Един от най-култовите привърженици на Левски – Златин Тепсиев, беше гост в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ - „МачКаст“, в навечерието на дербито с ЦСКА. Няколко дни, след като ви представихме интервюто ни с Димитър Ангелов-Дучето, сега ви представяме и нашия разговор с Голди, който е шеф на националния фенклуб на Левски цели 9 години.
-Голди, не сме те виждали от дълго време. Какво правиш в момента?
-Добре съм, от януари съм пенсионер, поработвам, но също така върша полезни дейности в градината, правя си ракия... Чувствам се чудесно.
-Директен въпрос – ще стане ли Левски тази година шампион?
-Аз съм вечен оптимист и казвам всяка година, че ще станем шампиони. И сега пак го казах преди началото на сезона. Но за момента, поне, имаме шансове, и то много големи, да станем шампиони.
-Заплаха ли е ЦСКА 1948?
-Не!
-Само Лудогорец?
-Да!
-На 8 ноември предстои голям мач – дербито с ЦСКА. На колко дербита си бил?
-На много, не знам, ние не пропускахме тренировки като млади, а пък дербита в никакъв случай. В началото бяхме една група, след това станахме много групи. Ставах сутринта и отивах да купя 50-60 билета за всички рано сутринта. И то не само за дербитата, а и за други мачове. На мача с Аякс отивам и се оказва, че сектор „Б“ е изкупен. Заради това купувам за „Г“. И моите приятели ми викат: „Ти си ненормален“. Но пък дузпите бяха пред нас и пак ме носеха на ръце (смее се). Ходил съм на много мачове и винаги съм очаквал този конкретно с по-голям интерес. И сега пак очаквам победа.
-ЦСКА започна да надига глава...
-В интерес на истината 3-4 години бяхме с много свито сърце, защото бяхме гола вода в едно от тези дербита. И треперихме да не ни направят нашия любим резултат. Сега съм оптимист, но пък има една стара приказка, че отборът, който е фаворит и по-нагоре в класирането, не бие. Твърдо обаче вярвам в победата. Трябва да се подходи умно.
-Ти ще бъдеш на стадиона...
-Да, ще бъда. По принцип вече не ходя толкова често. Хората отиват на мач, за да гледат мач. Но понеже имам много познати и приятели, идват при мен и ме заговарят, което ми идва малко в повече, защото на всеки като обърнеш внимание... Отборът има от кого да се подкрепя, всеки повече и повече хора виждам на трибуните. На последния мач с Добруджа на „Герена“ бяха двамата ми синове, с трите ми внучки и още 10 техни приятели с техните деца, половин блок, цяла банда. Малките са много любопитни какво е било по мое време... Нека ходят още 1000 години.
-Венци Стефанов често е трън в очите на левскарите. Той обаче смята, че 60-70% от феновете в България са от Левски. Как го виждаш ти?
-Ще се върна в моето детство, учех в 20-то училище на „Скобелев“. Аз съм роден на бул „Витоша“ номер 58, срещу Втора мъжка гимназия, а училището е изгоряло по време на бомбардировките. В моето 20-о училище нямаше човек, който да е от друг отбор, освен от Левски. За пръв път срещнах човек от противниковия отбор, с който ще играем на 8 ноември, в УНСС, тогава ВИИ „Карл Маркс“. И бях много изненадан, защото аз ги виждах в „Г“ сектор, който е далеч от мен. В центъра на София, там където се е създал Левски, аз не познавах друг човек, освен левскар. Нито от Славия, нито от друг отбор. Всичко беше Левски! На улица „Тина Киркова“ бяхме закрили табелката и бяхме написали улица „Левскарска“. Сега тази улица се казва „Гургулят“. В последствие нещата се промениха. С фенклуба аз съм обиколил няколко пъти цяла България. Създали сме над 260 фенклуба... И разбрах, че за всички Левски е нещо много скъпо. Срещнах страшно много левскари, наистина. Обикновени хора, бизнесмени. В Родопите съм открил няколко фенклуба в периода 2002-03. В единия фенклуб се записаха 160 човека, начело с кмета. Те бяха прочели всичко, и „Мач“, и всичко. И ми казват: „Вие може да ни викате помаци, турци, всякак. Но ние сме българи и за нас Васил Левски е най-великият. И заради това сме от Левски. Левски, това е България!“. И това го казват хора от затънтено село в Родопите. Та, не ходят политици, журналисти и т.н. Но всички тези хора бяха информирани за всичко, случващо се в Левски. Има обаче и друго – Левски значи съпротива. Аз съм изучавал този момент, между другото. Това става след 9-и, когато се появява ЦДВ, когато ни взимат стадиона, започва терор за смяна на имената. А да си от Левски става някакъв знак на протест. Ако това беше нанесено на Славия, те щяха да са на мястото на Левски. Ставаш от Левски, без дори да знаеш дали топката е кръгла или квадратна. Ние сме сини, а другите са червени. Познавам левскари, които са били на висши партийни постове. Те са помагали на Левски и са го популяризирали, след 9-и. Колкото повече ни натискаха, толкова по-попуярни ставахме.
-Девет години си бил шеф на фенклуба на Левски. Виждаш ли промяна в отношението на клуба към привържениците сега?
-Аз дадох идея фенклубът да се казва „Национален клуб на привържениците“, защото дума фен е чуждица. Били сме в добри отношения с клуба, но когато дойде голям мач, например в Шампионската лига, ние имаме заявка за билети от всички фенклубове. Отпускаха ни се квоти, което не беше справедливо, защото билетите отиваха в хора, които искаха да гледат Челси и Барселона, което е недопустимо. А ние подкрепяме Левски, без значение с кой играе. Билетите трябва да са при нас, а не при някакви любители на спорта. Имахме обаче добро разбиране с ръководството. След всяка среща с тях, ние сме запазвали всичко в тайна. Много се дразня, когато някой излиза от среща и разкрива данни, факти и цифри, даже. Това не е работа на широката общественост, а само на левскарската. Ако сме зле, няма нужда врагът да се кефи. Дори и да има проблем, навън не трябва да се създава впечатление, че има такъв. В момента съм далеч от нещата. Но има напрежение между отделни групи и ръководството. Това не е добре. Напоследък обаче нещата се тушират. Но е нормално след толкова години без титла, да има напрежение.
-Наскоро едно от най-големите спортни издания в Европа, написаха, че „Гунди е най-обичаният български футболист“. Какво означава за теб Георги Аспарухов?
-Аз съм много близък със съпругата на Гунди. Когато живеех в „Лозенец“, бях на 100 метра от нея. Чувам се с нея, виждаме се често. Това, което ще ви кажа, съм го казвал преди много години и на нея. Аз не съм станал от Левски заради Гунди. Гунди е велик играч, но той е играч от един отбор. В него играеха страхотни футболисти – Патрата, Соколето... Тя ми каза следното: „Той мислеше по същия начин като теб“. Това е едно от нещата, които го правят велик. Аз бях на последния мач, когато Янков го ритна. Това беше буквално пред мен. Аз бях с баща ми в сектор „А“ към „Б“. На филма го бяха пресъздали много добре, когато Гунди отговаря на ритника и го изритва, заради което получава картон. Тогава всички скочихме. Спомням си смъртта му, играех си с топчета на терасата и вуйчо ми дойде и ми каза, че Гунди е загинал. Аз му казах да бяга от тук, защото говори глупости и не му вярвам. Оказа се истина. Аспарухов е голяма фигура, но съвсем нормален човек. Не е бил звезда, както е в днешно време. Малко съм ги гледал, но е бил част от един велик отбор на Левски, с който започва нашето възкресение.
-Да се върнем на настоящото. Как би коментирал работата на Хулио Веласкес?
-Винаги съм твърдял, че от футбол не разбирам. Аз съм привърженик, не съм като специалистите, които казват кой къде да играе. През Левски минаха безброй треньори и футболисти. Не мога да запомня имената им. Нещата не се получаваха. Веласкес беше посрещнат с известна доза недоверие. В него ми харесват две неща – едното е, че подскача край тъчлинията, гори в мача, аз обичам такива треньори, а не чиновници. А същевременно на пресконференциите към вас журналистите, има спокоен изказ и говори убедително. Не се фука. Не мога да кажа, че е велик треньор, важното е да ни направи шампиони.
-Кой е най-силният отбор на Левски, който сте гледал?
-От 80-те години. Седем пъти подред ги бихме тогава. Само като кажеш, че на вратата е Стайков, а номер 2 е Николов, и вече знаеш, че сме ги утепали. Петър Петров, Краси Коев, Емо Спасов, Наско Сираков, Гибона, Кокала... Почти всички бяха наши юноши, дълго време играеха в Левски, а не като сега да се сменят играчите често. Този отбор излизаше на живот и смърт, а ЦСКА бяха много силни, а ние хи бихме 7 пъти подред.
-Кой е най-щастливият ви момент като фен на Левски?
-Много са, но победата над Барселона с 5:4. Това беше жестоко, щяхме да ги елиминираме. В 12-ата минута водехме с 2:0, след като бяхме загубили несправедливо първия мач. Иначе срещите с феновете, с децата, с всички, страхотни истории имам и мисля скоро да опиша всичко. Гордостта да отидеш до Норвегия с автобус, да пътуваш 8 дни, 7200 км в двете посоки със само 3 нощувки. Ние бяхме за „Гинес“, но не кандидатствахме. Ние не сме тръгнали заради „Гинес“, а заради Левски. Показвахме на цяла Европа какво е българинът-левскар.
-Левски трябва ли да има нов стадион, особено, след като вече този на ЦСКА е почти готов?
-Ще се отнася до „Герена“, според мен трябваше да се започне от другите сектори. Защото в момент нямаме козирка, има течове. Трябваше по-внимателно. Сега може би пак трябва да се бутне сектор „А“. Но задължително трябва да се покрие, по-добри условия. Стадионът като за брой публика е достатъчен. Най-добре щеше да е да се направи стадион „Раковски“, защото е в центъра. Макар, че и „Герена“ вече е много достъпен, с метро. „Георги Аспарухов“ трябва да се направи, така както трябва.
-Да те върнем назад във времето – имал ли си инциденти с фенове на ЦСКА?
-По-скоро с полицаи. Влязоха в кафето на „Черни връх“ и бях ударен с палка 12 пъти по главата. Първо имаше атака от феновете на ЦСКА на Моста на влюбените, ние ги отблъснахме, макар и да бяхме много по-малко. Ядоха бой на линиите на трамвая. Те се оттеглиха, но се подаде грешен сигнал. От ПСО-от от „Бенковски“ ни налетяха лошо, летях във въздуха, имаше арести. После ходих при министъра на вътрешните работи, за да му кажа, че не се прави така. Но нямам лоши спомени.
-Какъв е твоя завет към младите?
-Много да се гордеят, че са станали левскари. Да знаят, че трябва да го пренасят, да го казват на своите деца. Да обичат отбора си. На „Герена“ има хора, а те идват на стадиона без отбора да е станал шампион. Подкрепят отбор, преживяват този катарзис. Нека не се удовлетворяват с една титла, да желаят всяка година да сме шампиони. Аз искам да ги изпреварим по шампионски титли, докато съм жив. Сега са 6 титли пред нас. Ще го направим, защото ще съм жив още дълги години (смее се). Това ми е идеята от малък. Важни са тези класации. Защото знаем как те са взимали титлите си през 50-те, трябва да ги настигнем и минем, като бързия влак.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
