0

900 000 лв., или 1 080 000 лв. с ДДС, ще струва подсигуряването на свитъците за белова и листовете за отговор бланка на матурите и националните външни оценявания за 4-и, 7-и и 10-и клас за учебната 2021/2022-ра. Толкова е прогнозната стойност на обществената поръчка на образователното министерство за отпечатване, разпределение и пакетиране на общо 548 780 комплекта за 43 изпита.

900 000 лв., или 1 080 000 лв. с ДДС, ще струва подсигуряването на свитъците за белова и листовете за отговор бланка на матурите и националните външни оценявания за 4-и, 7-и и 10-и клас за учебната 2021/2022-ра. Толкова е прогнозната стойност на обществената поръчка на образователното министерство за отпечатване, разпределение и пакетиране на общо 548 780 комплекта за 43 изпита.

Най-много са бройките, които ще трябва да бъдат подготвени за зрелостниците - 152 580. В тях обаче влизат и 16 980 комплекта за поправителна сесия август-септември. От изисканото количество от МОН става ясно, че очакванията на ведомството са на първия задължителен държавен зрелостен изпит - матура по български език и литература по общообразователна подготовка, да се явят 55 000 ученици. За поправката през август пък са предвидени 7000 комплекта. От всички 29 възможни изпита по-малко зрелостници се очаква да се явят на втората матура по химия, физика и по-високите нива на чужд език, тъй като за тях в обществената поръчка са изискани по-малки тиражи. От изискваните комплекти за националните външни оценявания най-малко са за четвъртокласниците – 120 000, или 60 000 за български и още толкова за математика. За седми клас ще се провеждат изпити по общо 8 предмета. Тиражът за български език и за математика е 67 000. Освен на двете външни оценявания, които са важни за бала за прием след седми клас, учениците могат да се явят и на допълнително по английски, руски, немски, испански, френски или италиански език. С тях общият брой на комплектите за 7-и клас са 137 200. На външното оценяване възможностите за полагане на изпит са същите като за кандидат-гимназистите. Общият тираж обаче е по-голям – 139 000. От тях обаче по 64 000 са предвидени за български и математика, 11 000 за езиците. Крайните бройки обаче могат да се променят. „Посочените тиражи са ориентировъчни и са с включени 5 (пет) процента резерв. Възложителят си запазва правото да прецизира количеството на изпитните комплекти при подаване на заявката“, посочват от МОН в техническото задание. Например, ако за някой предмет от възможните за втора матура се появят повече желаещи от предвидените от МОН, то крайната заявка от образователното ведомство може да се промени.

20 страници за ДЗИ по химия, по

география има и контурна карта

Изпитните материали имат различни спецификации спрямо предмета и класа, за който са предназначени. Техните страници варират между 4 за националното външно оценяване по математика и ниво А1 на езиците от изпита за 10-и клас до 20 за матурата по профилирана подготовка по химия и опазване на околната среда. Най-голям пък е тиражът на изпитния комплект за НВО след 10-и клас с по шест страници – общо 134 000 бройки. Освен идентификационна бланка и листи с избираеми, свободни и избираеми или свободни отговори, някои комплекти имат и по-специфични страници. Например на матурата по география и икономика трябва да има и контурна карта, а сред 10-те страници за ДЗИ по изобразително изкуство трябва да бъде предвидено и място за рисуване.


Зрелостниците от професионалните

паралелки с опция за дипломен проект

Зрелостниците от професионалните паралелки могат да положат втората задължителна матурата чрез защита на дипломен проект, ако се явяват на изпит за придобиване на трета степен професионална квалификация. Той е под формата на теоретико-практическа разработка по тема, възложена от директора 5 месеца преди началото на изпитната сесия и трябва да бъде оформен подобно на дипломните работи в университета. Защитата на проекта пък ще се бъде в две части – теоретична и практична. От всяка от тях могат да изкарат по 100 точки, или максимум 200 за цялата матура. Всяка част обаче се приема за успешно положена при постигане на половината от максималните 100 точки. Следователно, за да не бъдат скъсани, зрелостниците трябва да са се справили и с двете части и да са събрали поне 50 точки на всяка от тях. Другите два варианта на държавните зрелостни изпити по професия дават възможност зрелостникът да придобие втора или трета степен на професионална квалификация. И в двата случая ученикът трябва да се яви на писмена и теоретична част. За да бъде успешно положена всяка една от тях, гимназистът отново трябва да има поне 50 точки на всяка от тях. Когато обаче се явява на матура за втората степен професионална квалификация, то теоретичната част има по-малка тежест при оформянето на оценката. Тогава се вземат 40% от точките от частта по теория на професията и 60% частта по практика.

Три университета приемат студенти без изпит

В три висши училища ще се влиза единствено с оценка от матурата, без да е необходимо студентите да полагат приемен изпит, сочи справка на МОН. Това са Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски”, Националната спортна академия „Васил Левски” и Европейският политехнически университет в Перник. Американският университет в България, Висшето училище по мениджмънт във Варна, Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и Театралният колеж ”Любен Гройс“ пък ще приемат студенти само с изпити, като в балообразуването няма да участват оценките от ДЗИ. За следващата кандидастудентска кампания обаче това няма да важи за „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“. По предложение на ректорите на медицинските вузове наред с приемните изпити по „Биология“ и „Химия“ в балообразуването ще участва и оценката от задължителната за всички матура по български език и литература. Висши училища, които подготвят юристи, също са предвидили оценката от матурата по БЕЛ да участва във формирането на бала за следващата академична година.