В Четвъртата неделя след Пасха, която тази година се пада на 15 май, в храмовете у нас се чете притчата за изцелението на разслабления (парализирания – б.р.).
В свещения град Йерусалим до Овчите порти имало къпалня с название „Витезда“ – което се превежда с “дом на благодатта” (милосърдието). Ето как е описано поредното Христово чудо от евангелист Йоан:
Чудото
„Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана „Витезда“, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, каза му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо“ (Йоан. 5:1-14).
Греховност
Според тълкуватели на Библията хората, струпали се някога във „Витезда“, днес приличат на целия свят, който все повече се нуждае от Христос и очаква благодат и чудо от Него. Но нашият свят до голяма степен е загубил волята си да опознае и преодолее своята греховност. Той иска да премахне болестта, но не иска да премахне причината за нея. Друг момент е, че Христос нарочно излекувал болния точно в събота, сляпопочитана от фарисеите като почивен ден. Така Иисус показал, че старият закостенял канон на юдаизма вече не важи и дори хилядолетната традиция е по-маловажна от здравето на един обикновен човек.
Страданията лекуват душата
Ключов момент в евангелския разказ е, че бившият болен отива при юдейските първенци и издава кой го е излекувал. Тази постъпка не остава неизвестна на Спасителя. Той среща изцеления сред тълпата в йерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14). Тези Христови думи изразяват една дълбока истина – нашите телесни страдания често ни се изпращат свише за изцеление на душевните ни болести.
