Е лектронен регистър по заетостта ще сложи край на фалшифицирането и добавянето на трудов стаж. На практика той ще замени досегашните трудови книжки на служителите.
Законопроектът за промени в Кодекса на труда, които ще утвърдят дигитализирането на този важен документ, бе приет на второ четене от Народното събрание. Той бе внесен в началото на май от Божидар Божанов и група депутати от „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ и приет на първо гласуване на 26 май. Заложеният в поправките срок за окончателното отпадане на хартиените трудови книжки е 1 септември 2026 г. Той касае държавните служители, а в частния сектор отпадането ще е през 2025-а. При обсъждането на законопроекта от НОИ са споделили фрапиращи примери за фалшифициране и опити за злоупотреби при декларирането на трудов стаж. Те най-често са свързани с дописване на години във вече фалирали предприятия. Злоупотребите са предимно за периода 1990 – 1997 година, за който проверката е изключително трудна.
Подход
Инициаторите на промените коментираха пред „Телеграф“, че няма да се наложат сериозни реформи на ангажираните институции, включително в кадрово отношение. „Избраният подход беше да бъде надграден съществуващият регистър на трудовите договори, който се води от Националната агенция за приходите (НАП) и да бъде трансформиран в регистър на заетостта. Съответно вписването в регистъра ще се случва по досегашния ред за обявяване на трудови договори. Така няма да има нужда от допълнителни промени в институциите, освен самото надграждане на регистъра в НАП и промени във вътрешните процеси в НОИ“, каза Божидар Божанов.
Ангажимент
Единственото усилие, което ще изиска реформата, ще е свързано с т. нар. приключване на хартиените книжки към определена дата, за да могат да се използват при евентуални спорове в бъдеще. То ще се полага със служителите от отдел „Човешки ресурси“ на отделните компании. Процесът обаче няма да изисква допълнителни средства от бюджета. Вносителите на законопроекта уточняват, че няма да се налага сканиране и дигитализиране на хартиените книжки. Хората ще трябва да си ги пазят и освен при спорове, да ги използват, когато стане време за определяне размера на пенсията им. Данни за трудовите договори се събират в НАП от 2001 г. и за много от целите, за които се ползва трудовата книжка, те са достатъчни. Другата причина да не се изисква сканиране и цифровизиране е, че то би коствало огромно усилие и ще доведе до невъзможност за проверка именно на фалшиви трудови книжки. „Оказа се, че такива има много“, потвърди и Божидар Божанов.
Защита
Данните за трудовите договори се съхраняват в НАП от 20 години, като сега просто ще бъдат допълнени с нови категории данни. Хакерската атака от 2019 г. не засегна този регистър, а оттогава в НАП са взети сериозни мерки за повишаване на нивото на киберсигурност. Паралелно с това Министерството на електронното управление има активни мерки за повишаване на киберсигурността на институциите. „По принцип по-високият риск при такива данни е свързан с вътрешни хора, а не с външни хакерски атаки и следва и НАП, и НОИ да се фокусират върху превенция на тези рискове“, коментира още Божидар Божанов.
В досиетата няма да фигурира размерът на заплатата
Във връзка с въвеждането на електронния регистър по заетостта Министерството на електронното управление ще направи оптимизация на архивите на Агенцията по заетостта (АЗ), а самата агенция ще се реформира, така че да поеме цялата информация. В единния регистър всеки ще има личен идентификатор. В досието ще фигурират работните места, но без размера на заплатата. Ще се обявяват само обезщетения (за майчинство, безработица и др.). За безработните ще се изготви личен модул – професионален компас с цел да се ориентират по-лесно на пазара на труда.
Решават проблем с губене и писане
“На практика в никоя друга държава няма трудови книжки. Ползите за това са и за служителите, и за работодателите”. Това отчете депутатът Божидар Божанов. За служителите се елиминират проблемите при изгубване на трудовата книжка. Осигурява се и допълнителна защита на данните (напр. в момента работодателите виждат всички предходни заплати на служителите). За работодателите се спестява административна тежест, свързана с попълването на книжката.
След промените в Кодекса на труда работодателите ще могат да автоматизират вътрешните процеси чрез системи за управление на човешките ресурси, като автоматично изпращат данни чрез програмните си интерфейси на регистъра.
