- Г-н Алибегов, в бюджета за тази година има много мерки, които засягат ресторантьорския бранш. Една от тях е клиент, който не получи фискален бон, да може да си тръгне, без да си плати сметката. Одобрявате ли подобно предложение?
- Самият факт, че в такъв важен бюджет, както е този за 2023 г., отново се акцентира само и единствено на ресторантьорския бранш, честно казано е неразбираемо. Защото всички данни от НСИ, НОИ и НАП за последните две години сочат възходяща тенденция на плащане на данъци и намаляваща тенденция на укриване на обороти и ДДС. Това не го казваме ние. Така че тази фиксация върху ресторантьорския бранш от страна на Министерството на финансите е меко казано неразбираема. Но не е учудващо, министър Василев за пореден път го прави това нещо, без да търси диалог с нас.
МФ предлага, ако в заведение не получим фискален бон, да можем да не платим сметката.
Що се касае до това с касовата бележка – би могло да бъде една добра мярка, стига тя да важи за всички. Защото не разбираме каква е разликата с всеки един друг бизнес, който предлага услуги срещу заплащане в брой с касов бон. Защо другаде да не важи това нещо, а да важи само за ресторантьорския бранш? Друг е въпросът, че юридически това е невъзможно да се случи, както се изказаха и юристите. Няма как Министерството на финансите да предаде контрола, и то със закон, на трети лица, и то клиенти. Администрацията трябва да контролира процеса на издаване на касов бон и фискализация, а не клиентите. Това няма как да бъде вменено със закон на трети лица. Разбирам, че те абдикират малко или много от това нещо. Но неиздаването на касов бон е толкова намаляло в последните години, че не знам защо повдигаме тази тема. Това е една тема отпреди 10 години и сега някой я ползва, за да си прави отново пиар на наш гръб.
- А вие запознат ли сте с тази практика в Гърция, където тя е приложена от няколко години? Какви са резултатите там?
- В Гърция и сега пишат на ръка. Не знам тази практика откъде е заимствана. Но ви казвам, че масово в Гърция се пише на ръка. Изключвам големи хотелни вериги, но в ресторантчета, капанчета фискален бон аз не съм виждал от много време. Може би гърците в момента са на етапа, на който бяхме ние преди седем-осем години. Тогава това има някаква логика. Но не може да заимстваме малко от гръцкия закон, малко от Щатите, малко оттук-оттам и да го прилагаме при нас. Защото пък примерно ние ще кажем тогава, че в Гърция малкият бизнес е на патент. Защо тук трябва да се регистрира по ДДС и да му се оскъпява бизнесът толкова много. Не можем да заимстваме от съседните държави, само това, което ни е изгодно. Гърция ще получи по Плана за възстановяване милиони за туризма. Ние ще получим нула. Това защо не го заимстваме? А заимстват касови бележки. Прах в очите на хората само.
- Може би това с касовата бележка се предлага за ресторантьорството, защото подобна мярка е най-лесно приложима там, тъй като плащането е след консумацията?
- Така ли? Като отидете на фризьор, в началото ли ви взимат парите или накрая? Като отидете на зъболекар, авансово ли плащате или накрая? Навсякъде се плаща накрая. Много бизнеси не издават въобще фискален бон. Самата фиксация върху ресторантьорския бранш кара тази мярка да изглежда пиарска.
- Защо смятате, че има фиксация върху вашия бранш?
- Защото има мерки, направени специално за ресторантьорския бранш. В целия бюджет няма нещо специално за никой друг бранш, освен за нашия. Не мислите ли, че е малко комично това нещо?
- А какво ви е обяснението?
- Аз нямам обяснение. Обяснението трябва да го даде този, който прави мерките, Министерството на финансите. В предишния бюджет на служебния министър най-важното за запълване на 6-милиардната дупка беше ДДС-то на ресторантьорите. Това е комично.
- Вие казахте, че вашият бранш се изсветлява. Имате ли проучвания какъв е сивият сектор в ресторантьорския бизнес?
- Нямаме такова проучване. Има проучванията на НСИ, НАП и НОИ, които казват, че хотелиерство и ресторантьорство в сравнение с 2019 г. внася много повече корпоративен данък и осигуровки. ДДС няма как да внася повече, тъй като за последните три години бяхме 11 месеца затворени. После още 11 месеца ограничени, къде в капацитет, къде в работно време. Така че това няма как да се случи. Но пак подчертавам – самата НАП казва, че са много по-малко случаите на неиздаване на касов бон и запечатване на търговски обекти. А това, че ние сме най-сивият сектор – аз мисля, че по-сив сектор от този за обществени поръчки няма. Тъй като ние не участваме в такива, не ползваме държавни средства, точно нашият сектор да се сочи с пръст, е неразбираемо.
- Как ще коментирате другото предложение, което засяга вашия сектор – да се изплащат заплатите само по банков път?
Понеже ме питате защо смятаме, че има фиксация върху нашия бранш. Ето отново мярка само и единствено за нашия сектор, включително лобистка за банките. Това не е никаква мярка за изсветляване. Какво изсветлява тя?
- Вероятно заплатите и осигуровките.
- Върху това, на което е осигурен човекът, това ще му бъде платено по банков път. Как предотвратяваме тук плащане с плик? Изключително лобистка мярка за банките. Това са милиони, които ще влязат в банките. Първо, това са служители, които ще трябва да си направят банкови карти. Заплатите им ще пристигат в банковата сметка. Ще започнат да им текат такси за всяка една трансакция. На фирмите ще се оскъпи неимоверно бюджетът от такси и трансакции.
Преводът на заплати по банков път ще натовари бранша с такси
Отделно и счетоводството ще се оскъпи, тъй като това трябва да го прави отделен човек. И най-вече всички тези пари от бизнеса и служителите ще отиват в банките. Това е изключително лобистка мярка и Министерството на финансите трябва да обясни как в този момент на инфлация, криза, несигурност, ние ще вземем пари от бизнеса и служителите и ще ги налеем в банките. Защото точно това ще се случи.
- Браншът ще води ли разговори с парламентарни групи за подкрепа и тези мерки да не се гласуват при приемането на бюджета?
Водим вече разговори с парламентарни групи, в понеделник ще продължим. Много от тях абсолютно разбират проблема. Не всички, слава Богу, са зле настроени към туристическия бранш и ресторантьорския сектор. Така че съм обнадежден, че може би повече от нещата няма да минат. Пак казвам, те биха били добри мерки, примерно това с фискалния бон, ако се предложи да е за всички. Защото по този начин да се сочи един бизнес с пръст, е просто комично. Но тази мярка няма и как да бъде приложена за всички, защото юристи казват, че тази мярка е незаконна.
- С кои парламентарни групи вече сте провели разговори?
- Не искам сега да казвам, общо с три-четири групи сме разговаряли. Ще видим гласуването в комисия и зала.
- А от кои парламентарни групи очаквате подкрепа?
- От същите тези три-четири, с които сме разговаряли.
- Те осигуряват ли мнозинство?
- Абсолютно да.
- Да се върнем на мярката с фискалния бон. Ако тя бъде въведена, как може на практика да се приложи? Няма ли да възникнат конфликти?
- Честно да ви кажа, ще възникнат страшно много конфликти, ще има страшно много злоупотреби. При всяко едно забавяне на носенето на сметка на масата клиентът ще си тръгва, ще каже – аз поисках сметка, тя не ми беше дадена, чаках пет минути... Не знам как ще се случи това нещо. Ще трябва ние да задържаме човека, който не си е платил, да викаме полиция ли? Каква е тази конфронтация между бизнес и клиенти? Комично е. Даже е обидно, че говорим на тази тема по този начин. Аз разбирам, че като няма какво да предложиш, накрая някакво пиар изречение трябва да излезе от цялата работа. Търси се пиарски ефект, да сочим пак ресторантьорския бранш с пръст, да кажем колко сива е икономиката в този бранш, колко всички незаконно работят в него. Но, слава Богу, има официални данни, статистики, които опровергават това нещо. Ще търсим някакъв разговор с министъра на финансите да ни бъде обяснено защо точно към нашия сектор се предвиждат такива мерки и как реално смятат те да бъдат приложени. Никъде не се обяснява, както вие сега ме питате, как ще бъде приложена тази мярка. Аз ви казвам след консултации с видни юристи, че това нещо е невъзможно. Каква е идеята на Министерството на финансите и въобще има ли идея или това, както ви казвам, е пиар? Не мога да ви обясня. Ще задам този въпрос на бюджетна комисия. Това е хвърлено във въздуха и няма никакво обяснение по него. Също така няма обяснение защо е само за ресторантьорския бранш. Пак казвам, във всички сектори вие получавате дадената услуга, след това се заплаща.
- В рамките на разговорите с парламентарните групи каква е вашата позиция – да не се приемат тези мерки въобще, или да се модифицират по някакъв начин?
- Първо, тази мярка с касовата бележка е юридически незаконна. Тя няма как да бъде приета в този вид. Ако се измисли по някакъв начин, който аз не мога да кажа какъв да е, да се приеме за целия български бизнес, който търгува кеш и с касови апарати, ще седнем да я обсъдим тогава. Сега не мога да кажа как би изглеждало това нещо, след като и юристите казват, че е юридически нонсенс. Що се касае до банкови плащания – ако наистина държавата иска да стимулира плащанията с карти в заведенията и магазините, ако наистина иска да се плащат по банка заплати, тогава Министерството на финансите трябва да убеди банковия сектор за тези фирми, които правят това нещо, да бъдат таксите наполовина. Това е стимулиране на изсветляването. В противен случай това изглежда един лобистки закон, който ще налее милиони в банките за сметка на бизнеса и служителите. Абсолютно нищо не изсветлява. Ако някой иска да лъже и да плаща заплати в плик, той ще превежда по банка сумата по трудовия договор. Остатъкът ще го дава в плик. Нали разбирате, че няма никакво изсветляване по този начин. Но има милиони за банките от такси.
- Темата за връщане на ДДС на 20% за ресторантите не е актуална сега, но ще стане актуална с разглеждането на бюджета за 2024 г. Ще продължавате ли да настоявате ниската ставка да стане постоянна?
- Във всички страни от ЕС, с изключение на две, сектор хотелиерство и ресторантьорство, първо, е общ сектор, и, второ – навсякъде ставката е намалена от основната, като най-малкото намаляване е на 9%, има и на 5%. Така е в цяла Европа. Няма никаква логика, още повече след данните на НАП, НСИ И НОИ, които показват, че има ръст във внасянето на осигуровки и данъци от намаляването на ДДС ставката, това да не остане за постоянна мярка, както е за хотелиерите. Хотелиерство и ресторантьорство е един бранш, с една единна ставка, от която държавата не търпи загуби. Да не забравяме друго.
Ресторантьорите ще настояват 9-те процента ДДС да се запази за постоянно
От 2020 г. с въвеждането на 9-те процента ДДС нашият сектор се ангажира и бе въведен минимален осигурителен праг от 800 лв. Тогава в държавата осигурителният праг бе 650 лв. Сега е 750 лева в държавата, нашият е 800. Три години по-късно още не е стигнат нашия осигурителен праг. Само от тази разлика от осигуровките се покрива всякаква загуба от ДДС. Но това никой не го споменава, защото не им е удобно. Служебният министър на финансите извади бюджет с 6 милиарда лева дупка и единствената и първа мярка беше ДДС ставката на ресторантьори и фитнеси.
- Сега не я връщат предсрочно.
- Нашата ставка е гласувана до 31 декември. Въпреки че същият този министър предсрочно премахна ставката ни за бира и вино в неговия кабинет тогава. Също без никакво обяснение.
- Търсите ли вече подкрепа ниската ставка да остане за постоянно?
- Да, ние търсим вече подкрепа сред парламентарните групи. Водили сме разговори с три партии, които ни подкрепят. Те имат мнозинство. Когато министерството предприема мерки за един бранш, какъвто е хотелиерският и ресторантьорският, тук говорим за 15 милиарда лева в хазната на година, е хубаво да бъдат техни представители поканени на среща. Защото ние можем да дадем идеи, които също биха били добри за изсветляване. И тогава да се вкара нещо работещо. А не да се обясняваме по медиите един месец. После да трябва да ходим в комисия още един месец. Това не ни е работа. Нашата работа е да си седим в заведенията и хотелите.
- Какви идеи бихте предложили?
- В сектора има страшно много идеи. Но ние не сме си правили въобще труда да предлагаме каквото и да било, защото няма никаква чуваемост. Второ, не знаехме, че се въвеждат такива безумия по средата на годината. Но, ако получим покана, то нашите юристи и счетоводители ще седнат и ще напишат какво има смисъл да се направи. Така че да е работещо и да е хем в полза на държавата, хем в полза на бизнеса.
- Намаленото ДДС беше временна мярка заради Ковид. Защо сега отново искате тя да стане постоянна?
- Защото и в ЕС беше временна, пък стана постоянна. Видяха се ползите от намалената ставка на ДДС, видя се изсветляването на сектора.
- Потребителят обаче не видя полза...
- Това не е социална мярка, потребителят няма нищо общо. Това е икономическа мярка за бизнеса. За тези три години ние бяхме 11 месеца затворени, после още 11 месеца работехме в ограничения. Това са 24 месеца. Нали не мислите, че финансовите загуби за тези две години могат с лека ръка да се оправят. 2023 г. е първата, когато ние работим без ограничения. Европа каза, че пет години са нужни след Ковид да се възстанови туристическият сектор. Но, ако няма кризи. А ние не сме излизали от криза. Дойде инфлацията, три пъти се вдигна токът, войната в Украйна, отлив на туристи по Черноморието. Ние сме нонстоп в някакви кризи.
- Как започна летният сезон?
По Северното Черноморие се оплакват много, на юг също. Има отлив на туристи доста. Срещу пропагандата с язовира държавата направи малко или нищо. И много немски и скандинавски туристи се отказаха да идват. Просто отново държавата не си свърши работата. Но видяхме, че това правителство няма интерес към туристическия сектор. Интересува ги само приходът от него.
Това е той
Завършил бизнес мениджмънт във Виена.
В ресторантьорския бизнес е от 2012 г.
От 2018 г. е председател на Българската асоциация на заведенията
София Симеонова
