Б ългари пътуват стотици километри за фестивали в страната и чужбина, които две поредни години не се провеждаха заради пандемията.
Около стотачка излизат еднодневните екскурзии по родните градове и села, а в съседните държави – до 200 лв. на калпак. Туроператорите бълват предложения за организирани пътувания по повод различни празници, установи проверка на „Телеграф“. След падане на ковид мерките народът се юрна на кулинарен туризъм. „Нямаме празно”, радва се туроператор, който сподели, че за разлика от миналата година, когато повечето фестивали в Сърбия бяха отменени, това лято автобусите за еднодневните и двудневни екскурзии се пълнят безотказно с ценители на вкусната храна.
Бел муж
Само преди ден на прочутия фестивал „Дани банице” в Бела Паланка отвсякъде се чуваше българска реч. От години това е традиционна дестинация, която мнозина вече смятат за местна. Повечето нашенци избират еднодневна екскурзия с автобус, който тръгва в събота сутрин и се връща преди полунощ. На фестивала се предлагат разнообразни видове баница и прословутият десерт „Бел муж”. За някои удоволствието продължава два дни – с нощувка в Пирот и връщане в неделя.
След две седмици пък предстои подобна кулинарна дестинация на 160 километра от София, която е още по-популярна. Тези, които вече са били на Рощилиадата в Лесковац, знаят, че това изживяване не е за изпускане. Увияч, ущипци, плескавици, вешалици и печено прасенце са част от специалитетите. Майсторските кюфтаци се помнят чак до следващия фестивал на сръбската скара.
Аналог
Аналог на този фестивал има в Златоград, където тази година след двугодишно прекъсване в градския парк се завъртяха 80 чевермета. Хората си наваксват за времето, в което организаторите на такива прояви бяха ограничени заради пандемията.
Част от тези, които се въздържаха да пътуват до Бела Паланка, вчера се разходиха до село Асеновци, за да наблегнат на банатските вкуснотии. Галушки със сирене, саланкарчета и саланкарева пита са част от любимите специалитети, които се опитват там. Пак в събота на Панаира на солта в Бургас имаше нетрадиционни изкушения със зелена сол, добита от лагуната на Атанасовското езеро. Сред тях – занаятчийски шоколад с морска сол.
Други предпочетоха да задоволят глада за кулинарни емоции с единственото на Балканите зелено плесенно сирене от с. Черни Вит, с митичния млечен специалитет крокмач, с халва по вековна рецепта, с лучника, прясната балканска пъстърва и с пикантната тетевенска саламура.
Норматив
Над 120 са кулинарните фестивали, които се провеждат целогодишно у нас. В средата на юли в Самоков се готви радуилски боб. Другата местна кулинарна забележителност е чушка-пръжка – шишче със сланинка, шарено месце и чушка. Този специалитет е известен и с това, че още през 1892 г. цар Фердинанд го удостоил с грамота.
През май се яде горнооряховски суджук на фестивала в негова чест. Такъв празник има и в несебърското село Кошарица – чества се от 2011 година. Най-вкусният домашен суджук е от смес от телешко, свинско и точно подбрани подправки. През август пък има фестивално надяждане с диня във великотърновското село Никюп. Рибените празници са в Ардино, Козлодуй, Царево и на други места в страната.
Самуни
Хлябът е на голяма почит в старозагорското село Преславен. Специалитет на празника „Пътят на хляба от нивата до трапезата” са гюзлемите. Нарочен празник за него има и в село Ресен, Велико Търновско, където надпреварата традиционно тече в две категории – „Автентични обредни хлябове“ (традиционни обредни хлябове, характерни за населеното място) и „Съвременна кулинария“ (сладкиши, баници, мекици, тестени изделия и др.). Празници на хляба има още в несебърското село Оризаре, ямболското село Симеоново и др.
Сладки, солени, с готови или точени кори, със или без плънка – това са изкушенията в Празника на традиционната тракийска баница „Баница вита – два пъти превита“, който се организира в Елхово повече от десетилетие и има за цел популяризиране и съхраняване на българските традиции.
Празници на баницата има още в търговищкото село Макариополско и великотърновското село Балван. А за тези, които не са отишли на „Дани банице”, майстори от Бела Паланка идват тук, за да демонстрират уменията си. Рецептите не са само традиционни. Като най-иновативна преди време бе отличена баница с пълнеж от бял шоколад и микс от плодове.
Октоберфест в Лиляк
Не ни трябва „Октоберфест”, след като още в началото на август подобен се организира в търговищкото село Лиляк. Кулинарният празник там е под мотото „Сготви с бира”. И включва рецепти като „Дробчета по селски с бира“, „Пухкава бирена баница“, „Кърначета с бира“, „Бирени тиквички“, „Соленки с бира“, „Локумени пурички с бирено тесто“ и др. Порциите са на символична цена, а парите се събират в кутия, за да се използват за читалищни дейности.
В началото на септември в дряновското село Ганчовец три дни се пие ракия – сливовица, гроздова, кайсиева. В състезанието за най-пивка ракия се включват местни производители, сред които и англичани, които живеят в района. В програмата има надяждане с люти чушки, пиене на бира със сламка, надпяване и, разбира се, кулинарен конкурс, защото ракията без мезене бързо хваща.
В уикенда преди Коледа е Празникът на пелина в село Змейово, обл. Стара Загора.
Пробуда ухае на чесън през септември
Чесънът е царят на трапезата. На специално организиран в негова чест празник кани търговищкото село Пробуда. Събитието ще се проведе на 11 септември (неделя), от 11,00 часа в двора на читалището.
Празникът се организира за пети пореден път. Идеята е да се популяризира българският чесън. „Селото ни се слави с производството на тази култура. Местните са запазили специален сорт чесън, който се отглежда вече близо 40 години и се отличава със своите вкусови качества“, разказа пред БТА секретарят на НЧ „Родина-1927” Анета Кирчева.
Преди години такъв празник е имало в село Долни Раковец. Разликата е, че там чесънът се сее през февруари, а в Пробуда – през ноември. Новост в тазгодишното издание на инициативата е кулинарният конкурс за ястия с чесън. Надпреварата ще бъде в няколко направления – за топло и студено предястие, основно ястие и тестено изделие с чесън. Професионално жури ще дегустира и оцени кулинарните шедьоври, а отличените ще получат грамота и награда.
Кристи Красимирова
