П редложения за промени в няколко закона, свързани с прокуратурата, Националната служба за охрана, ДАНС и МВР внесоха депутати от „Продължаваме Промяната“ (ПП) и „Демократична България“(ДБ), съобщиха от пресцентъра на ПП.
Двете формации предлагат председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. В мотивите към законопроекта е записано, че по конституция Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили. ПП и ДБ настояват за гаранции, че изпълнителната власт ще поеме пълната политическа отговорност по време на кризи, които застрашават националната сигурност на страната. Законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си с тези органи, уточняват вносителите.
Двете формации са внесли и Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана (НСО). Предлага се службата да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до една година след освобождаване на поста. С цел оптимизиране на дейността на службата, на нейните човешки и финансови ресурси, се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск.
Предложени са и промени в Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР), които засягат назначението на главния секретар на ведомството. В момента той се назначава с указ на президента, предложението на ПП и ДБ е това да се прави от Министерския съвет по предложение на министър-председателя. Това отново следва конституционната повеля, че Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар, мотивират се вносителите на промените.
ПП и ДБ са внесли и проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Една от ключовите промени е отпадането на ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, когато за извършването на определени действия по разследване се изисква произнасяне от съда. Всички предложения целят по-бърз и ефективен наказателен процес по разкриване на престъпления и търсене на отговорност от нарушителите, коментират вносителите. При запазване на основната компетентност на прокурора да осъществява ръководство и надзор в досъдебната фаза, законопроектът предлага и възможност за разследващите органи да образуват досъдебно производство и извън случаите на неотложност. Извършването на извънпроцесуални действия, при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, но невъзможност да се обоснове неотложност на случая, води единствено до забавяне, а в много случаи до извършване на действия, които не могат да се ползват с тежест на доказателство в наказателния процес, а често и до необходимост от тяхното преповтаряне.
„Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ смятат, че предложените четири законодателни инициативи са в приоритетни области за гражданите и сигурността на страната. Приемането на промените е част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат, допълват двете формации.
Преди седмица ПП и ДБ направиха общо изявление, в което декларираха готовност да съставят правителство на малцинството с втория мандат.
Президентът Румен Радев приключи серията от консултации с парламентарно-представените политически сили и предстои да обяви кога ще връчи първия мандат на ГЕРБ-СДС за съставяне на правителство.
