Д оста миряни се чудят защо манастирите на Света гора носят доста странни имена - „Ксиропотам“, „Кутлумуш“, „Григориат“. Причината е, че преди повече от 1000 г. те са кръщавани на монаси отшелници, които са ги основали. Именно на един такъв инок е наречен и манастирът „Каракал“. Всъщност тук още се спори кой точно е основателят. Една теория сочи римския император Каракала. Но най-вероятно това да е бил монахът Николаос Каракалос. Има версия, че името идва и от турския израз "кара кале", което означава черна крепост, или "кара куле", което ще рече „черна кула“. Но това са вече лингвистични интерпретации.
Документ
Документът на манастира, който ратифицира учредяването му, е загубен от различните набези на иноверци. Все пак има една записка от 1018 г., която се счита за датата на неговото създаване.
Манастирът се намира в североизточната част на Атон на 200 метра надморска височина, на около 5 часа път от административната столица Карея. Разположен е между Иверския манастир и Великата лавра "Свети Атанасий Атонски“. В първата обител се съхранява прочутата Иверска Богородица, наричана още Вратарница (Портаитиса), а във втората (считана за най-стария манастир на Атон) се съхранява частица от плащаницата на Иисус Христос.
Голяма част от пътя към „Каракал“ е хубав и широк и по него летят различни маршрутки. Той обаче се редува с калдъръми и с горски и кози пътеки. Когато аз за първи път се отправих към този атонски манастир, се загубих заради грешка в GPS навигацията. Във въпросния ден изминах 30 километра път, което за моите години си е голямо изпитание. Към 16 часа стигнах „Ивирон“, където таях надеждата да отседна. Но монасите категорично отказаха да ме настанят без предварително записване, както мен, така и останалите от групата, с която пътувах. Тогава поехме към „Каракал“ като спасителен вариант за нощувка. По пътя започнах да планирам, че в краен случай ще легна в полето и ще нощувам под открито небе. Все пак времето го позволяваше, защото месецът бе май. За щастие, когато пристигнах, манастирските порти още не бяха затворени.
Посрещане
На входа доста живописно ни посрещна висок монах със скандинавски черти. Той стоеше неотлъчно до едно магаре, въпреки че не тръгваше на път, нито се връщаше от някъде. Оказа се, че магарето е на 40 години, толкова е и времето, от което калугерът на име Продромос, финландец по народност, служеше тук. Той сподели, че пристигайки навремето в „Каракал“, едно от послушанията, които са му се паднали да изпълни, е да се грижи за това магаре до гроб. Така той го прави и до днес. Двамата се бяха превърнали в неразделни приятели.
Столова
Продромос посрещна групата ни, а след това любезно ни придружи до манастирската столова, където се подкрепихме с храна и напитки. Калугерът търпеливо ни изчака да свършим и ни отведе в един параклис. Първата му работа обаче бе да ми вземе фотоапарата, за да не снимам. Изглежда монасите пазят зорко от чужди очи чудотворната икона на Петър и Павел, която се съхранява тук, както и главата на Св. Вартоломей (виж за нея повече в карето). След вечерната служба, който искаше, минаваше за благословия пред игумена. Малко след това пристигна и монахът с магарето. Той не разреши да заснема реликвите и безценните икони на манастира „Каракал“, но ме помоли да го снимам с магарето, което бе доста комичен момент. Но такива има във всички манастири на Атон, където монасите в резултат на изолацията си от цивилизацията изглежда по-лесно откриват Бога в природата и в животинското царство, отколкото в човека.
Пирати
В административно отношение „Каракал“ е 11-и в йерархията на монашеската република Света гора. Подобно на повечето манастири, през първите два века от създаването си е бил нападан и разграбван от пирати и каталунски наемници. През XIV век е бил почти напълно опустошен. Разрушеният комплекс е реновиран през вековете от императорите Михаел IV Палеолог и Андроник II, а по-късно от Йоан V. Манастирът отново е разрушен от латинци, но е построен и обновен благодарение на големите дарения на молдовския владетел Йоанис Петър IV Рарес, който днес е почитан като втори основател на обителта . Дъщеря му Роксандра предлага икономическа помощ през 1570 г., за да може манастирът да си върне по-голямата част от земите. Интересно е, че друга благодетелка е била дъщерята на Сюлейман Великолепни.
Петрова кула
През XVII век царете на Армения Арихел и Вахтанг допринасят с дарения за просперитета на манастира. Това се случва около 1674 г. През 1879 г. избухва голям пожар, който засяга олтара, общежитийната част и няколко килийни крила. Скоро те са възстановени. Доста интересна е отбранителната кула, вдигната отново с пари на молдовски владетели. Наричана Петрова кула, тя се счита за най-голямата в Света гора. В библиотеката на манастира се пазят 279 ценни ръкописа и 2500 печатни книги. Тук се намират древни църковни одежди и богослужебни съдове и част от Честния кръст, на който е бил разпнат Христос.
Манастирът понастоящем се обитава от трийсетина монаси. Към обителта има седем параклиса, четири килии в Карея и още 14 в гората, северозападно.
Христовият апостол стига чак до Индия
Главната реликва на „Каракал“ е главата на Св. Вартоломей. Тя е намира в съборния храм, построен през 1548 г. и изписан през 1716 г.
Вартоломей е бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Христа и на които Господ дал сила да изцеряват болести и да правят чудеса чрез Неговото име. След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни. Знае се, че стигнал чак до Индия, където превел на местен език първото Евангелие. Той загива мъченически в Армения, откъдето негови мощи се разпространяват към Рим и в целия свят.
