К аки и батковци да могат да помагат на по-малките деца в училище, когато имат проблем с киберсигурността.
Тази идея, която черпи от опита в това отношение в образователната система в Германия, бе лансирана по време на организираната от Министерството на образованието и науката (МОН) дискусия относно перспективата за въвеждане на регулации за използването на социалните мрежи от деца под 15 години.
„Според мен на този етап трябва да се обърнем към немския модел, който предлага способа „деца помагат на деца“. В много училища там са развити групи от по-големи деца, към които по-малките се обръщат, за да им помогнат, когато имат проблем с киберсигурността. На тях се доверяват по-лесно. Според мен това е една от мерките, към които на първо време трябва да се насочим, защото по отношение на регулациите има твърде много неясноти“, каза на форума адвокат Цветомир Тодоров от Български институт за правни инициативи (БИПИ). Той поздрави организаторите на дискусията, която според него у нас се случва изпреварващо от гледна точка на това, че все още няма утвърдена европейска рамка за регулация.
Забрана
„Говорим за регулация, но под тази регулация крием думата забрана. Не можах да разбера ние какво регулираме – социалните мрежи, кратките видеа, съдържанието за възрастни или смарт устройствата изобщо. Ако си говорим за законови промени, всяко едно от тези неща изисква съвсем различен правен подход. Основен принцип в правото е, че норма без санкция е мъртва норма. И всъщност е много голям въпрос кого евентуално сме готови да санкционираме. Ако са родителите, те наистина са достатъчно натоварени с всички тежести, които обществото им налага при възпитанието на децата. Ако тръгнем да санкционираме децата, това няма да проработи по ред причини. Децата са твърде малко в нашите училища и не можем да си представим мярка, която да работи. Не знам дали искаме да санкционираме и тези технологични гиганти, които стоят зад социалните мрежи или страни като Китай и Щатите, откъдето идват те. Много важен въпрос е, ако искаме да направим изпреварващо законодателство спрямо бъдещата европейска рамка, как ще си отговорим на тези въпроси. Какво санкционираме и какво реално искаме да регулираме“, коментира Цветомир Тодоров.
Верификация
Според него въвеждането на дигиталната верификация на възрастта не би засегнало само децата, а всеки потребител. „Ако технологичните гиганти сложат такова изискване, било през дигиталния електронен портфейл, или по друг начин, ние малко или много ще задължим всеки пълнолетен гражданин да минава през такова нещо. Оттук-нататък питам откъде сме сигурни, че няма да се получи миграция от забранени и регулирани социални мрежи към нерегулирани такива. Няма ли да се напълни Дарк Уеб с малолетни и непълнолетни, които по някакъв начин търсят убежище от мерките, които им сложим?“, аргументира позицията си адвокат Тодоров.
Директорът на столичното 43-то основно училище (ОУ) „Христо Смирненски“ Снежина Георгиева обаче е категорична, че отговорността трябва да е за родителите. „Коментираме въпрос, който е социално-здравен или здравно-социален и е редно в него да се включат всички засегнати институции. Родителите не са претоварени с отговорности. Според Закона за закрила на детето те носят най-малката отговорност. Откъде се започва тази крайно необходима забрана – от родителите. Промяната може да започне и да се заложат задълженията на родителите в Закона за закрила на децата“, коментира Георгиева, която е и категорична, че училището трябва активно и по адекватен начин да влезе в социалните мрежи.
Сондаж
Първан Симеонов от агенция „Мяра“ представи на форума като основа за дискусия резултатите от проведен от него сондаж по телефона след пълнолетното население.
„Тези сондажи показват преди всичко обществени инстинкти, а не отразяват обществено мнение, защото такава тема още не е поставяна сериозно на дневен ред и е хубаво, че преди да бъде поставена, тя влиза в такива експертни и граждански формати като организираната от МОН дискусия. Нашият сондаж е съвършено независим. Въпросът, който зададохме, звучи така: „Одобрявате или не одобрявате да се забрани на лица под 15 години да влизат в социални мрежи?“. Във въпроса са изброени TikTok, Фейсбук, Инстаграм. Резултатите клонят към единодушие. Наистина 74,8% ще ви кажат, че одобряват, а 22,1% ще ви кажат, че не одобряват, а има и минимален дял на такива, които не могат да определят. Какво казват тези данни? Първо има попътен вятър за тази идея. Второ те се вписват в един по-широк контекст, който сме виждали и в други наши сондирания, а и в по-пространни наши изследвания. Говорим за немного либерален контекст. На моменти даже рестриктивен, да не кажа и леко репресивен. В такива данни винаги може да се говори за умерен скептицизъм. И да, действително, както и в други изследвания родителите са малко по-нюансирани в мненията си, но сами разбирате, че с мнозинства от около три-четвърти трудно може да говорим за каквито и да е нюанси“, каза Първан Симеонов.
Посока
Той подчерта, че лично традиционно е много внимателен към идеята за всякакъв вид забрани. „Особено когато става дума за посоката, в която Земята се върти. Трудно е да завъртим Земята обратно. И в същото време разбирам колко голямо предизвикателство е да осигурим едновременно свобода и сигурност. Затова приветствам инициативата, защото смятам, че обществото би я приветствало“, добави социологът.
Пламена Николова от фондация „Райс” акцентира върху алтернативите, които обществото дава на подрастващите.
„Вече сме в ситуация, в която дигиталната среда е естествена за всички нас. Въпросът е какво даваме като алтернатива. Не тикаме ли децата към дигиталните форми още в детската градина. Таблет за всяко дете и т.н. Не се практикува достатъчно обучение чрез преживяване. Няма ги допълнителни извънкласни действия. Трябва да дадем пример с практиката в Исландия, който от държавата с най-много зависимости след младежите в рамките на десетилетия реши този проблем. Той е преодолян с множество възможности за спорт и изкуства, като възможности за тях се дават близо до децата, без да им се налага да пътуват и да губят време, за да участват в различни форми“, каза Николова.
НПМГ помага на атлети със синдром на Даун
Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“ – София, обединява усилия с федерация Адаптирана физическа активност – България (ФАФА-България). Поводът е подготовката за предстоящото Световно първенство за атлети със синдром на Даун, което ще се състои в периода 13–19 юни 2026 г. в София.
На срещата в сградата на гимназията в края на ноември ФАФА-България беше представена от Слав Петков – президент на федерацията, и Емил Иванов – отговарящ за координацията и обучението на доброволците за световното първенство. От страна на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ участие взеха директорът Ивайло Ушагелов, Деница Александрова от Сдружението на настоятелите на НПМГ и председателят на Ученическия съвет Дамян Будинов.
По време на срещата представителите на ФАФА-България представиха визията и мащаба на предстоящото първенство, чиято мисия е да насърчи приобщаването, уважението и позитивното отношение към хората със синдром на Даун чрез силата на спорта. Към НПМГ беше отправено официално предложение гимназията да се включи като партньор чрез осигуряване на доброволци измежду учениците. За доброволци ще бъдат поканени ученици от 8-и, 9-и и 11-и клас, които ще подпомагат организацията на първенството – посрещане и ориентиране на международните делегации, логистична помощ по време на състезателните дни, съдействие за публиката, както и участие в церемониите по откриване, закриване и награждаване.
Людмил Христов
