Р одопското село Скобелево е на път да влезе във фокуса на световните археологични новини, твърди археологът Георги Георгиев пред научнопопулярното издание Аrkeonews.
Той разказва за един от най-ранните известни опити за изобразяване на нощното небе върху камък. Находката обещава да предефинира разбирането ни за древната астрономия и духовния живот на ранните цивилизации на Балканите и отваря нови пътища в областта на археоастрономията.
Археологът Георги Георгиев описва древния камък.
Схема на праисторическата звездна карта.
Звездната скала е открита случайно на 20 май 2013 г. от изследователите Георги Георгиев и Ивелина Георгиева по време на полева експедиция близо до древен тракийски некропол. С размери приблизително 2 на 3 метра, скалата се намира дълбоко в гората, ориентирана е по оста изток-запад и е вградена в естествена мраморна жилка. Смята се, че тази светеща жилка символизира Млечния път, което допълнително подкрепя тълкуването й като небесна карта.
Съзвездия
Повърхността на камъка е с 56 прецизно издълбани конични отвора с различни диаметри – 24 в северната половина и 32 в южната – представляващи звезди с различна величина. Ясно са очертани няколко съзвездия, включително Голямата мечка и Лъв, с допълнителни подравнения, предполагащи Касиопея, Лебед, Лира и звездния куп Плеяди.
Изследователите предполагат, че тя вероятно произхожда от късния неолит до ранната желязна епоха, приблизително 2000 до 500 г. пр.н.е. Тази оценка се основава на близостта на обекта до тракийски некрополи и могилни гробници, както и на съпоставянето му с подобни праисторически светилища на Балканите.
Докато не се проведат допълнителни проучвания, засега този времеви диапазон остава като най-вероятен.
Обектът включва и втори камък с цилиндрично вдлъбване, ориентирано на изток, вероятно образувайки умишлена двойка с основната скала с картата.
Дестинация
Околните археологически доказателства – включително близки некрополи, гробници и останки от светилища – предполагат, че обектът може да е бил част от по-голям култов комплекс, който е възможно да е служил като светилище и същевременно като навигационен инструмент за ранните пътешественици. Засега обектът остава до голяма степен незащитен. Изследователите настояват за официалното му признаване и включване в националния археологически регистър.
Този древен артефакт може да се превърне в ключова дестинация за културен туризъм, категорични са те.
