- Доц. Петрунова, Гергьовден дава началото не само на земеделския, но и на археологическия сезон. Има ли опасност, както стана миналата година, поради финансови проблеми той да бъде сведен до „санитарен минимум“?
- Всъщност през 2022 година въпреки закъснението всички процедури по финансирането на редовните археологически проучвания от страна на МК бяха проведени и археологическата кампания се състоя. Нещо повече, в края на годината служебното правителство отпусна средства, така че и обекти, които бяха в резервите при класирането, получиха възможност за проучване. За съжаление тази пролет също има напрежение по темата, като то идва от неприетия бюджет и от неясното политическо бъдеще на страната. Надявам се, че и този път кризата ще бъде преодоляна и разкопки ще има.
- Кои обекти в страната трябва да бъдат с приоритет при едно недостатъчно финансиране?
- Може би един път завинаги трябва да се запомни, че парите за археология не се раздават по симпатии, а се отпускат на конкурсен принцип от специална комисия, която се назначава от министъра на културата и в която влизат предимно археолози. Така че ако процедурата бъде проведена, ще има археологически разкопки, но вероятно на много по-малко обекти, тъй като всичко поскъпна, а средствата за археология по стария бюджет са три милиона за цялата страна. Според мен няма приоритетни и неприоритетни обекти. Има такива, чийто проекти ще бъдат одобрени, и такива, които няма да получат финансиране. Разбира се, много колеги не разчитат само на парите от МК. Националният музей също ще подкрепи финансово някои от обектите, на които работят археолози от НИМ. Спечелихме и проект от Столична програма „Култура“ за Кокалянски Урвич, една великолепна крепост до София. Получаваме финансиране и от някои общини като Каварна, където за двадесета поредна година ще се проведат разкопки на крепостта Калиакра, от община Ивайловград за крепостите Лютица и Балък дере.
- Общините участват във финансирането на археологическите дейности, но техните възможности са ограничени. Не трябва ли и Министерството на туризма, а и съответните браншови организации да се ангажират по-сериозно?
- Вероятно трябва. Но това означава сериозно преосмисляне на отношението ни към културното ни наследство, като се започне от разбирането, че в началото на всичко са археологическите проучвания.
- Започнахте втория си мандат като директор на НИМ. Кои от идеите си за неговата дейност успяхте да реализирате и за какво не ви стигна времето?
- Мисля, че се справих доста добре и това го доказва най-високата оценка на конкурса, която получих. Националният исторически музей видимо се промени, и то в положителна посока. Вярно е, че неочакваните предизвикателства бяха много и различни, но те накараха екипа да бъде по-креативен и резултатите са налице. Който не вярва - просто да заповяда в музея!
- А какви са плановете ви за втория ви мандат?
- Надявам се да продължим обогатяването на музейния фонд, да имаме средства за ремонти на остарялата сграда, да разширим международните си контакти и да продължим онези проекти, които показаха, че се приемат добре от публиката, като на първо място е дигитализацията на фондовете.
- Разкажете нещо за вашето посещение в САЩ в края на месец март. Беше ли свързано то със заловените от американските служби артефакти от България, които ще ни бъдат върнати?
- Не. Официално бяхме поканени за откриването на изложбата на Фийлд музеум „Първите крале на Европа“. Получихме заслужени адмирации за артефактите, с които НИМ участва в изложбата, нещо повече - те бяха акцент в експозицията. Организирането е отнело на колегите пет години и са вложени над пет милиона долара. Впечатлена съм от факта, че те успяха да съберат на едно място уникати от почти всички балкански държави, като аз лично си „откраднах“ някои лесно изпълними, но много ефектни експозиционни практики, които при първа възможност ще приложим в НИМ. Това, в което определено изоставаме, е рекламата. Така например колегите от Чикаго са направили бира, наречена „Първите крале на Европа“, като са я разделили на бира за крале и бира за селяни. Безценни са контактите, които установих с колеги от другите балкански музеи.
- Продължава ли НИМ да бъде склад за веществени доказателства на следствените служби?
- НИМ съхранява веществени доказателства, докато се правят експертизи по тях. Не мисля обаче, че журналистите ще помогнат в тази посока за разрешаването на проблема.
- Върху какво ще акцентирате това лято при разкопките в Калиакра и Лютица?
- Аз вече не ръководя разкопките на Лютица, но помагам pro bono (в обществен интерес - лат.) на колегите, които поеха изследването на този великолепно запазен средновековен град. Колкото до Калиакра, тази година ще отбележим двадесет години разкопки на моя екип, като новото е, че ще направим зачистване в Метеорологичната база на Калиакра. Надявам се с директора на музея в Каварна да успеем да издадем и пътеводител на Калиакра.
- Планирате ли и други международни изложби с участието на експонати от НИМ от типа на "Първите владетели на Европа"?
- България участва в изложбата на Бритиш музеум „Лукс и власт“ с Панагюрското златно съкровище, което допълва разказа на колегите за историята на Древна Тракия. Всъщност изложбата в Лондон беше открита на 3 май, и то в присъствието на вицепрезидента на България Илияна Йотова и на българския министър на културата. Самата аз не можах да отида, защото подготвяхме изложбата за 50 години Национален исторически музей, която се открива на 10 май. Получих много положителни отзиви и поздравления за нашето участие в изложбата на Бритиш музеум, защото това е престиж преди всичко за българската култура и за богатото ни културно наследство.
- В последните години музеят представи доста експозиции, посветени на епохата на Възраждането. Какви нови артефакти, все още неизвестни на широката общественост от този период, предвижда да изложи НИМ?
- Не мога да изброя всички документи и лични вещи, които бяха включени в тези временни експозиции. По-важното е, че това е част от амбицията на експертите в НИМ да отбелязват подобаващо всички значими годишнини от историята на България и българските земи. Моята препоръка е хората да не пропускат тези експозиции, винаги има какво ново да се види и научи, а те обикновено са за кратък период от време. Само като пример - временната изложба, посветена на „История славянобългарска“, освен че е композирана по модерен, интерактивен начин благодарение на съдействието на Националната библиотека, представи оригналите на всички известни преписи на тази историческа книга.
- Има ли интересни попълнения от новата и най-новата история на България?
- Разбира се, при това не са малко. Освен таблите, приготвени от различни български градове, за да бъдат подарени на първия български княз след Освобождението - Батенберг, получихме като дарения личните вещи на изтъкнати българи, работили след 1878 година за изграждането на държавата. Отново призовавам хората да се запознаят с тях на място - в залите на музея.
- Какви възможности дават новите информационни технологии за популяризиране на българското културно историческо наследство? Как НИМ се справя с тези предизвикателства?
- Ние постепенно обогатяваме експозицията с нови визуални допълнения към основната експозиция. Не гледам на технологиите като предизвикателство, а като инструмент, който може да разнообрази разказа на артефактите. Отново обаче повтарям, че те не трябва да изместват основната цел на музея, а именно да представя оригинали и да развиват изображението. Например дали се замисляме, че един виртуален образ може да не отговаря сто процента на истината, но да се наложи като по-атрактивен и да замъгли или изкриви представата ни за миналото. Има много други места, където модерните технологии могат и трябва да се „развихрят“. Нека запазим поне едно място, където може да си види оригиналът.
- Разкажете нещо за образователните програми на музея, насочени към най-малките посетители.
- Детският център към Националния исторически музей значително разшири своите програми и заслужено получи вече няколко награди. Организират се рождени дни, раздаване на дипломи, занимания по интереси, детски летни и ваканционни лагери. На малките посетители им е интересно, забавно, но по-важното е, че отрано те се запознават с доказателствата за националната ни памет, което в перспектива ги подготвят да бъдат родолюбци и да поемат грижата за наследството в бъдеще, независимо с какви професии ще се занимават.
- Наближава 24 май и отново ще станем свидетели на дискусии дали той трябва да бъде националният ни празник. Какво е вашето мнение?
Съжалявам, че 24 май стана обект на подобни спорове. На мнение съм, че този ден има своето емоционално място в душата на всеки българин и не съм убедена, че неговото официализиране ще го направи по- любим и по- предпочитан. В рамките на хумора, ако това се случи, е възможно срещу него да се обявят тези, на които буквите и четенето не са най-любимото занимание. Колкото до Трети март, защо трябва непрекъснато да променяме утвърдени дати и празници? Много хора не са убедени, че българската държава е създадена точно през 681 година. Напълно логично е това да се е случило по-рано, но това е датата, която се е наложила в историческата литература заради договора с Византия. По същия начин официалното подписване на Сан-Стефанския мирен договор заявява на света, че на политическата карта се е върнала една от дълги години поробена държава. Защо да я отменяме? Така традиции не се създават, не се поддържат и не се утвърждават.
Това е тя:
През 1980 г. придобива магистърска степен по история, български език и археология в СУ “Свети Климент Охридски“
През 1996 г. защитава докторска степен
- През 2011 - 2014 г. е заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН
- През 2014-2017 е заместник-министър на културата
От 2017 г. е директор на НИМ
Автор на над 200 книги, статии, монографии и научнопопулярни публикации
Ръководила е над 70 теренни проучвания и археологически разкопки
-Хоноруван лектор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ и Нов български университет
Константин Събчев
