В новата руска история трудно може да се намери по-загадъчна фигура от тази на Григорий Ефимович Распутин. И по-голяма мистерия от неговото убийство. Днес мнозина историци смятат, че с него започва политическата криза в Руската империя, довела до Февруарския преврат и Октомврийската болшевишка революция.
В нощта на 30 декември 1916 г. на улица „Мойка“, от към двореца на князете Юсупови в Санкт Петербург (тогава Петроград) отекват изстрели. Дежурният по район полицай Степан Власюк изтичва и на входа на резиденцията се сблъсква с портиер, който му обяснява, че пийналите господа са застреляли куче. Полицаят се кани да си тръгне, когато втори лакей го кани да влезе. Посрещат го княз Феликс Юсупов и депутатът от Държавната дума Владимир Пуришкевич. Те му казват, че току-що са убили Распутин. И ако Власюк обича царя и отечеството, трябва да мълчи. Смаяният блюстител на реда решава, че Техни благородия наистина са прекалили с водката, и продължава обхода си, като все пак отразява в дневника случилото се.
Нови данни оспорват мемоарите на Феликс Юсупов.
След три дни изпод леда на Нева изваждат труп, който действително се оказва на Григорий Распутин. Полицията веднага отрива убийците. Освен Юсупов и Пуришкевич това са военният лекар Станислав Лазоверт, поручикът от лейбгвардията Сергей Сухотин и великият княз Дмитрий Павлович. Те не са и помисляли да се крият и гордо обявяват, че са "спасители на Русия". Цялото столично общество аплодира разправата над "проклетия Гришка". Царят се разпорежда да се прекрати делото. Нищо чудно - в него са замесени членове на царското семейство: Юсупов е съпруг на единствената му племенница, а княз Дмитрий е негов първи братовчед.
Агентът на Сикрет Сървис Осуалд Райнър
Но не само заради това убийството остава безнаказано, а заради скандалната репутация на Распутин. Самозваният „старец“ от Тоболска губерния дълго време обикалял по светите места и през 1905 г. пристига в Петербург. Започват да канят харизматичния монах на светски мероприятия. На едно от тях го представят на царското семейство. Тогава се проявяват неговите необичайни способности на екстрасенс. Той облекчава страданията на престолонаследника Алексей, страдащ от хемофилия. Първата световна война променя всичко. Императорът поема върховното командване и заминава за Могильов. Управлението остава па практика в ръцете на императрица Александра - немската принцеса Алис фон Хесен-Дармщат. В същото време се изостря и болестта на наследника, което усилва извънредно влиянието на Распутин. В обществото смятат, че царицата германка и Распутин водят страната към поражение. И във висшата аристокрация възниква план за отстраняването на "стареца".
Официалната версия на убийството е изложил в мемоарите си Феликс Юсупов - единственият от заговорниците, който преживява руската революция и Гражданската война и умира в Ню Йорк на преклонна възраст през 1967 г. Според него той кани Распутин в своя дворец да се повеселят. За начало му предлага мадейра и сладкиши, в които доктор Лазаверт е сложили цианкалий.
Восъчни фигури на княз Дмитрий и Разпутин, възпроизвеждащи вечерта на убийството,
Отровата обаче не подейства. Тогава Юсупов вади револвера си и стреля в гърба на Распутин, който рухва на пода. Но след няколко минути става нещо необикновено. „Той изведнъж скочи на крака и се нахвърли върху мен“, твърди Юсупов и на задочния процес през 1965 г. в Ню Йорк. Распутин бяга от двореца и се опитва да се скрие. Но на улицата го настига Пуришкевич, който го довършава с два изстрела от своя белгийски револвер „Баяр“. Това е официалната версия. Тя обаче трудно издържа на фактите. Според Юсупов единият изстрел е негов, а другите два - на Пуришкевич. И трите в гърба. Но според снимките и съдебно медицинската експертиза едната рана е на челото. А куршумите са от три различни калибъра.
Тогава се възприема обяснението, че третият стрелец е великият княз Дмитрий. Но в наши дни двама британски експерти - Ричърд Калън и Ендрю Кук, стигат до извода, че в убийството на Распутин е участвал агентът на Секретната разузнавателна служба на Негово Величество Осуалд Райнър. "Първият аргумент в полза на тази версия е старата дружба на Райнър с Юсупов, с когото са били състуденти в Оксфорд. И второ - анализът на единствения намерен в тялото куршум показва, че е изстрелян от английски армейски револвер", пишат Калън и Кук.
Личността и убийството на Григорий Разпутин продължават да бъдат мистерия.
Лондон се страхува да бъде изоставен
Тезата на Калън и Кук е логически издържана от геостратегическа гледна точка. В Лондон се страхуват, че Распутин, ползвайки се от влиянието си над Николай II и съпругата му, ще ги склони да сключат сепаративен мир с Германия. И така Западът ще бъде изоставен срещу армиите на кайзера. За това свидетелстват докладите на британския посланик в руската столица Джордж Бюкенън и на френския му колега Морис Палеолог. Самият Райнър никога не говори за подобен заговор. Той напуска Русия след революцията, а малко преди смъртта си изгаря всички документи и така отнася в гроба си тайната за смъртта на Распутин. Така едно от най-знаменитите убийства на XX век все още остава загадка.
Константин Събчев
