Е дин работодател освобождава работника, след което друг работодател го наема. Заедно с работника трябва да върви и здравното му досие. Как се случва това? По темата разговаряме с д-р Жанета Велева, специалист по трудова медицина, магистър по управление и контрол условията на труд. Тя е завършила медицина във ВМИ-Стара Загора през 1990 г. Управител е на „СТМ - ВАЛЖАН“ ЕООД – Стара Загора, една от първите регистрирани служби по трудова медицина в България.
„Със смяната на работодателя обичайно се сменя и службата по трудова медицина, която обслужва този работник или служител – споделя д-р Жанета Велева.- Като служба по трудова медицина често се сблъскваме с прояви на неколегиалност и некоректност при приемането и предаването на здравните досиета, понякога нямаме достъп до електронното досие на работещия, който си е сменил работодателя. Възникват и проблеми около юридическата сила на издаваните от СТМ заключения и становища. Не са уредени леге артис статутът на лекарите - специалисти по трудова медицина в Българския лекарски съюз, както и в Министерството на здравеопазването.
Функции
От разговора разбирам, че явно има доста проблеми в работата на един специалист по трудова медицина. Искам да науча подробности. „Нашите функции като Служба по трудова медицина са определени със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с Наредба №3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина. СТМ консултира и подпомага работодателя при осъществяване на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ръководената от него фирма или предприятие“, споделя д-р Велева.
„Извършваме наблюдение и анализираме здравното състояние на работещите, като търсим връзката между здравето на хората и условията на труд – навлиза в детайлите д-р Жанета Велева.- Това става въз основа на резултатите от извършените предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания; информацията за временната неработоспособност по данни от болничните листове; информацията за трайната неработоспособност от ТЕЛК решенията; информацията за регистрирани професионални болести по данни от работодателя и/или от работещия; информацията за трудовите злополуки или нещастни инциденти, допуснати в предприятието по време на работа. Приравнени към трудовите злополуки са и тези, възникнали при отиването или връщането на работника или служителя от работното му място към дома му, извършвано по обичайния маршрут. СТМ ежегодно изготвя обобщен анализ на здравното състояние на работещите във връзка с конкретните условия на труд. Тази информация предоставя на работодателя, както и в съответната РЗИ по адрес на регистрация на фирмата“.
Наредба №3 е от миналия век. Питам д-р Велева тя как им върши работа. „Прав сте – съгласява се тя.- Наредба №3 е от 1987 г. и наистина е от миналия век. Тази наредба регламентира начина и обема на извършване на предварителните и на периодичните профилактични медицински прегледи. Тъй като е много стара, тя не отчита съществуването на съвременните частни лечебни заведения, здравна каса, лични лекари, частни служби по трудова медицина. С развитието на новите технологии и материали, механизацията и автоматизацията на труда някои от „вредностите“ вече почти не се срещат, но същевременно се появяват нови опасности и рискове за здравето на работещите, които не са обхванати от действащата наредба“.
Вероятно срещат трудности и при организацията на профилактичните медицински прегледи?
„Да, срещаме и проблеми с колегите специалисти, които трябва да осъществят прегледите на работещите. Те са изключително натоварени, обичайно работят на две-три места, за да си осигурят добър жизнен стандарт, най-често практикуват в няколко болнични заведения или в доболничните структури. Самите работници понякога минават лабораторните изследвания, след като са яли и пили, което опорочава получените резултати. Сами можете да си представите каква кръвна захар ще дойде след изяждането на парче шоколад и какви триглицериди ще видим, след като работещият си е хапнал пръжки с лук“, коментира д-р Жанета Велева.
На въпрос качествено ли се извършват профилактичните медицински прегледи, тя отговаря: „Може да се каже, но не навсякъде. Всеизвестен факт е, че на повечето места прегледите се правят формално, а някои изобщо не се правят, особено предварителните медицински прегледи при постъпване на работа. Често някоя служителка на регистратурата в съответното ДКЦ срещу скромно заплащане "оправя" медицинското за постъпване на работа и ви казва "Готов сте". Друг проблем е, че там, където се провеждат добросъвестно профилактичните прегледи, самите специалисти нямат капацитета да откриват и да регистрират професионалната заболеваемост.
В заключение питам д-р Велева какви полезни съвети ще даде на работодателите и наетите от тях работници и служители? „Да спазват действащото законодателство - профилактичните медицински прегледи са задължителни за всички работодатели, работници и служители – коментира Жанета Велева.- Те трябва да ходят редовно на прегледите при специалистите, като преди това са се наспали добре, не са яли и не са пили нищо. Необходимо е да спазват правилата за здраве и безопасност при работа, с което ще се избавят от увреждане на здравето по време на работа. За да се радват на здравно благополучие, трябва по здравословен начин да живеят, да работят и да общуват. Препоръчително е да избягват конфликтните ситуации с колеги и началници. Важно е всеки работещ да осъзнае своята лична отговорност, като проявява добросъвестно адекватно поведение при опазване на собственото му здраве и здравето на околните“.
Как специалистите съдействат
„Съдействаме при организацията по извършването на специализирани измервания на факторите на работната среда и безопасността на труда - микроклимат, осветеност, шум, прах, вибрации, електромагнитни полета, оптични лъчения, химични агенти, електробезопасност - зануляване на контактите, заземителни уредби, мълниезащита и други – пояснява д-р Жанета Велева.- Ние работим с няколко акредитирани от БСА лаборатории (ОКС) на територията на цялата страна. На база получените протоколи от измерванията определяме параметрите с наднормени стойности, както и броя на работещите, изложени на въздействието на тези фактори. Всичко това е част от изготвянето на оценката на риска, която е задължение на работодателя.“
Участието на специалистите се изразява в:
Разработване и предлагане на мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск;
Степенуване по приоритети на мерките, като отчитат установения риск, причините за възникване на идентифицираните опасности и техните характеристики;
Съобразяване с практическата осъществимост на мерките и с възможностите за инвестиции на съответния работодател;
Оценяване на ефикасността на предприетите от работодателя мерки, касаещи здравето и безопасността при работа;
Даване на препоръки на работодателя за преустройството на работното място, организацията на труда и трудовото натоварване на работещи, които се нуждаят от специална закрила.
Д-р Румен Какарашев
