- Госпожо Сунгарска, след поредния случай на агресия над медици „Телеграф“ направи справка в съдилищата в страната, която показа, че за последните 5 години има само 10 осъдени. Как бихте коментирали тази статистика?
- Липса на справедливост. Това е моят коментар. Предвид всички случаи на агресия над лекари този малък брой осъдени не може да бъде коментиран по друг начин. А тази липса на справедливост внушава на хората, които са склонни към агресия, че всичко им е позволено, защото няма да има никакви последствия за тях.
- Каква е в момента ситуацията в Самоков, където екип стана жертва на такова поведение?
- Още тогава лекарят и двете фелдшерки, които са били на смяна, подадоха оставките си. Разговорите с тях продължават и в момента, като ръководството се опитва да ги склони да останат на работа. Истината е, че от години работим в изключително тежък кадрови дефицит и всеки човек е важен. Но след проявената агресия над този екип в същия филиал имаше нов случай, и то само два дни по-късно. Тогава за щастие не се стигна до физическа саморазправа, но ние разпространихме кадрите, на които се вижда как нахлулите във филиала се разправят с екипа.
- Вие разговаряте с много от спешните медици в столичния център. Има ли според тях, а и според вас някакъв метод за превенция на случаите на агресия?
- След случая със Самоков за пореден път екипите заговориха за мобилни паникбутони, каквито те отдавна искат да бъдат осигурени. В момента такива има в линейките, но случаите на агресия много често се случват в дома на пациента, на улицата и лекарите нямат бърз достъп до паникбутон. Още преди години имаше предложение да се направят силиконови гривни за ръка, в които да бъдат вградени такива бутони, но към момента това не е реализирано. Сега лекарите отново говорят за това, защото то би им дало поне някакво усещане за сигурност.
- Споменахте, че работите в тежък кадрови дефицит. Колко са екипите в ЦСМП-София към момента и колко са реално необходимите?
- Средно на дежурство работим с между 13 и 15, в най-добрия случай до 18 екипа. При нас дежурствата са 12-часови. Тези екипи обслужват цяла София. Само за справка - от началото на тази година към 14 юни тези екипи са обслужили над 70 700 сигнала, от които над 7400 са за COVID, а над 5000 са адресите за деца, нуждаещи се от спешна помощ. Не знам дали някой може да си представи какво стои зад тези числа. Що се отнася до въпроса колко са реално необходимите екипи, по медицински стандарт според площта и населението в столицата те трябва да са минимум 80.
- А на какво според вас се дължи липсата на кадри, както и текучеството в системата?
- Всеобщото мнение е, че причината е в заплащането, но когато млади лекари напускат, аз винаги разговарям с тях, за да разбера причините. И много често лошото отношение, с което се сблъскват, е един от основните мотиви. Защото обществено достояние стават случаите на физическа агресия, но работещите в Спешна помощ са подложени ежедневно и на вербална. Това важи не само за екипите в линейките, а и за диспечерите, които поемат сигналите. Не минава нито дневно, нито нощно дежурство, което да се е разминало без проява на такава вербална агресия и лошо отношение. Затова от години пътят на младите, а и не толкова младите лекари минава през летището и те избират да лекуват гражданите на други държави, които имат самосъзнанието, разбирането и възпитанието, че лекарят трябва да се уважава. Не трябва да се пренебрегва и фактът колко стресова е работата в Спешна помощ. Стрес и напрежение, на които не всеки може да издържи. И след тази 12-часова смяна изтощението е огромно. Не рядко се случва на хора от екипите, когато дежурството приключи, да припадат от умора. Не знам дали някой може да си представи на какво са подложени.
- Говорейки за лошо отношение обаче, някои читатели биха си казали, че също са получавали такова от лекари, диспечери...
- Вероятно ще бъдете много изненадани колко голям е процентът на пациенти и близки на пациенти, които имат самочувствието, че знаят. Те си позволяват да нареждат на лекарите какво да правят, как да действат. Говорим за всякакви хора - от такива с основно образование до висшисти. Подобно поведение може да провокира такова отношение, защото в някои случаи то пречи на работата. Много често обаче ние забравяме, че както в диспечерните, така и в линейките работят хора. Те не са роботи, те също имат своя праг на поносимост, своите грижи, болки и проблеми. Преди адреса, на който сте повикали помощ, екипите може да са били на друг, при който са загинали хора. В тежка катастрофа, в инцидент. Но когато човек е уплашен, когато го боли или се страхува за свой близък, той не мисли за хората отсреща. Ние проявяваме разбиране към това, но този екип е там, за да помогне.
- Бонусите за първа линия или въпросните 1000 лв. за работа в неблагоприятни условия спират. Какво е мнението на спешните медици, коментирали ли сте това?
- Да, разбира се, че се коментира. Те много добре си дават сметка, че ситуацията в момента няма нищо общо с времето в пиковете на пандемията. Въпреки че ние ежедневно продължаваме да получаваме адреси за COVID болни, факт е, че те са значително по-малко, по 2-3 случая. Всички бяха наясно, че тези бонуси са временни и спирането им е нещо очаквано. Спешните лекари обаче искат увеличение на основните им месечни възнаграждения. Защото това е реалната оценка на труда, който полагат, и те се надяват обещанията за по-високи заплати да се случат.
- Освен възнагражденията и подсигуряването на безопасността им по време на работа има ли друго, с което да се запазят и привличат спешни медици?
- От години те говорят за несправедливостта в категорията труд. Във всяка една държава спешните звена са три - Спешна помощ, полиция и пожарна. И категорията се определя на база натовареността на всяко едно звено. По света те са изравнени, макар че по статистика най-натоварена навсякъде е Спешната помощ. В България обаче има неравнопоставеност и дисбаланс, защото полиция и пожарна са в първите две категории труд, но не и Спешна помощ, които са в трета.
- Какво означава това?
- Работещите в първа и втора категория труд могат да се пенсионират по-рано от другите, защото е предвидено, че те са работили при тежки, стресови и вредни условия на труд. Всички, работещи в първа и втора категория, имат осигуряване в професионален пенсионен фонд за ранно пенсиониране независимо от възрастта им, като тези вноски са за сметка на работодателя. А за да дадем сравнение - 3 години осигурителен стаж в първа категория труд се равняват на 5 години осигурителен стаж от трета категория труд. С други думи, тази промяна е важна не само за работещите в момента в Спешна помощ, а и за привличането на млади кадри в системата.
- С вас и друг път сме говорили за фалшивите сигнали и за онази част от обажданията, които не се нуждаят от спешна помощ като главоболие или вирус. Тази тенденция продължава ли?
- Непрекъснато се подават такива сигнали. По време на пандемията имаше спад, но тогава пък се обаждаха стотици хора с COVID и температура от 37,5, които настояваха да им бъде изпратена линейка. След затихване на пандемията отново започнаха случаите, в които използват екипите ни заради липса на здравни осигуровки или за да им занесат безплатно лекарства, да измерят кръвното и дори да им сменят крушка.
- Как така да им сменят крушката?
- Така, както го чувате, за съжаление. Тези сигнали се подават от хора, които пред диспечерите твърдят, че имат нужда от спешна медицинска помощ и едва ли не умират, а когато екипът пристигне на адреса, се оказва, че възрастна жена не може да си смени крушката, защото й е високо и иска спешният лекар да го направи вместо нея. Друг такъв случай имаме с обезвъздушаване на парното, защото на човека му е студено и това е причината да извика Спешна помощ. Такива адреси, които никак не са малко, карат младите медици да се отказват, да се чувстват унизени и да обезсмислят годините на обучение и труд.
- В закона обаче е предвидена санкция за такива сигнали.
- Доколкото съм информирана - да, но не е регламентирано кое е звеното, което ще упражнява контрол, ще бъде ангажирано с налагането и събирането на тези санкции.
- Продължава изпълнението на проекта за модернизация на Спешната помощ в страната…
- Да, това е нещо, което очакваме с нетърпение и е особено важно за филиалите. Защото на много места те се намират в сградите на лечебните заведения и хората не правят разлика между Спешно отделение и филиал на Спешна помощ. Така че тези ремонти са очаквани, необходими и наложителни, за да бъдат центровете отделени и обособени като отделни звена.
- Непрекъснато се говори и за въздушните линейки, така чаканите хеликоптери, които също би следвало да бъдат свързани със системата на Спешна помощ.
- Разбира се, тези хеликоптери няма как да не са свързани със системата на Спешна помощ, но тяхната поддръжка е много специфична и няма как да се извършва от нашето звено. Би следвало наши екипи да преминат през обучение и квалификация, за да могат да обслужват гражданите с тези хеликоптери, когато това се налага. Но всичко това тепърва предстои. Информацията ни е, че се работи интензивно по въпроса.
- Краят на последната COVID вълна съвпадна с началото на войната в Украйна. Обслужвала ли е Спешна помощ бежанци?
- Да, нашите екипи обслужват бежанци непрекъснато, не само украински. 2154 са общо бежанците, на които сме оказали помощ, като от тях 184 са украински граждани.
- Какво бихте казали за финал на това интервю?
- Бих пожелала на всички да са здрави и от името на спешните медици да призова хората да имат предвид, че когато извикат Спешна помощ за неспешно състояние, някой някъде може да изгуби живота си, докато чака линейката.
Това е тя:
Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Публична реч”
Журналистическата й кариера започва като водещ на студентско предаване в Радио 99
Става част от екипа на Нова телевизия при самото създаване на медията и 5 години води предаване
Работила е в БНТ, в bTV и БНР
Била е управител на компания за ПР и реклама
От шест години е говорител на Центъра за спешна медицинска помощ
Поли Пантева
