Л ясковският манастир „Свети Петър и Павел“ е един от 14-те манастира, изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието обителта е изградена по времето на братята Асен и Петър, на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. Именно тук е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност. По времето на турското робство поне три бунта се вдигат с помощта на монасите.
Превратности
След падането на България под турско робство Лясковският манастир е бил разрушаван на два пъти – след 1393 и 1598 г., и съграждан наново, съответно през 1422 и 1662 г. През XVIII век манастирът поддържа връзка с руски храмове. За това свидетелства подареното от руския император Петър Велики позлатено евангелие, което сега се съхранява в Църковния музей в София.
Голямото земетресение от 1913 г. разрушава църквата и стопанските постройки, като тогава са погубени ценни творби на изобразителното изкуство. По-незасегната останала само 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо.
Комитско гнездо
Петропавловският манастир взима активно участие в националноосвободителните борби на българския народ. Зад неговите стени се организират няколко революционни заговора. През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търговската вдовица Мара, начело със сина й Стоян и Мирчо войвода. Сред съзаклятниците е и игуменът на манастира Софроний. През 1856 г. капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан. През 1862 г. пак тук се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри, между които и калугери. Бунтът им не успява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир.
В Лясковския манастир са намирали убежище и Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев и Бачо Киро.
През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря на това свято място първата българска семинария и за неин управител е назначен епископ Климент (Васил Друмев). Тя продължила дейността си до 1885 г.
Стамболов прави тук затвор
При управлението на Стефан Стамболов Лясковският манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 г. обителта е преустроена в приют за душевно болни. Между 1918 и 1922 г. тук са настанени 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. на мястото функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. обителта става дом-работилница за глухонеми момчета, закрит през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.
