А ктьори се превърнаха в куриери за българчетата зад граница в началото на новата учебна година. Те носят учебници за някои от 398-те неделни училища, които функционират под егидата на МОН. Оказва се, че най-сериозният проблем за тях е снабдяването с читанки и помагала. Това важи най-вече за големите български диаспори в САЩ, Канада и Австралия. Ръководителят на „Малко българско училище“ в Чикаго Живка Бубалова разкри, че очаква пратка от трупата, която е на турне в Северна Америка и ще гостува в Чикаго на 23 септември с постановката „За първи път“. Албена Михова, Стефания Кочева, Васил Драганов и Роберт Янакиев, както и организаторът Петя Романова радушно за приели идеята да съдействат.
Дарителство
От години директорите на неделните училища, както и родителите на децата в тях разчитат и на лични контакти, за да получат необходимото за процеса на обучение.
„Проблемът е в липсата на държавен образователен стандарт, по който да можем да издаваме учебници и извън България. Призовавам да се създаде такъв на всяка конференция. Иначе се налага да изпълняваме функциите на поща и постоянно да организираме малки пратки с учебници. От издателствата не можели да работят с един куриер, искали с друг, нямало как да доставят в срок всичко необходимо и се принуждаваме да търсим всякакви варианти“, каза за „Телеграф“ Бубалова, която поддържа контакт с колегите си по целия свят.
Успех
Това, с което най-много се гордеят от „Малко българско училище“, е, че са успели да се сдобият със собствена сграда. Тя е закупена преди три години и постоянно се обновява. В нея работят 60 български учители, като повечето са доброволци. Екипът участва в писането на учебници и има издадени 6 помагала. От възпитаниците на школото в Чикаго има двама приети в американски университети това лято, а внучката на директор Бубалова ще продължи образованието си в Американския университет в Благоевград.
„Малко българско училище“ на практика е най-голямото извън родината. В него под различни форми се обучават 650 деца от общо 33 хилядите ученици, записани за новата учебна година в неделните училища в 43 страни според статистиката на МОН.
Конкуренция
В градове като Чикаго и Атина например има по няколко неделни училища и често те са в конкурентна среда заради средствата, които отпускат от България като субсидия. Те са по 320 лева на дете годишно, но явно не са достатъчни, защото повсеместно се събират и допълнителни такси от родителите.
Уроците по български език, литература, история и география на България, която се преподава, са допълнителен ангажимент за децата и те искат всичко да е възможно по-атрактивно поднесено.
„С всички колеги си сътрудничим. Гостуваме си за различните празници. Те идват при нас за 24 май, ние ходим в училище „Паисий Хилендарски“ за Деня на будителите... Правим концерти, представления с танцовата група, в която участват 20 деца“, разказва ръководителят на неделното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина Мими Ничева.
„Стараем се да поддържаме необходимия стандарт и мисля, че се справяме. Нашето училище е първото в Атина и функционира от 2004 година. В момента при нас идват 218 деца“, разказа още Ничева, която работи в екип със седем преподаватели. Самата тя преподава по български език и история и се гордее, че през годините 45 възпитаници на училището са били приети в български университети.
Родолюбието е живо
От всички точки на планетата от Атина, през Германия до Америка са щастливи, че поколението родители около 40-те, чиито деца в момента учат в неделните училища, демонстрират сериозно отношение и родолюбие. Те държат децата им да свикват с българските традиции, да знаят езика и да почитат празниците.
В Кьолн българите водят децата си в училище „Аз, Буки, Веди“. Директорката Росица Байрактарска е много дейна и с различни инициативи възпитава в българско самосъзнание децата. Те имат танцов състав за народни танци и детска театрална група.
Сънародници от Румъния: При нас е най-старото школо
По-различен е случаят с банатските българи отвъд Дунав. Като признато малцинство в Стар Бешенов учат български език и литература в гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ от предучилищната група до 12-и клас. Училището е финансирано от румънското министерство на образованието. В общността вече работят за организирането на олимпиада по български език.
„При нас учебната година започна в понеделник – на 11 септември. В Румъния има неделни училища към посолството и в други райони, но в Стар Бешенов ние сами поддържаме българските традиции с непрекъснати контакти и инициативи за сътрудничество с България. Знаете, че сме католици и се заселваме тук след Чипровското въстание през 1624 година. На практика първото българско училище е било основано тук през 1745 година. В него се учило на български, но е било част от Австрийската образователна система. Говорим за светско училище, гимназия с двама доктори на науките. То функционира и до днес без прекъсване. Иначе към църквата е имало училище още от 1738 година. За тези неща е хубаво да се говори повече и в България“, коментира пред „Телеграф“ Георге Наков, който е депутат в румънския парламент от Съюза на банатските българи в Румъния.
Людмил Христов
