П реподобният Гавриил Лесновски, чиято памет църквата отбелязва на 15 януари, е български светия – един от тримата велики последователи на св. Иван Рилски. Той е живял през ХІ – ХІІ век. Роден е в село Осиче, Паланешко (днес Северна Македония), в богато семейство и получил добро образование. Родителите му първоначално били бездетни, та той се явил като Божие благоволение към тях след много молитви и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ много бързо преуспял: за малко време изучил "всичките писания", и то не само на един, а на много езици.
Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девица от добър род. Но той никак не желаел това и молел Бога ден и нощ да запази девството му. Тази силна молитва му помогнала да победи разните страсти. По волята на съдбата скоро годеницата му умряла. Тогава той получил от родителите си голямо богатство, отишъл в манастир и станал монах. После навлязъл в Лесновската планина, близо до сегашния град Кратово, и построил манастир и църква в името на свети архангел Михаил. Там събрал монаси, поставил им игумен, като оставил и цялото си имущество. А самият Гавриил се уединил в планината на пустинно жителство и безмълвие. Подвизавал се там в безсънни бдения и денонощни молитви, като изпитал жестоки изкушения на демоните. А Бог в отговор на неговата вяра, любов и подвиг още тогава го удостоил с дара на чудотворната благодат.
Веднъж при него попаднал случайно един козар, който го заварил на молитва. Той паднал пред нозете му и го молил за помощ. Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та праведникът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът изпълнил поръчението, стадото му оздравяло и той дошъл да благодари на преподобния. Така преживял той на това място 30 години. После се завърнал в манастира и там починал на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 лета. След това той се явил три пъти на руския монах Иосиф, който живеел в Средец (София). След първото видение монахът си помислил да не би да е някаква дяволска измама. Но като се повторило и потретило, той се видял принуден да открие това видение на тогавашния Софийски митрополит. Намерили, че е Божествено откровение и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги поставили в църквата, за да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновати се излекували. Имало в Кратово един много богат арменец, който нямал други деца освен една дъщеря, чиято дясна ръка била суха. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия миг оздравяла ръката й. Също така при мощите се изцерило от нечист дух детето на един болярин. "Изцеления течаха от светите мощи като река. И много години беше тишина."
Свети Гавриил Лесновски
Асеневци пренесли мощите му в Търново
Мощите на свети Гавриил Лесновски са пренесени в Търново от цар Калоян или цар Иван Асен II. Те са положени в църквата "Свети Апостоли" на Трапезица. Според житие на преподобния от 1330 г. "там те лежат дори до днес и раздават изцеления". Но след превземането на Търново от османлиите през 1393 г. следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наречен на негово име и станал важно книжовно средище.
