Българското патентно ведомство и Съюза на изобретателите в България, в категория „Химия и биотехнологии“
