В българските вярвания 2 февруари се нарича Зимна Богородица. Той e вторият ден от трите свързани зимни празника, известни като Трифонци: Трифон Зарезан (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Зимен Симеон (Симеоновден, 3 февруари). Зимна Богородица е покровителката на родилките и бременността. Поверието гласи, че през този ден не трябва да се работи, за да не се родят деца с белези. За здравето на децата жените не се докосват до остри предмети, не цепят дърва, не режат конци и хляб. Характерно е и спазването на пълно полово въздържание - по този начин се счита, че домашните животни ще бъдат здрави и ще се увеличи плодовитостта им. Друг обичай е месенето на питки, които трябва да се раздадат в две различни къщи. По пола на „полазника“ - човекът, който първи ще влезе в дома на този ден, се гадае дали следващото дете ще е женско или мъжко. Зимна Богородица е покровителката на родилките и бременността, но също е наричана и „Вълча Богородица“, защото е свързана с животните, които олицетворяват злите сили на подземния свят. Затова и обредите целят почитане на Светата Дева и умилостивяване на злите сили. Вари се жито, спазват се сексуално въздържание и други забрани.
Питките с мед на Зимен Симеоновден гонят болестите.
На някои места в Южна България на този ден са се правели прогнози за предстоящата година, Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Младите момичета вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден - такъв ще бъде и техният бъдещ съпруг - по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен.
Следващият ден - 3 февруари, православната църква почита Свети Симеон Богоприемец и Анна пророчица. В българската народна традиция това е Зимният Симеоновден или Зимен Симеон. Зимният Симеоновден, както и Зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките, които приготвят питки, намазани с мед, и ги раздават за здравето на децата си. По пола на полазника на този ден се гадае какъв добитък ще се роди - мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за хаталия - един от най-лошите дни в годината. На него не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът“. Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да се хваща остър предмет. Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Дори е имало забрана в тези дни думата вълк да не се произнася, за да не нанесе вреди.
Вълкът е символ на град Вълчитрън.
Вълкът е творение на Сатаната
В българските народни вярвания вълкът принадлежи към нечистите сили, асоциира се с дявола, смъртта и зимата. Според богомилските легенди, отразени в апокрифната книжнина, вълкът е създаден от дявола, а кучето - от Господ. Същевременно обаче той е най-големият враг на вампири, дяволи, устрели и други свръхестествени зли същества. В същите апокрифни легенди се разказва, че сътвореният от дявола вълк, съживен по Божие повеление, се нахвърля върху твореца си, който оттогава е куц. Когато се споменават дявол или вампир, обикновено се добавя: „Вълците го яли“, а в редица баяния болестта е заплашвана с вълк. Интересно е и вярването от Врачанско, Ловешко, Царибродско и други места, че ако най-напред в нова кошара се промъкне вълк и отнесе овца, това е на добро: овцете ще са плодовити и млекодайни.
