З вучи невероятно, но екип от български учени са пред прага на революционно откритие. Според тях ключа към затлъстяването на хората държи вид червей, чийто геном е сходен с човешкия. Ръководителят на този екип е проф. д-р Милен Георгиев, според когото „след 100-200 години човекът ще се е развил като същество с големи задни части, за да може да седи дълго време пред екрана, а голяма част от мозъка му няма да има нужда да се използва. Може би това е пътят на еволюцията, освен ако човечеството не свърне по друг път, близък до природата с много движение.“ Професорът, който е признат от Stanford University сред топ 2% на най-цитираните учени в света за всички дисциплини, нарисува външния вид на хората в бъдещето пред БНР с безпощадно чувство за хумор, след като постигна истински рекорд. Тази година получи за четвърти път наградата“Питагор“ в навечерието на празника на българската наука като "Утвърден учен в областта на науките за живота и медицината".
Нематод
„Иновативният научен подход в изследванията ни е в това, че използваме жив моделен организъм, който не подлежи на етични съображения и рестрикции. Това е нематод (червей) с научното име Caenorhabditis elegans (накратко C.elegans), чийто геном е в много голяма степен сходен на човешкия.
Предстоят интересни резултати, които ще можем да представим в близко
бъдеще“, обяснява професорът на разбираем език.
Пандемия
Той увлекателно разказва, че той и екипът му са си поставили задача да намерят природна молекула в растителния свят, която да помогне срещу пандемията от затлъстяване.
Те търсят такива, които имат противовъзпалително действие, защото има връзка между възпаленията в организма, онкологичните заболявания и в голяма част затлъстяването. „Това, с което започнахме, е, че ни интересуват силите на растенията и как да използваме терапевтичния им потенциал за третиране на сериозни заболявания и пандемии“, обясни проф. Георгиев. Той допълни, че често говорят за затлъстяването като пандемия, защото около 10% от хората на земята страдат от затлъстяване.
Неестествен
Защо има толкова затлъстели хора професорът обяснява с факта, че съвременният начин на живот е напълно неестествен за хората. Той визира предимно урбанизацията и съответно градския начин на живот. Седенето пред бюро часове наред, обездвижване и пр. Проф. Георлгиев, който е посещавал няколко пъти Китай, даде пример с мегаполиса Шанхай.
„Представете си на малка територия като Шанхай да живеят 20 млн. души. Това е неестествено,и логично води до промяна в начина на живот. Тази близост на толкова хора на едно място носи взривове от различни инфекциозни заболявания. Но човек трябва да го види, за да може да си го представи. Аз в Китай виждам толкова хора само за седмица, колкото в нормалния живот за една година“, даде пример професорът.
Компютър
Ежедневието на повечето от съвременните хора е застояването на едно място. Обичайно човек става и сяда на компютъра. В повечето случаи от леглото сяда в колата, а след това на бюрото до 5 часа следобед. Отново сяда в колата и след това пред масата и телевизора.
Излишък
Другата причина е в храните. Според него важна граница в развитието на цивилизацията е средата на миналия век. „До този момент хората сме живели в условията на калориен дефицит. От петдесетте години насам липсата на военни конфликти води до излишък на хранителни вещества и се отразява на живота, а най-вече на затлъстяването“, изтъква важни причини за пандемичната ситуация с излишните килограми проф. Георгиев.
Хапче
Най-големият проблем според него обаче е свързан с начина на мислене и това, че човечеството сякаш е станало много мързеливо, става ясно от примера, който дава.
„Ако си направим експеримент и вземем малка извадка от десет човека със затлъстяване. Даваме им два варианта да свалят излишните килограми. Първият е да повишат двигателната активност, да намалят приема на калории. Вторият е да им предложим магическо хапче, което ще ги освободи от тлъстините и ще им помогне. И следва големят проблем. Сигурен съм, че по-голямата част от участниците, ако не и всички, е, че ще изберат варианта с хапчето“, каза професорът.
България
За жалост може би заради разрастващия се цивилизационен мързел и обездвижаване населението на България, което доскоро не е било като цяло във високия процент на хора с индекс на телесна маса 30, вече влизат все повече хора в тази рамка. С висок индекс вече има и в Китай, чието население генетично не е предразположено към трупане на излишни килограми, подчерта тревожната тенденция проф. Георгиев.
Проф. д-р Милен Георгиев, ръководител на Лаборатория по метаболомика в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив, получи за рекорден четвърти път награда за наука „Питагор“.
За последните пет години резултатите от научната работа на проф. Милен Георгиев са обобщени в 72 научни публикации с общ импакт фактор 668, една книга и една глава в книгата. Неговата мечта е български учен да получи Нобелова награда и да има все повече млади учени в научните институции в България.
Светлана Трифоновска
