122 години часовникът на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин отмерва времето. Ден след ден, месец, години, век, на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час.
Лятно време
На 27 март той за пореден път мина на лятното часово време. Според някои изследователи това е най-старият кулов часовник в България, който все още работи. Той е изработен от мюнхенската фирма "Манхард" (Ion Mannhardtsche) през 1900 година. Отдавна фирмата е фалирала и не съществува, разказва историята на часовника архимандрит Антим, протосингел на Видинска епархия. A църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век, е единственият работещ в Европа.
Камбани
Камбаните му са прозвучали за пръв път на 21 август 1900 г. И оттогава механизмът работи безупречно. Той е изразходвал по-малко от една трета от капацитета си и може да отмерва времето още 300-400 години, убедени са специалисти часовникари. В България няма аналог на този прост и съвършен механизъм. Само навиването му отнема час и то се извършва ръчно. На височина от 12 метра трябва да се издигнат три тежести, всяка от които по 250 кг. За да улеснят навиването на механизма, специалистите, които се грижат часовникът да работи безупречно, го курдисват 2-3 пъти седмично.
120 стъпала
Часовниковият механизъм се намира в подпокривното пространство на храма “Св. Димитър”. До него се стига по 120 стъпала, след това човек се изкачва на 12 метра височина по дървена стълба и чак тогава стига до механизма и разположените до него две камбани.
Интересна е историята на часовника. Тя е записана върху дървената кутия, където е поставен преди 121 години. По нея се четат имената на часовникарите, предимно турци и евреи, които са го поддържали през годините. Градският часовник е купен от Видинската община през 1900 година за 8500 златни лева. Общинските съветници успели да намалят първоначалната цена от 10 000 лева и така той бил доставен в дунавския град.
От по-късни протоколи става ясно, че при даването на поръчката от кметството са се интересували какви средства ще са нужни за осветяване на циферблатите нощем. В крайна сметка 500-те лева, искани от немската фирма за тази цел, оставят часовника без осветление.
Пускане
За датата на пускането му в действие 21 август 1900 г.,16 часа, свидетелства една покана от председателя на Църковното настоятелство до специално утвърдена комисия от Градското общинско управление при приемането на монтирания вече часовник.
Общинският съвет е поемал поддържането на часовника и заплатата, макар и минимална, на часовникаря. В бюджета му за 1902 г. за първи път се определя възнаграждение на “майстора за смазване, почистване и курдисване на градския часовник” - 180 лв. годишно (заплатата на кмета тогава е 3600 лв. годишно). Името на първия градски часовникар също е знаменателно – Моисей Лазаров. То се среща за първи път в заповед на кмета от февруари 1903 г. През април 1904 г. той е сменен от Исмаил М. Бошняков. Някои от часовникарите са написали собственоръчно своите имена и бележки по стените на дървения шкаф, в който е поставен механизмът. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев.
Царство Божие
От 1940 г. го поема Кръстьо Петков Динчев и неговите наследници. В края на 1996 г. часовникът се е повредил и не е работил до 26 октомври 1998 г. Поправя го Николай Маринов и го пуска в действие на храмовия празник – Димитровден, и се грижи безкористно за изправността и точността на часовниковия механизъм до своята смърт преди три години.
Камбаните всеки ден звънят на всеки петнадесет минути, половин и кръгъл час. За видинчани отдавна църковният часовник е един от символите на града. Той напомня за превратностите на времето, преходността на човешкия живот, но и за вечността на Царството Божие.
Специалисти от Мюнхен идвали заради механизма
Архивите са съхранили една интересна и необичайна история. Интерес към видинския катедрален часовник в един момент проявяват от Техническия музей в Мюнхен. Негови представители идват във Видин, за да видят часовника чудо, надживял времето. Специалистите от музея са категорични – църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век - единственият работещ в Европа.
С гордост протосингелът разказва още, че часовниковият механизъм не се влияе от атмосферните промени. Избързва с 1 минута за два месеца. Спирал е два пъти за две години от края на 1996 до октомври 1998 г. - веднъж планово за ремонт и в часа на земетресението в Турция през август 1999 г.
Специалистите твърдят, че часовникът има още три-четири века живот, ако се поддържа редовно.
Левски и Ботев зографисани сред светците
Катедралният храм „Св. вмчк. Димитър“ е вторият по големина и великолепие в България след патриаршеския храм-паметник „Свети Александър Невски“ в София.
В него има уникален стенопис без аналог у нас, на който са изобразени национални герои. Те присъстват на фреската с житийната сцена, при която Свети Иван Рилски се среща с цар Петър. В образите на царските войници, носещи дарове за отшелника, са изрисувани исторически личности – Васил Левски, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски и Тодор Александров.
Стенописът е дело на художника Господин Желязков, който най-вероятно с благословията на тогавашния Видински митрополит Неофит е получил разрешение да изрисува ликовете на исторически личности.
Катедралният храм в своето съществуване е бил любима катедра, в която е служил Първият български екзарх и Видински митрополит Антим I.
Иначе Видинската катедрала е паметник на културата от национално значение. Осветена е тържествено на 3 октомври 1926 г. Строежът е продължил първо 11 години от 1889 до 1900 г., когато, въпреки че е недовършен, в него започват служби. Поради липса на средства и впоследствие избухването на Първата световна война строителството се проточва още в годините. Храмът е напълно завършен и изографисан през 1926 г.
Храмът заема 1500 кв. м застроена площ, основите са заздравени с пилони и бетон. Храмът има пет величествени купола. Главното централно кубе е високо 40 м.
