0
Ал логията не е очевидна и не e такава, каквато би допаднала на маркетинг-хората на Land Rover. Но след ден зад волана на Range Rover Sport SVR реших, че тази кола е като онези улични музиканти, с чинели на коленете, комплект барабани на гърба, свирещи на китара, докато редуват казуто с хармониката. Способността й да върши толкова различни неща, често едновременно, е впечатляваща. За разлика от повечето подобни музиканти обаче, SVR е доста мелодичен. Влезете ли в сериозни обороти, и саундтракът като че идва от небе, пълно с изтребители Spitfire, изпълняващи бойни маневри. Ауспухът е активен и работи на две фази, с по-едри тръби от тези на стандартния Sport. Електронно контролираните байпасни клапи седят затворени и запазват обстановката спокойна, докато не развъртите мотора до 3000 об/мин, при които нещата стават сериозно шумни. Когато това се случи за пръв път, те побиват тръпки, оттам насетне обаче си е чиста забава. А когато данданията ви дойде в повече, може да изберете тихия режим, или просто да върнете газта. Това е хитро проектиране.
Шумовият фон обаче не успява да прикрие няколко важни въпроса. Що се отнася до лагера на Land Rover, аз съм твърдо зад Discovery. Колата е страшно премислена и безспирно универсална. Само че не може да я наречете „бърза”, нито пък „шампион по динамично управление”. Но в крайна сметка кой иска SUV, способен да надвие суперкола и в двете дисциплини? Така че простете ми, ако съм посрещнал Range SVR с леко сбръчкано чело. Той струва 248 000 лева, задвижва се от 5-литров компресорен V8 с 550 к.с. и 680 Нм, и въпреки размерите и масата си ускорява от 0-100 км/ч за 4,7 сек и развива 260 км/ч (на колкото е ограничен, иначе може и още). И макар че не съм бил в SVR, когато е заковал хронометъра на „Нюрбургринг“ на 8 мин и 14 сек, това време е адски добро. Въпреки че SVR не е нещо, което бихте нарекли скромно, колата можеше да изглежда далеч по-напудрена. Което е нещо добро и признак, че пичовете от отдела за готини коли на Land Rover мислят, преди да пипат (SVR е първият, излязъл на пътя проект на отдела SVO). Техническото крило на екипа се оглавява от бившия инженер на Williams Пол Нюсъм, който е събрал хора със стаж от Формула 1, за да е сигурен, че Sport SVR работи както трябва и може много повече от това да търкаля гумените си валяци пред „Беладжио“ и Бурдж Халифа“. Погледнете новата предна броня, в която вече няма място за фарове за мъгла. Осветителните тела са отстъпили на по-големи отвори за охлаждане на радиаторите, има и такива за спирачките, както и въздухозаборници, канализиращи въздуха към самите накладки. Задният спойлер намалява съпротивлението и подемната сила. Предлага се в седем цвята, включително в запазения само за SVR Estoril blue, като нито един от тях не е прекален. Това, което се забелязва обаче, са колелата, 22-инчови, принудили инженерите да отворят по-големи арки в купето и да раздуят калниците, за да поберат гумите с размер 295/40, специално разработени от Continental, които заслужават специална похвала за работата си. SVR се хвърля напред с почти апокалиптична амбиция, а прекрасната 8 степенна трансмисия ZF сменя предавките с 50% по-бързо от тази в другите модификации. Стандартната за Sport алуминиева структура е едно много добро начало, като леки сплави има и по многораменното окачване. В него работи и добра схема от въздушни възглавници и амортисьори с електромагнитен контрол, която все пак позволява леки поклащания по второстепенните и неравни британски пътища. Навсякъде другаде обаче, колата предлага изумителна бленда от комфорт и сцепление.
Пълния текст четете в новия брой на списание BBC TopGear България
Монитор Монитор