- Г-н Каракачанов, как оценявате позицията на България след КСНС за старта на преговорите на РС Македония за членство в ЕС?
- Становището, с което президентът Румен Радев излезе след заседанието на консултативния съвет, е правилната позиция. В края на краищата по този начин се препотвърждава политиката на правителствата между 2017 г. и 2021 г. Решението на КСНС от началото на седмицата се позовава на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., както и на Рамковата позиция от 2019 г. и на Декларацията на 44-тото НС от същата година.
България не може да прави отстъпки от своите национални интереси и от своето достойнство като суверенна държава. Проблемът е, че до това решение не се стигна толкова лесно. Неслучайно това заседание продължи близо шест часа. И то по един ясен въпрос, по който имаше пълен консенсус в обществото. Но някои от политическите партии и част от управляващите се опитаха да го подменят. Това беше видно.
- Кое ви кара да мислите, че е направен опит за омекотяване на позицията на България?
- Факт е, че още преди създаването на настоящото правителство сегашният министър-председател Кирил Петков започна да говори как трябва да загърбим споровете, свързани с историята, как трябва да говорим за икономическо развитие – да откриваме авиолиния София-Скопие и т.н. Това беше ясен знак, че в неговата глава, а вероятно и в главите на неговите приближени, се върти точно тази идея – да изпълнят една външна поръчка за омекотяване на позицията на България и даването на съгласие Скопие да започне преговори за членство в ЕС.
Такива гласове се чуваха не само от „Продължаваме промяната“, но и от „Да, България“. ДПС също пригласяше в тази посока, нищо че е опозиционна партия. Но аз си мисля, че все пак здравият разум победи. И основната заслуга тук е на президента Румен Радев, на Слави Трифонов и представителите на „Има такъв народ“, като и на БСП – те допринесоха позицията на страната ни да се запази. Надявам се оттук нататък никой да не шикалкави по тази тема.
- Идеята на премиера Кирил Петков е именно тази – да рестартира отношенията със Скопие чрез насърчаване на взаимните инвестиции. Има ли към момента някаква добра практика в тази посока?
- Има няколко български инвеститора, които успяха да оцелеят въпреки всичко. Говоря за две български банки и няколко фирми. Но в същото време е редно да се каже, че през тези 30 години, откакто България е признала съществуването на независима РС Македония, има десетки случаи, при които македонските власти са направили всичко възможно да унищожат български бизнеси. Чрез различни законодателни инициативи те не допуснаха български инвестиции на тяхна територия.
Например имаше една българска фирма, която купи захарния завод в Битоля. Той буквално беше фалирал след отделянето на РС Македония от бившата Югославия. Българският инвеститор вдигна на крака този завод. В него работеха около 400 души.
Освен това той косвено даваше препитание на живеещите в цялата южна част на страната, защото всички стопанства бяха заети с производството на цвекло. А правителството направи и невъзможното, за да го унищожи, отменяйки таксите и митата за внос на меласа. Даде се възможност за вкарването на суровина от Куба или от Карибите, което лиши производителите на цвекло от препитание. Освен че убиха българската инвестиция, те лишиха и собствените си хора от доходи.
Но това не е единичен случай. Една българска медийна компания искаше да закупи радио, телевизия и вестник в Скопие. Преговорите обаче бяха стопирани отново от северномакедонските власти. С две думи – правителството там винаги е пречило на българските инвеститори, защото смятат, че едва ли не чрез създаването на работни места ще се постигне някакво българско политическо и икономическо влияние.
- По тази причина ли се бави и изграждането на коридор №8?
- Да, по същата тази причина македонското правителство започва всяка година да прави жп линията Скопие-Кюстендил-София. От наша страна трасето е изградено още преди 1944 г., а от тяхна страна – нищо. Те само харчат едни европейски пари по предприсъединителните фондове и все още няма нищо налице. Преди около 6-7 месеца един от министрите на Зоран Заев, по време на заседание на техния министерски съвет, е казал, че те не смятат да реализират коридор №8 чрез изграждането на жп връзка и автомагистрала, защото това щяло да засили българското влияние в РС Македония.
Ето защо аз не вярвам на приказките на Кирил Петков, че ако замени разговорите за история с такива за икономика, взаимоотношенията ни ще бъдат рестартирани и качени на друго ниво. Има две причини да говори така. Първата е, че той не е в час как са се развивали българо-македонските отношения през последните 30 години. Явно не разбира и нищо от македонския въпрос и борави с някакви доста наивни клишета. Второто обяснение е, че го прави нарочно – с цел да хвърля прах в очите на хората. В същото време явно се надява България тихомълком да отстъпи и да угоди на някои външни партньори. Петков явно не си дава сметка, че след 2-3 години нищо няма да излезе от тези преговори. Но той вече няма да е министър-председател, така че му е все тая.
- Да разбираме ли, че опитът за икономически рестарт ще се провали?
- Да, аз съм категоричен, че тази теза е погрешна. Ние нямаме основания да продължаваме да правим компромиси в полза на една държава, на която вече 30 години помагаме, а получаваме враждебно отношение. Ще припомня и за една декларация от 1999 г. – на правителствата на Любчо Георгиевски и на Иван Костов, която до 2017 г. така и не прерасна в някакъв по-сериозен и стабилен документ.
Едва на 1 август 2017 г. в Скопие беше подписан Договорът за приятелство и добросъседство между двете страни. Тогава всички си мислехме, че нещата най-после ще потръгнат. Но на практика този договор не се изпълнява от скопска страна. Всички комисии и работни групи за история, икономика, транспортната инфраструктура и т.н., за които сега говори Кирил Петков, те реално съществуват. Те бяха направени по силата на подписания през 2017 г. договор.
- Докато течеше срещата при президента, ВМРО предложи да се инициира референдум по тази тема. На какъв въпрос предлагате да отговарят българите и какъв резултат очаквате?
- Ние казахме, че ако управляващите не успеят да стигнат до общо становище и имат някакви колебания в защитаването на българските интереси, по-добре би било да се направи референдум – гражданите да решат, а не новопоявилите се политици. Въпросът, който бихме предложили, е: „Трябва ли България да даде съгласие за започване на преговорите между РС Македония и ЕС, при положение че властите в Скопие не са променили своята политика спрямо нас?“.
Какъв ще е резултатът?! Като гледам нагласите през последните две години, откакто този въпрос отново се завъртя в общественото пространство, вероятно между 70% и 80% от българските граждани са против България да прави компромиси. Но ако политиците не са сигурни в себе си, нека попитат народа.
- Как разчитате думите и действията на Димитър Ковачевски? Той също говори за рестарт, но в същото време отзова Владо Бучковски от позицията му на главен преговарящ с България. Как се обяснява този ход?
- Вижте, рестарт на отношенията може да има, но той трябва да се направи от скопска страна. България винаги е била много ясна и коректна. Договорът, който подписахме, гарантира добросъседски отношения. Там никой не извива ръцете на никого. Ние нямаме териториални и малцинствени претенции.
В документа от 2017 г. се говори също така за премахване на езика на омразата, за признаването на общата ни история и т.н. България изпълнява всичко това, но РС Македония – отказва да го прави. Ето защо, ако трябва да има рестарт в нечия позиция, то нека властите в Скопие да бъдат така добри и да прегледат тяхното поведение.
Ние няма какво повече да направим. Какво да кажем?! Добре, отказваме се от нашите национални интереси – вие можете да крадете нашата история, да я фалшифицирате и дори да я използвате срещу нас. Казват, че цар Самуил бил техен. Добре, но твърдението, че той се е борил срещу Българите, вече е безобразие. И това е само един от примерите, които мога да извадя от техните учебници по история.
Същото е становището на техните историци и за Гоце Делчев. Той също е техен и също се е борил срещу българското царство. Но, моля ви, как ще е бил срещу България, след като самият той е бил офицер от българската армия и се е клел във вярност на царя.
- Виждате ли някакъв изход?
- Да, в контекста на всичко това отговорът на въпроса: „Кой трябва да рестартира отношенията си“, е ясен – това е Скопие. Ако не желаят – съжалявам! Може би ги чакат поредните 28 години, в които ще си приказваме общи приказки. Така както направиха с Гърция. И накрая видяхте какъв договор им наложиха гърците – буквално им извиха ръцете и не им дадоха възможност да говорят.
Ние искаме да решим проблема добронамерено, равнопоставено и на основата на взаимно уважение. Ние не искаме да извиваме ръце и да използваме силова дипломация. Напротив, направихме няколко жеста към тях.
Дадохме разрешение РС Македония да стане член на НАТО. И какво получихме в замяна. Влизайки в НАТО, те придобиха малко самочувствие и си казаха: „Ние минахме метър за алианса, то така може да стане и с преговорите ни за членство в ЕС“. И въпреки че тогава лично аз, а и Екатерина Захариева като външен министър, многократно обяснявахме на властите в Скопие, че „този мач няма да се повтори и за ЕС“, те решиха да използват лобисти за външен натиск и да плащат на разни НПО-та. Но те си знаят. Ние проблеми нямаме – членове сме и на НАТО, и на ЕС.
- Около свикването на КСНС от президента Радев се заговори за правата на македонските българи. Колко македонци всъщност имат българско самосъзнание и български паспорти?
- Паспортът не е критерий за българско самосъзнание, защото има много македонци, които притежават българско гражданство по силата на това, че някой далечен техен роднина е българин. Има обаче друга група македонци, които имат българско самосъзнание, но нямат паспорт и никога не са кандидатствали за българско гражданство.
Когато режимът в РС Македония леко се охлаби – говоря за времето на Зоран Заев, веднага възникнаха 4-5 български организации, както и една българска партия. Но ми е трудно да кажа с точност каква част от македонците се самоопределят като българи. Населението на РС Македония е около 2 млн. души, а една трета от тях са албанци и турци.
Личните ми наблюдения са, че въпросът при останалите две трети македонски граждани може да се раздели на три. Една част имат ясно българско самосъзнание – те са по-смели и го заявяват открито, а други все още се притесняват от това. Друга част са били свързани със стария югославски режим и са антибългари. И трета част, които се декларират като българи, докато са в София, но когато отидат в Скопие, стават македонци.
- Възможно ли е все пак в някакъв момент да има сближаване на българската и геополитическата позиция на НАТО и ЕС за РС Македония?
- НАТО не ни натиска. Натискат ни няколко европейски държави. Например една Словения, която в ролята си на бивша югославска република е солидарна с бившите си югославски колеги в Скопие. Германия – по времето на Ангела Меркел, която в края на мандата си имаше амбицията да даде тласък на разширяването на ЕС, също се опита да ни притиска. Американците пък имат наивното разбиране, че ако РС Македония влезе и в ЕС, ще се преодолее руското влияние в Скопие. Това е несериозно, защото Сърбия например води преговори с ЕС от 2014 г., но руското влияние там се засилва с всяка изминала година. Може би не знаете, но Сърбия се превъоръжава с руска техника.
- Какъв е изходът тогава?
- Изходът е да обясняваме нормално, спокойно и грамотно, че в края на краищата един компромис от българска страна означава да вкараме в ЕС още един сериозен проблем. Проблемът на скопския антибългаризъм, което ще създаде напрежение, защото две държави членки на ЕС ще се карат непрекъснато помежду си. Виждате до какво води конфликтът Гърция-Турция вътре в НАТО. Същото ще се случи между България и РС Македония. И ще доведе до блокирането на множество инициативи. Защо трябва да го правим?!
