Б ългарските полярници квасят кисело мляко на Антарктида, разказа пред „Телеграф“ ръководителят на родната полярна мисия проф. Христо Пимпирев.

Българските полярници квасят кисело мляко на Антарктида, разказа пред „Телеграф“ ръководителят на родната полярна мисия проф. Христо Пимпирев.

„Носим си Lactobacillus bulgaricus от вкъщи. Купуваме много хубаво прясно мляко от Чили и Аржентина и там си го квасим. Действително такаq както става на българската база, не може да стане на 4 километра в испанската, на която даваме закваска“. Когато дойдат на гости, испанците казват, че искат български йогурт. Правим питки и погачи, точим си сами корите за баница“, обясни още той.

Меню  

В кухнята на полярниците можем да надникнем чрез книга, посветена на кулинарните традиции на Ледения континент с рецепти от 29 полярни готвачи от целия свят. Автори на изданието „Антарктическа кухня“ са проф. Христо Пимпирев, Хавиер Качо, испански писател, учен и ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I” и журналистът и фотограф Иглика Трифонова. То ще е по книжарниците на 9 октомври. Книгата ще има и английско издание, тъй като е интересна и за чужденците. 

В книгата има 60 рецепти за ценители и увлекателни разкази за това с какво са се хранили първите покорители на Южния полюс. Тюленски мозък, паниран с пингвински яйца, е един от деликатесите, записан като рецепта от първите полярници. И ако те са се прехранвали основно с месото от пингвините, то в съвремието пингвините и тюлените са под закрила и е забранено дори да се пипат. Тюленово месо все пак се опитва и днес, ако посетите Исландия или Норвегия, обясни проф. Пимпирев. 

Звезди  

Изданието представя любимите рецепти, с които шеф готвачите глезят обитателите на полярните бази. Някои от тях са аматьори, които въртят превъзходни манджи, а други са професионални готвачи в ресторанти със звезди „Мишлен“. В родната база черпака дълги години върти геологът доктор Никола Петков, а през последните години в кухнята на полярниците се изявява професионалният готвач Уляна Яркова. „Всеки, който е отишъл на Антарктика в своята база, иска да хапне нещо, което му е близко и което му напомня за дома. В книгата искахме да обърнем внимание на хората, които остават в сянка. Обикновено се говори за подвизите и откритията на учените, но не и за хората, от които зависи самочувствието и настроението на полярниците. Едно от малките удоволствия в едно изолирано общество е храната. Именно затова готвачите са много важни в тези условия“, уточнява проф. Пимпирев.

Борили скорбута с пингвинско 

С месо от пингвини и тюлени борили скорбута първите изследователи на Антарктида. Полярните експедиции в миналото продължавали по 2,5 години, а храна за 40 души на кораба за толкова време  нямало как да се вземе. Затова трябвало да задоволяват глада си с това, което е предлагала местната фауна – това са основно пингвините и тюлените.

„Прясното месо е помагало да се борят със скорбута, тъй като през първите експедиции той е бил най-големият бич. Най-голямата смъртност по време на тези дълги пътувания се държала именно на лисата на прясно месо. Това показват още околосветските плавания на Магелан и на Кук“, разказва проф. Пимпирев. Първите полярници са ходили с кораби, а плаването им е от Европа траело близо половин година. Те са носили предимно консервирана храна. Даже прекарвали животни на корабите си.

Експедицията на британеца Робърт Скот носила със себе си понита. Почти всички са качвали кучета на борда на корабите си, за да теглят шейните. Една от причините норвежецът Руал Амундсен да спечели съревнованието със Скот за покоряването на Южния полюс, е, че той използва само кучета, докато Скот използва и понита.