К омисията за финансов надзор реанимира идеята отпреди 15 г. за въвеждането на мултифондове при допълнителното пенсионно осигуряване.
Това означава, че осигурените лица ще могат да избират къде да отиват вноските им - в консервативен, балансиран или агресивен подфонд, които се отличават с различна степен на риск, но и различна доходност.
Планира се промяната, ако бъде приета в крайна сметка от парламента, да засегне втория и третия стълб на пенсионната система - универсалните пенсионни фондове, където се осигуряват около 4 млн. души, родени след 1959 г. ( за втора пенсия), и доброволните пенсионни фондове, където правят вноски над 640 000 човека (за трета пенсия).
Това реално означава сегашните Универсални пенсионни фондове и Доброволни пенсионни фондове да се разбият на три вида подфонда: консервативен, който осигурява по-нисък риск, но и по-малка доходност при инвестирането на средствата на осигурените, в балансиран (средна доходност и риск) или в агресивен, където доходността е най-висока, но и рискът най-голям. Осигурените лица сами ще решават къде да отиват вноските им в зависимост от възрастта си, финансовите си очаквания и склонността към инвестиционен риск.
Необходимост
Необходимостта от въвеждане на мултифондовете отдавна е назряла и КФН вече е давала предложения в тази насока с оглед развитието на системата за допълнително пенсионно осигуряване, посочват от комисията пред „Телеграф“. По тази тема се работи заедно с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, откъдето уточняват, че законодателните промени в Кодекса за социално осигуряване се очаква да се представят за обществено обсъждане в първите 1-2 месеца на 2024 г. Те явно ще стъпят на подготвените, но неприети преди 15 г. законодателни промени, като текстовете ще се прецизират и допълнят. От КФН обаче се въздържат да се ангажират със срок, тъй като комисията няма законодателна инициатива (промените трябва да се внесат от Министерския съвет или от депутати), а освен това трябва да се развие и подзаконова нормативна уредба.
Критерии
Засега не се очаква да има законово записани строги възрастови ограничения при избора на вида фонд, става ясно от отговорите на асоциацията на запитване на „Телеграф“. Но се приема, че младите ще имат по-голяма склонност да изберат агресивен тип фонд, тъй като имат по-голям хоризонт на пенсионно осигуряване пред себе си или с други думи - достатъчно време да се компенсират евентуални загуби при по-рисковото инвестиране на средствата им. Друг въпрос, който трябва да се реши, е дали в самото начало по подразбиране всички осигурени биха попаднали в балансиран фонд, каквито и към момента са универсалните пенсионни фондове, или пък ще има разпределение и към другите два вида според възрастта на лицата. Който няма достатъчно задълбочени познания, за да прецени в кой фонд да бъдат управлявани средствата от личната му партида или иска да вземе решение по-късно, ще си остане в балансирания основен фонд по подразбиране с умерен риск, обясниха от асоциацията. От КФН пък посочват, че при въвеждането на мултифондовете следва да бъде намерен балансът между свободния избор и отчитането на толерантността към риска на лицата в зависимост от възрастта им.
Разлика
Основната разлика между мултифондовете ще се състои в тежестта на отделните активи в портфейлите им - акции, облигации, имоти и т.н. Балансираните фондове като цяло се базират на комбинация от акции и ценни книжа с фиксирана доходност (облигации), докато агресивните фондове биха могли да включват по-голям дял на активи, ориентирани към растеж, като акции, алтернативни инвестиционни фондове, повече недвижими имоти или инвестиции в частни капиталови инструменти (private equity). Като обща насока консервативните фондове могат да се стремят към годишна възвръщаемост в диапазона 3-5%, което отразява по-стабилна, но скромна траектория на растеж. Балансираните фондове биха могли да се стремят към възвръщаемост в диапазона 6-8%, като използват комбинация от класове активи, за да постигнат баланс между риск и доходност. Агресивните фондове могат да имат по-висок целеви диапазон, например 8-10% доходност или повече, като се възползват от по-значителна експозиция към акции и активи, ориентирани към растеж, обясниха от Асоциацията на пенсионно-осигурителните дружества.
Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО: Ще се повиши устойчивостта на пенсионната система
В условията на влошаваща се демографска ситуация, задълбочаващите се проблеми на първия държавен стълб, чийто дефицит расте, и нарастваща осведоменост за важността на пенсионните спестявания на всеки мултифондовете предлагат индивидуален подход, който е съобразен с разнообразните финансови обстоятелства и очаквания на отделните лица, коментира пред „Телеграф“ Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО.
Гъвкавостта, присъща на мултифондовете, дава възможност на участниците да персонализират пенсионните си инвестиции, което потенциално води до по-добри резултати, по-високи натрупвания в партидите през годините и по-добра готовност за пенсиониране.
Като възприеме такъв модел, нашата страна може да повиши устойчивостта на пенсионната си система, насърчавайки по-сигурно финансово бъдеще за пенсионерите.
В България концепцията за мултифондове е известна и работи вече повече 20 г., имайки предвид, че лицензираните управляващи дружества и международните фонд мениджъри, опериращи у нас, предлагат традиционно трите вида взаимни фондове - консервативен, балансиран и по-агресивен, и те са известни на инвеститорите. Подобни мултифондови продукти седят в основата на животозастраховки с инвестиционен елемент - там също има избор между различни инвестиционни алтернативи, обясни Милтенова.
Системата работи от Чили до Словакия
Мултифондовата система е въведена в страни като Чили, Мексико, Перу, Колумбия, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Унгария, пише в анализ на Института за икономически изследвания. Броят на мултифондовете в отделните държави варира от 2 (Словакия) до 5 (Чили). Някои държави имат строго определени възрастови критерии при разпределение на осигурените лица. Например в Чили осигурените имат възможност сами да определят в кой от петте вида фондове да постъпват вноските им, като ограничения съществуват единствено за пенсионираните лица, мъжете над 55 и жените над 50-годишна възраст. В Колумбия след навършване на 52 г. за жените и 57 г. за мъжете част от средствата се прехвърлят задължително в консервативен портфейл. Прибалтийските страни - Литва, Латвия и Естония, пък са заложили на вариант всички, които не са избрали самостоятелно рисковия профил на своя портфейл, да отиват в консервативния тип фонд.
София Симеонова
